Скала за оптимизъм и активност (AOS)

                                                            (Н. Водопянова и М. Щейн)

Теоретична постановка

Методиката е предназначена за установяване на личностни фактори, способстващи стресоустойчивостта. В структурата на стресоустойчивостта се включват както личностни (вътрешни), така и фактори, свързани със света и хората (външни), като позитивно светоусещане, жизнерадост, увереност и конструктивна активност в трудни ситуации, изискващи запазване на постоянството, смелостта и вярата в положителното разрешаване на ситуациите. Позитивното светоусещане и жизнерадостта са важни атрибути на психосоциалното здраве на човека. Те могат да бъдат описани в категорията на оптимизма.

Оптимизмът като психологическа категория е много обширна и многоцелева концепция. В ежедневието оптимизмът най-често предполага такива качества на човек като бодрост, жизнерадост, жизнелюбие, светоотношение, в което човек вижда светлата страна във всичко, вярва в бъдещето, в успеха и че в света господстват положителното начало и доброто.  

Във философския речник оптимизмът и песимизмът се определят като понятия, които характеризират ценностната страна  на мирогледа, в която светът се разбира само от гледна точка на съотношението между доброто и злото в него, справедливостта и несправедливостта, щастието и нещастието. Изхождайки от динамичната функционална структура на личността на К. П. Платонов, оптимизмът е стабилна личностна характеристика, тясно свързана с нейната насоченост и нагласи.

От гледна точка на хуманистичната психология оптимизмът се разглежда като вяра в безусловно положителната човешка природа, в добрата и конструктивна същност на човека, въплътена под формата на потенциал, който се разкрива при подходящи условия. К. Роджърс твърди, че хората се развиват в положителна посока и само неблагоприятните социални обстоятелства ги карат да прибягват до психологическа защита и ги направят жестоки, унижаващи, антисоциални и песимистични.

Екзистенциалният подход също се основава и на вярата в положителната същност на човека, но човек го придобива в процеса на самосъздаване и неговата позитивна самоактуализация се явява резултат от собствения му свободен и отговорен избор, т.е. на определена лична активност.

В социалната психология оптимизмът - песимизмът на индивида се разглежда главно като вродено свойство или като резултат от първите етапи на социализация на личността. Социалните условия са една от най-важните причини за развитието на оптимизъм.

Оптимизмът може да се разглежда и като система от възгледи и отношения на индивида към неговия настоящ и бъдещ живот, към околните хора и себе си, като проява на общо умонастроение на личността. В своите трудове Д.Осгууд отбелязва, че най-голямото откритие на нашето поколение е, че човек може да промени живота си, като промени отношението си към него.

Много от характеристиките на вътрешния свят, умствените състояния и процеси, включително състоянието на човешкото здраве, зависят от характеристиките на системата за личностни отношения.

Според концепцията за "учената безпомощност" на М. Селигман, определящата черта на песимистите е убеждението, че всичките им усилия са безполезни, че провалите ще продължат от дълго време, ще разрушат всичко, което правят, и са виновни за самите неуспехи. Оптимистите смятат, че пораженията или животът са временни, че не са виновни за тях и  приписват причините за провалите на обстоятелствата или други хора. Поражението не е в състояние да наруши оптимистите. Неблагоприятна ситуация те възприемат като предизвикателство и с обновена сила (активност, постоянство) се борят с нея.

В резултат на анализа и обобщаването на научната литература оптимизмът може да се определи като стабилна личностна позиция на доверието на човека в преодоляването на трудностите в живота или несгоди, увереността в техния временен характер се основава на вярата в силата на човешката природа и в собствените му ресурси.

Оптимизмът като системно качество може да има различни форми и вътрешни лични детерминанти. В това отношение диагнозата на оптимизма трябва да бъде насочена не само към определянето на степента на оптимизъм, но и към активно преобразуващо (преодоляващо) поведение, способстващо социалната адаптация и удовлетвореността от качеството на живот.

Предложената методика е адаптирана версия на скалата за активност и оптимизъм на Шулер и Комуниани (AOS). Тя позволява да се идентифицират пет вида личности, които се различават в степента на изразяване на оптимизъм - песимизъм и активност – пасивност, а също и да се дефинират психологически типове по оста оптимизъм - песимизъм.

Скала АОS

Инструкция: Пред вас има списък с 15 твърдения. Моля, прочетете внимателно всяко твърдение и оценете степента на съгласие с всяко от тях. За целта използвайте бланката за отговори. Зачертайте цифрата, съответстваща на вашата оценка.”

1.Обичам да слушам енергична и силно звучаща музика.

2.Мисля, че твърде трудно ще достигна моите жизнени цели.

3.Харесва ми ситуации с определена несигурност, когато не знам какво ще се случи с мен.

4.Харесва ми да се противопоставям на съдбата.

5.Мисля, че съдбата е по-несправедлива към мен, отколкото към другите.

6.Имам толкова много енергия, че дори не мога да седя за два часа без работа.

7.Аз съм по-малко щастлив (а), отколкото другите.

8.Дразнят ме предпазливите (бавни или неоправдано несигурни) хора.

9.Понастоящем е невъзможно да се вярва в нещо добро.

10.Харесва ми да се съревновавам.

11.Лесно и с удоволствие общувам с хора от противоположния пол.

12.Страхувам се от моето бъдеще.

13.Мисля, че в хората повече е лошото, отколкото хубавото.

14.Харесва ми да преживявам остри усещания (да се намирам в ситуации, свързани с определен риск, екстремни видове спортове).

15.Имам весело и приповдигнато настроение. 

Обработка и интерпретация на резултатите

В съответствие с „ключа”се изчислява сумата балове по двете субскали (табл. 1), които се съотнасят с квадрата на координатния модел (Фигура 1). Всеки квадрат съответства на определен тип личност.

Оптимизмът в методиката се разбира като предразположеност на човек да вярва в своите сили и успех и да има преимуществено положително очакване от живота и от другите хора. „Оптимистите“ по правило са екстраверти, доброжелателни и открити за общуване. За противоположната категория – „песимистите”, са свойствени съмнението в своите собствени сили и в доброжелателността на другите хора, очакването за неуспех, мнителността, стремеж за избягване на широки контакти, затвореност за външния свят (интровертност).

Под „активност” в дадения контекст се разбира енергичност, жизнерадост, безгрижие, безметежност и склонност към риск. „Пасивността” се проявява като тревожност, боязливост, неувереност в себе си и нежелание да се прави каквото и да било.

Характеристика на тип Квадрат „Р” – „Реалисти” – адекватно оценяват текущата  ситуация по своите сили (възможности), задоволяват се с това, което имат. Устойчиви на психологически стрес.

Квадрат „АО” – „Активни оптимисти” – вярват в своите сили и успех; позитивно са настроени за бъдещето; предприемат активни действия за да достигнат своите цели. Те са бодри, жизнерадостни, не се подават на отчаяние или лошо настроение; леко и стремително отразяват ударите на съдбата, колкото и тежки да са. В трудни ситуации използват проблемно-ориентирани стратегии за преодоляване на стреса, т.е. извършва рационален анализ на проблема, свързан със създаване и изпълнение на план за разрешаване на трудната ситуация; самостоятелен анализ на случващото се; търсене на помощ от други; търсене на допълнителна информация.

Квадрат „ПП” – „Пасивни песимисти” – противоположност на „Активните оптимисти”, които не вярват в нищо и не правят нищо, за да променят живота си към по-добро. Те се характеризират с преобладаване на мрачно и депресивно настроение, пасивност, недоверие в собствените им сили. В трудни ситуации те предпочитат стратегии за избягване на решаването на проблеми, считат себе си за жертви на обстоятелства.

Квадрат „АП” – „Активни песимисти” или „Негативисти”. Те са много активни, но тази дейност често е разрушителна. Такива хора, вместо да създава ново, предпочитат да унищожат старото. В трудни ситуации често използват агресивни стратегии на преодоляващо поведение.

Квадрат „ПО” – „Пасивни оптимисти” или „Лентяй. Девизът им е „Всичко ще се нареди по някакъв начин.” Такива хора са сигурни, че "всичко ще бъде наред", въпреки че не полагат никакви усилия за това. Те са добродушни, весели и умеят дори в лошото, да намерят нещо хубаво, но отличителната им черта е липсата на активност. Те се надяват повече на случайността, на късмета, отколкото на собствените си сили. Те са склонни към пасивно очакване или отлагане на вземането на решения.

„Ключ”

Активност (директни въпроси): 1, 3, 4, 6, 8, 10, 11, 14, 15.

Оптимизъм (обратни въпроси): 2, 5, 7, 9, 12, 13.