Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2018 18:48 - Перлата на Глориан
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 2078 Коментари: 10 Гласове:
4

Последна промяна: 05.05.2018 10:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

/повест, разказ, абе и аз не знам точно какво е, ама е дълго, предупреждавам евентуалните си читатели, с цел да ги предпазя от разочарования:))
І част - Последната атака
Брегомир спеше на неудобното си, твърдо легло в едно от помещенията на крепостта, когато съгледвачите внезапно вдигнаха тревога.

 - Събудете се, милорд, събудете се! Те идват!

Младият рицар скочи бързо, разтърквайки очи. Хубавото му, благородно лице изглеждаше объркано за миг, но после се проясни и той пъргаво надяна ризницата и шлема си (за по-голямо удобство, напоследък спеше с дрехите). Хукна към наблюдателницата.

- Събуди всички! Да слизат към долната порта! – поръча на война, който го беше извикал. – Стрелците на горната кула! Покрийте десния фланг!..

- Много са, господарю! Наближават! – изплашено го посрещнаха наблюдателите. – Ако съдим по броя на факлите...

Лордът погледна през наблюдателницата и... колкото и храброст да притежаваше сърцето му, кръвта замръзна в жилите му... Около пет хиляди варвари вървяха към тях под прикритието на нощта... Вече бяха на 300-тина метра от хълма Еднорог, върху който бе разположена Ксенеяд.

В крепостта не разполагаха с достатъчно военна сила и ресурси да посрещнат такава огромна армия... А западната кула още не бе възстановена от последното нападение... Дори нападателите да не разполагаха със съвременни оръжия... Дори да бяха страхливи и глуповати, както разправяха... След като се съвзе от паниката, умът му трескаво заработи.

- Пратете Оливер да запали сигналните клади... Нека известим трибалците1, че имаме нужда от подкрепата им! Част от нас ще избърза да ги посрещне още при старите западни стени... Ще ги причакаме и нападнем внезапно – говореше той. – Стрелците трябва да бъдат готови!

- Много е рисковано, милорд! – погледна го с ужас един от съветниците му.

- Нямаме друг избор. Хайде, - провикна се той, докато се спускаше към основете на крепостта - Рамон, Бриго, Оливер, съберете хората си! Да ги пресрещнем на западните стени!

Свика най-опитните военачалници и заедно се отправиха към каменните укрития в подножието на възвишението. Залепиха се за студените защитни блокове и затаиха дъх в очакване на нападението... Предводителят им беше напрегнат, сърцето му биеше силно, ала и през металния шлем, подчинените му виждаха смелия, несломим пламък в красивите сини очи. Варварите вече пристигаха... Чуха дебнещите им стъпки... Всички вдигнаха мечовете си, готови да атакуват. Ала шумът, идващ отвън, не приличаше на пъргав конски тропот... Някакви тежки, тромави създания се прокрадваха в мрака... Най-после ги видяха да навлизат самоуверено през процепите... Дори хладнокръвните войни изтръпнаха при вида на ужасните чудовища, следвани от диваците... Имаха масивни тела, с големината на слонове, но изправени и покрити с косми. Остри, закривени нокти завършваха грамадните им ръце. Главите им бяха гигантски и страшни, с груби, несъразмерни черти и разкривени усти, в които блестяха едри, жълтеникави зъби. А в очите им се четеше неразгадемо желание за мъст... Ужас и погнуса се изписа по лицата на хората. Мъжете застинаха с вдигнати мечове, наблюдавайки безпомощно великаните. Ала в този миг Брегомир си спомни за чичо си и за останалите две хиляди рицари в крепостта - обречени без тяхната помощ... „Те разчитат на мен” – каза си той. Затова стисна зъби, притвори очи и с вик се хвърли към нападателите. Гигантите изреваха грозно и бавно извъртяха човекоподобните си физиономии към безразсъдния младеж. Докато се окопитят, лордът забоде меча си едно от косматите туловища, ала кожата бе толкова груба, а мускулите тъй твърди, че острието заседна между тях, сякаш приклещено в хватката на зъбчати колела... Останалите тромаво започнаха да го обграждат, но тогава неговите войници се съпикясаха и скочиха да защитават предводителя си с копия и мечове...  Царският племенник подскочи, стискайки зъби и напрегна всичките си сили, за пробие по-надълбоко грубата „броня” на своя противник... След известно време неравен двобуой почувства, че нещо под ръцете му поддава... Най-накрая раненият великан падна мъртъв, поваляйки със себе си десетина кормони1. Брегомир с мъка извади оръжието си... Люта битка се развихри пред стените на Ксенеяд... Грозноватите твари хващаха с голи ръце защитниците на крепостта и ги захвърляха като перца на метри от себе си... Отзад варварите издаваха нечленоразделни, влудяващи крясъци и жестоко сечаха с мечове... Те не познаваха нито човешкото състрадание към падналите, нито законите на честта и морала...

Войните се сражаваха храбро и успяха да свалят мнозина от нападателите. Брегомир летеше като тигър, винаги в центъра на сраженията – блокираше удари от кормоните, посичаше великани, ловко отскачаше и избягваше ударите им… Вече бе разбрал, че предимството на хората е в тяхната подвижност и бързина, а чудовищата имаха малко по-уязвим участък, точно под шията. Уцелеше ли ги там, после лесно ги довършваше с удари по главата. Когато от бойниците на кулата заваляха бързоходните стрели на другите рицари и катапултите захванаха да изстрелват към варварите тежки буци каменна маса, диваците сякаш се смутиха... Те мислеха, че само този малоброен отряд се изправя насреща им, а ето че отгоре ги атакуваха още и още... Някои от съсредоточените в долната част копиеносци, като видяха опасността, грозяща господаря им, също самоотвержено се впуснаха в ръкопашния бой с уверени викове „Атака”... И така заблудиха неприятеля, че са повече, отколкото всъщност бяха... На кормоните им се струваше, че отвсякъде прииждат талази нови и нови войници...

Лордът тъкмо омаломощаваше поредния звяр, когато един от падналите диваци го удари в гърдите с меча си... Болката го повали и той отхвръкна назад, главата му се удари в ръба на остър камък, шлемът му се търкулна, мечът се изплъзна от ръката...  Някакъв великан с грозен рев се затътри към него... Протегна чудовищните си лапи към тялото на момъка, ала верният граф Рамон яростно се изправи пред него и го повали с няколко удара... Брегомир се свести, изправи се несигурно на крака, подир залитна към своя приятел... Взе си оръжието, заставайки неотлъчно до него, макар раната да кървеше и да усещаше болки по цялото тяло...

В това време долетяха карданите – грозни, отблъсващи птици с глави на гущери и изпънати шии.

- Откъде изпълзя цялата тази паплач? -  провикна се някой от рицарите.

Младият предводител с ужас видя, как е един от новите нападатели устремно се спуска и блъска Рамон в гърдите.

- Не! – извика той, изтича натам, удари птицата с всичка сила,пробождайки  тялото й... Ала за графа бе късно – с окървавено лице и тяло, той падна назад и никога вече не се събуди...

- Стани, стани! – умоляваше го с насълзени очи Брегомир, стиснал силно ръката му... Но тя бе студена и безжизнена.

- Господарю, господарю! – разтърси го Мортисън – най-опитния от войните – Не можем да удържим. Трябва да отстъпим.

- Не – изправи се лордът с овлажнели очи. – Трибалците ще дойдат, трябва да устоим още малко! Чуйте ме всички, съюзниците ще дойдат на помощ – викна властно към обезкуражените валдемарци. – Трябва още малко да устоим! Страната ни разчита на нас! Атака!

- Няма смисъл – дърпаше го назад ветеранът – Примирете се, господарю!

- Не! Аз ще отмъстя за Рамон! Моят чичо разчита на мен! Трибалтците ще дойдат!.. – повтаряше той и удряше като обезумял нападателите...

Но трибалците не дойдоха... Цяла нощ продължи кървавата атака на великани, кардани и варвари, срещу оределите редици на рицарите...На сутринта вече загубиха надежда, че подкрепа ще има. И отчаяните хора отстъпиха пред настоятелните призиви на Мортисън - хукнаха да се спасяват в позорно бягство. Напразно се опитваше Брегомир да ги спре с насърчения и безсмислени обещания, в които той сам вече не вярваше.

Уморени, съсипани и обезсърчени, малцината оцелели се спуснаха без ред към гората... Стрелците от кулата, щом видяха това, ги последваха паникьосани.

- Стойте на поста си! – викна с угасващи сили предводителят им...

Ала никой не го чуваше... Той изсвири с рога си, за да ги задържи... Бузите му се издуха до пръсване, главата го заболя... Но войните вече не се подчиняваха на заповедите му...

- Хайде, милорд, всички тръгват!

Изведнъж една от птиците се насочи към него, но вместо да го убие, заговори му с глас на човек:

- Ти се провали, рицарю на Валдемар, хората те напускат... За пореден път доказа, че не си достоен потомък на царския род! Ти посрами славното име на своя баща, за чиито подвизи още се разказват легенди! Крепостта е в ръцете на врага и нищо не ще успее да измие позора ви!

Тези думи го стиснаха за гърлото като с клещи, по-болезнено дори от раните по тялото.

- Тогава ще умра тук – рече той – ще умра, но няма да изменя на дълга си!

Изправи се – красив и горд, подобен на мраморна статуя... Застана сам срещу прииждащите варварски орди. И макар ранен на няколко места, призова и последните сили на волята си, за да върви сигурно, право напред, към последната своя атака...

- Милорд! – викаха с просълзени очи подчинените му, защото в сърцата си го обичаха, макар в решителния миг да бяха го оставили. И страдаха, че такъв герой ще загине напразно.

- Атака-а! – провикна се Брегомир и посече гиганта насреща си.

Див кормон изби меча му, друг го блъсна в пръстта... А той си каза, че преди да се прости с живота си, ще убие колкото може повече от виновните за смъртта на Рамон... Протегна се, хвана с мъка оръжието на един от загиналите варавари... и в този миг усети, че нещо пресече дъха му, главата му забуча, тялото му сякаш се отдели от земята и заплува свободно в чистия, светлосин ефир на небето. „Сбогом, мамо!” – помисли си той...
/следва/
1 Трибалт - съседно разположено кралство в съюзнически отношения с героите
2 кормони - диви, враждебно настроени племена, правещи чести набези над по-цивилизованите противници. Воюват с допотопни оръжия, но в случая са се съюзили с великаните и това ги прави по-силни.



Тагове:   битка,   фентъзи,   троли,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - 1
01.04.2018 02:50
Поне за мен НЕ е дълго, можеше да си позволиш да постнеш и още :)

Както и преди поне аз забелязвам това, че умееш да създаваш както се казва атмосфера и си разказвач.

Като те чета, си представям всичко и написаното ме увлича.

Това вероятно е таланта или магията, както се казва :)

......

Този пасаж или този разказ ми напомни сцената с Боромир от LOTR, освен това си споменавала, че имаш присантимант или симпатии към героя и артиста и в тази сцена в разказа ти видях твоя вариант.

За разлика от филма, написаното от теб е по-богато, по-развито и въобще си подхванала този мотив и си го направила по твоя начин. Брегомир/или Боромир във филма трябва да се поласкае, защото ти би му отредила по-централна роля :)
цитирай
2. germantiger - 2
01.04.2018 03:05
сега някои детайли като "забележки"
впрочем хубаво е забележките да са в детайли, защото това са дребни забележки

ако забележките са във фабула, ценности, внушение - това е повратно за цял разказ, а това забележките да са в детайли е нормално и за големите автори - никой не е безгрешен в детайлите

......

- особени имена - дъмпингтън е направо убиец, поне на мен ми звучи глупавичко

- хълма Триест винаги ми напомня за града Триест и не мога да се отърва от това напомняне

- трибалците за запознати с история ще им се сторят като трибали - тракийско племе бито от Александър Велики впрочем

- в текста си написала няколко пъти кормони, а накрая кардани, но това е несъществено

- простите войници не си позволяват, а и обикновено нямат капацитет за мнение пред лордове или лидери, просто не става така, мнение можеше да му дава някой близък около главния герой, някой от военния съвет ако бе споменала такъв итн

- с мечове няма дуелиране в смисъла в който ти си го използвала - може да има удари, блокове/блокиране, изтегляне, уклони, "ескиважи" казано на шега итн

- не става ясно, защо брегомир излиза да посрещне врага пред крепостта, губейки всички предимства които дава фортифика цията, едно подхвърляне от теб в разказа ти, че крепостта е невъзстановена, че еди-коя си стена или "сегмент" в стена или кула е разрушена от предишна битка или магия нечия би обяснила саможертвата на Брегомир извън крепостните стени

- разбира се, може да се посочат много дребни детайли - примерно птици не се разсичат на две след като са във въздуха защото не ги сечеш отгоре надолу, нито ги разсичаш отляво или дясно, а ги "бодеш" напред и нагоре - погледнато чисто "военно" нещо във въздуха се посреща със стрелба - във фентъзи добре би била арбалетна или с лък, а през ноща няма и как "заградителен огън"

майната им на тези детайли
цитирай
3. germantiger - 3
01.04.2018 03:08
НАЙ-ХУБАВОТО В РАЗКАЗА ТИ Е

- САМОЖЕРТВАТА

- ФИНАЛА КОАТО ТРИБАЛЦИТЕ НЕ ИДВАТ

- ПРИЯТЕЛКСТА ПОМОЩ ОТ РАМОН И СЛЕД ТОВА СМЪРТТА НА СЪЩИЯ

тези моменти си ги написала великолепно, нито сурово мъжки, нито захаросано женски, напсиала си ги според мен много добре балансирано

както казах финала на разказа ти със саможертвата на Брегомир е точно нужния финал, все пак тук има и вътрешен проблем и душа и един намек за минало или за въздейстиве над героя, въобще тук си обърнала към вътрешния свят на героя и точно на финал - сполучливо

ДА ОТБЕЛЕЖА НА КАКВИ ДЕТАЙЛИ СИ МАЙСТОРКА

- когато героите задъжат дъха си, когато с мъка посягат към оръжие на финала, когато войниците изпитват някаква тъга или вина за лидера си като са побегнали - тези моменти ти ги владееш и те са детайли които СА СИЛНИ ПРИ ТЕБ, а тези детайли са по-важни от тези които отбелязах аз като спорни при теб

- някой може да напише правилно всички реалистични детайли в бой, но същия може да няма никога успех и талант да опише онова което прави разказа задушевен и създава "аурата" на персонажите - а ти това умееш :)
цитирай
4. germantiger - финално
01.04.2018 03:30
Този ти разказ е по-епичен и по-класически така да го нарека, от предходния ти

в този случай има повече мъжественост и една идея повече суровост, а и няма хепи-енд

НЕ се заблуждавай, че в коментарите ми под този като че ли има повече забележки - не

просто съм споменал повече детайли, но този ти разказ е в духа повече на фентъзи, докато предходния беше повече романс

...

една идея от мен

- ако описваш баталии, прибягвай повече до двубой герой срещу герой, или още по-добре някакви магове, защото когато има магия, можеш да позволиш на въображението да отрече всеки реализъм почти

- ако описваш масово баталии, боеве, тогава рискуваш да са написани, интересно, мило, дори героизирано, но да се забелязват доста пропуски

......

някой би казал - кому са нужни девтайлите или реализма в бой

аз ще се съглася - реализма не е нужен докрай, но в някаква степен да

и ето примера - тук описваш нощен бой

човек с познание може да си зададе сто въпроса - зщао човеците без да виждат нощем приемат този бой, след като зверовете може и да виждат добре нощем, човеците подготвили ли са терена, осветили ли са го, тренирали ли са на него, умеят ли да се бият нощем, хранени, отпочинали, спали или не, има ли луна или не, какъв ред, какви сигнали, ЗАЩО НЯМАТ МАГОВЕ В ПОМОЩ, а това е фентъзи и маговете бих били ок в случая (ааз самия не съм фен на магове във фентъзи, колкото по-малко ги има толкова по-добре за мен и моя вкус), но има моменти, където мястото им е ок

сега някой пак би казал - кому са нужни тези въпроси и детайли - да, може и да са излишни

НО!

ако човек отговори не на 100 въпроси и не на 100 детайли, а да знае само 10 детайла и умело да ги вплете в текст, с 10 реалистични или интересни детайли една фенбтъзи битка може да се получи уникална интересна и запомняща се особено за четящи непознавачи, именно такива детайли ще ги заковат и харесат
цитирай
5. miri479 - Благодаря, Германтайгър:)
01.04.2018 09:04
Ще поработя върху забележките ти, признавам, че имам някои пропуски в баталните сцени, защото не съм много наясно с тях, благодаря и за добрите думи и всъщност благодаря, че прочете:). Дано не ти е било скучно:)
цитирай
6. germantiger - ...
01.04.2018 14:15
Щом съм написал толккова коментари, явно не ми е било скучно :)

може и нищо да не коригираш илои махаш... АКО ЖЕЛАЕШ МАХНИ БИНОКЪЛА - него със сигурност!
цитирай
7. miri479 - Махнах го
01.04.2018 16:01
Много благодаря, наистина беше тъпо:)
цитирай
8. germantiger - ...
02.04.2018 09:24
Мисля, че каквото и да напишеш никога няма да е тъпо.

Да видим кога ще ти свърши търпилото след моите маркери които отбелязвам :)

Ако се подразниш от "бележките" ми - казвай - ще спра.

Нищо при теб не е тъпо!
цитирай
9. trakietsadobri - Браво, Мирослава!
02.04.2018 13:30
Интересно начало, което би могло да порасне до голяма приказна сага.
Стискам палци да се случи.

цитирай
10. miri479 - Благодаря и на теб, trakitesadobri:)
02.04.2018 16:32
Желая ти успешна и вдъхновена седмица:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 555463
Постинги: 237
Коментари: 1252
Гласове: 5763
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031