Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2018 20:03 - Перлата на Глориан
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 2030 Коментари: 7 Гласове:
4

Последна промяна: 05.05.2018 10:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ІІ-pа част - Тайната на престолонаследника

 

Слънцето бавно си пробиваше път през зелените гори и тучните поля на Аслан – престолният град на царство Фридолф. Постепенно изгревът обагри в розово цветните градини в двореца и мраморните кули на замъка засияха в сребристо и перлено.

Младият принц Гюстав се въртеше в меката си постеля – пролетното утро настъпваше с весели птичи песни и радостна глъчка в палата, а той още не беше успял да заспи. Изправи се на лакът и обгърна с поглед бъдещите си владения… Красотата им в този ранен час – на границата между нощта и деня, беше неописуема. В последните дни на лятото, природата сякаш се опитваше да се сбогува с топлината и багрите му, та ги засилваше и правеше още по-ярки и приказни. Ала сега не можеше да го зарадва, защото друга красота – неземна и в същото време смъртоносна като отрова, обсебваше всичките му мисли и унищожаваше душата му...

Беше рано сутринта, когато стражите на двореца забелязаха силуетите на неколцина забързани конници. Бяха вестоносци на крал Хадар. Когато владетеля Лотър бе известен за желанието на пратениците да предадат съобщение от съседната, приятелски настроена държава Глориян, царят веднага свика най-преданите си войни, начело с доведения си син – Гюстав.

- Какво има, татко? – престолонаследникът влетя разтревожен в залата за съвещания. По лицето му се изписа недоумение, като видя непознатите рицари.

Негово Величество мълчаливо даде думата на новодошлите:

- Идваме при Вас с тревожни новини и с гореща молба да помощ в името на съюза, сключен между страните ни– изрече сериозно предводителят на вестоносците. - Дивашките племена на север от нашите земи стават все по-дръзки – те нападат и унищожават градовете и крепостите ни...

- Кормоните! – изненада се Гюстав. – Но те са толкова изостанали и диви, не познават други оръжия, освен мечовете и са...

- Информацията Ви е стара, Ваше височество. Не знаем точно по какъв начин, но тези създания са се съюзили с чудовищата от мрачните пещери на Лингозия – тролове, великани, кардани. Притежават небивала, груба сила, пред които съвременните оръжия на нашите армии са като детски играчки.

- Какво говорите? – запита един от приближените на Лотар – Нашите предци отдавна са победили злите сили и ги натикали обратно в дупките, от които са изпълзели.

- Нещо ги люти отново, господарю и ги води насам с неясно, но пагубна цел. Магията още властва по тези места. Заплашват всички ни, Ваше величество... Целият човешки свят трябва да се обедини срещу последната, необикновена заплаха.

Рицарите в залата потъркаха невярващо чела – още от деца бяха слушали страшни приказки за онази причудлива местност, опасваща северните граници на Глориян, Фридолф и Трибалт, както и за тайнствените същества, обитаващи тамошните пещери.

- Искате да изпратя войска в помощ на Хадар? – Лотар се замисли.

- Да, други вестители пътуват на юг – с послание до Трибалт. Те също ще се отзоват на молбата ни.

- Сигурни ли сте?

Пратениците замълчаха.

- Кормоните вече завзеха няколко града по устието на река Хадър – започна отново водачът, като извади пожълтяла карта и започна да показва по нея. – По последни данни, са се насочили към крепостта Ксенеяд в пределите на Вашата страна. Кой защитава гарнизоните там?

- Моят племенник, лорд Брогомир – отвърна кралят – заедно с едни от най-добрите ми войни. Имат мощни оръжия, катапулти и…

- Ваше величество – горестно го прекъсна мъжът – това няма да ги спаси…

- С колко време разполагаме, преди да достигнат укреплението? – попита делово най-възрастният Фридолфски войн.

- Една седмица, може и по-малко?

- Но крепостта е на две седмици път от тук! Късно е да ги предупредим! – разтревожено рече принцът.

При тези думи, откъм вратата се чу сърцераздирателен женски писък. Гюстав отиде да провери.

- Лельо Калиста! – изненадано прошепна той, като видя пребледнялата жена зад стълбището. – Вие... Вие... подслушвахте ли?

- Случайно дочух – с треперещи устни промълви тя.

Младежът я прегърна внимателно през рамото и я отведе в нейната стая.

- Защо, Гюстав, защо все моя син – нареждаше разстроената майка. – Все него изпращате на най-опасните места, на най-рискованите мисии…

- Успокойте се, лельо, той е храбро момче и добър пълководец. Сигурен съм, че ще се справи. Освен това, в близост до там е град Аугуст, който е във владение на трибалтците – те ще му се отзоват на помощ.

- Не, не… - майката не го слушаше, обзета от отчаяние.

- Слуховете за силата на варварите са силно преувеличени... – неуверено продължи той.

Милейди само кършеше ръце и плачеше. На вратата се почука и през процепа се показа лицето на Айрин – очарователната полусестра на Гюстав.

Принцът повече нищо не можеше да направи за леля си. Той мълчаливо излезе от покоите й, оставяйки двете жени да си говорят. Беше разстроен и гневен. Удари с всичка сила масивната бронзова статуя на древен крал, изпречила се на пътя му и остра болка прониза ръката му… Проклинаше любовта си! Проклинаше слабостта, задържала то тук, зад безопасните стени на двореца, докато братовчед му бе изложен на смъртна опасност, защитавайки северната им граница… Едри сълзи се стекоха от дълбоките му, черни очи… Сълзи на безсилие и безпомощност…

- Гюстав – чу зад себе си познатия нежен глас и сърцето му се преобърна отново.

Зад него стоеше принцеса Астрид – перлата на кралство Глориян. Жената, която проклинаше до преди миг… Жената, която изпълваше сънищата му и покоряваше ума му… Жената,.. която след седмица щеше да бъде законна съпруга на неговия пастрок! За да скрепи съюза между Фридолф и Глориян.

- Случило ли се е нещо, Ваше височество? – тя го гледаше със спокойните си лазурни очи.

- Не, Ваше височество – той преглътна жадно, поклони се и отново се отправи към залата за съвещания, без да обръща внимание на кървящата си ръка…

В това време лейди Кристин, една от придворните дами на глориянската перла, наблюдаваше пред прозореца със затаен дъх, в очакване на сутрешната езда на младия принц. Винаги го гледаше отдалеч, скрита зад копринените завески. Това бе един малък празник за нея – грациозните му движения, хубавото му, мъжествено лице, зачервено от движението, разветите му коси, елегантния жест, с който се хвърляше на седлото... Ала тази утрин не го видя и разтревожена се защура из коридорите на двореца. Така стана неволен, ням свидетел на малката сцена между двамата влюбени. Девойката не пропусна нищо от това, дето си казаха, нито от другото, що притаиха в душите си. Погледите говореха по-красноречиво от думите... Двамата отдавна се бяха разделили, а тя продължаваше да стои на малката мраморна пейка до водоскока, с овлажнели и тъжни очи...

В залата мъжете вече бяха стигнали до решение – нямаше как да предупредят лорд  Брегомир за опасността. Но ако Ксенеяд бъде изпусната, кормоните безпрепятствено щяха да продължат на юг, към вътрешността на страната. Ето защо една част от армията на Лотър трябваше да се съсредоточи върху защитата на двореца, а втора – да се отправи на изток – към Глориян. Вестоносците си отдъхнаха успокоени при тази окуражаваща новина. Кралят им предложи да се преместят в салона  за хранене, за да се подкрепят след дългия път. Какъв пир беше само това - като траурна церемония. Нито дума, нито усмивка, ни песен. Всички дъвчеха тихо и ровеха мълчаливо в чиниите си. Жените отказаха да се присъединят. Гюстав почти не се хранеше, само пресушаваше жадно чаша след чаша с вино. Във взора му се четеше гняв, тъга и някакво непознато отчуждение от сътрапезниците му.

В този съдбовен момент, разтревожените очи на кралските рицари съзряха в далечината, от подножието на хълма, да се зарадва друга група мъже.

Когато наближиха, ясно видяха лицата им - свещеника Атле и двама от рицарите, защитаващи столицата - водеха под конвой началника на градската стража - Брит.

- Какво става тук? - изненада се принцът.

Щом влязоха, морните пътници се поклониха почтително. Лотар не им обърна особено внимание, потънал в нерадостните си мисли.

- Простете, че прекъсвам този... – Атле се огледа и по благородното му лице се изписа безпокойство. – пир. Но трябва да Ви съобщя нещо много важно.

Кралят се извини на гостите, кимна мълчаливо на доведения си син и двама от най-приближените си, които го придружиха отново до заседателната зала, заедно с новодошлите. Щом се затвориха там, войните грубо блъснаха напред вързаният наместник.

- Той е шпионин – каза единият. – Незнайно чий, но шпионин, изпълняващ тайнствени поръчения.

- Намерихме цял сандък със закодирани послания. Изпращани от загадъчна жена, наричаща себе си господарката – продължи свещеникът. – Наскоро успяхме да разгадаем схемата на кодиране и ето какво открихме.

Той подаде на владетеля един чувал с бележки, изпъстрени с необичайни символи. Преводите, направени от Атле, бяха в долната част, поставени под черта. Кралят го отвори и запрехвърля през ръцете си избледнелите листове. Очите му все повече се разширяваха и в сърцето му се надигаше опустошителен гняв. Накрая скочи разярен и като удари силно лицето на предателя, се разкрещя тъй, че цялата зала потръпна от думите му:

- Откъде знаеш това? – тикаше в лицето му бележка, чието съдържание оставаше неясно за околните. – И кой иска да отвлече перлата на Глориян?!? Защо? Коя е господарката ти? Отговаряй, червей такъв, или ще те убия!

Грабна един меч и го насочи към гърдите на пленника. Свещеникът спря ръката му:

- Разбирам гнева Ви, но не бива да цапате ръцете си с кръвта на този изменник.

- Защо е трябвало да изпратя Брегомир в Ксенеяд! Отговаряй! Какво цели отвратителната ти поръчителка?

- Аз не мога да знам плановете на моята повелителка, Ваше величество – отвърна разтреперан Брит. – Тя просто издава поръчения, а аз изпълнявам... за доброто на Фридолф.

- И за още нещо – язвително вметна единият от войниците, като изсипа цяла торба, пълна със злато и скъпоценни камъни. – Намерихме това в тайния му кабинет, заедно с бележките.

- Коя е тя? Трябва да ни кажете и може да бъдете пощаден – обърна се по-благо Атле към изменника.

- Не мога да Ви кажа това, уважаеми – отчаяно простена арестуваният – само това не... – и сълзи се стекоха от очите му.

- Няма да има пощада за теб! – извика владетелят – Никога!..

- Какво пише там? – прошепна Гюстав на свещеника, осъзнавайки, че пастрокът му е твърде бесен, за да отговори на този въпрос.

- Не можем да разберем нищо конкретно, само предателството е ясно – отвърна тихо побелелият мъж – Както и това, че някой умишлено е искал до отстрани Вашият братовчед и че тайнствената му повелителка настоява да получи принцеса Астрид... нямам представа по каква причина.

- Нейно височество - с пребледняло лице промълви Гюстав и очите му различиха в ъгъла на стаята тъжните, изпълнени с безутешна печал очи на милейди Калиста...

- Татко, - зашепна трескаво той в ушите на краля - може би трябва да отменим сватбата, може би трябва да отведа принцеса Астрид, леля Калиста и Айрин в безопастност, в крепостта "Орлов щит", без никой да разбере...

- Не знаем колко са шпионите им - промълви объркано събеседникът му.

- Ще бъдем малка група, ще е по-трудно да ни забележът. Тук със сигурност ще има битки,  по-добре да изведем жените.

-Убеден ли си, че си съгласен на тази не толкова славна, но трудна мисия?... До крепостта се върви през стръмни баири, оплитащи храсталаци и потайни тунели...

- Да, Ваше величесткво - поклони му се ниско младежът...

/следва




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - 1
17.04.2018 22:33
Поздравления за написаното!

Поне аз НЕ забелязах нито един детайл, който да нарека "грешка" или не на място момент.

Прочетох абсолютно всичко и наисатина ми беше интересно - оставам на предишното си мнение, че това може да е сага, поредица от книги или поне една цяла книга. Личните взаимоотношения между Гюстав и Астрид или Кристин и мат потенциал. Потенциал има и в Гюстав - Брегомир, отделно баталиите или този противовес.

ПРИМЕРИ ЗА ВЕЛИКОЛЕПЕН АБЗАЦИ ОТ ТЕБ:

В това време лейди Кристин, една от придворните дами на глориянската перла, наблюдаваше пред прозореца със затаен дъх, в очакване на сутрешната езда на младия принц. Винаги го гледаше отдалеч, скрита зад копринените завески. Това бе един малък празник за нея – грациозните му движения, хубавото му, мъжествено лице, зачервено от движението, разветите му коси, елегантния жест, с който се хвърляше на седлото... Ала тази утрин не го видя и разтревожена се защура из коридорите на двореца. Така стана неволен, ням свидетел на малката сцена между двамата влюбени. Девойката не пропусна нищо от това, дето си казаха, нито от другото, що притаиха в душите си. Погледите говореха по-красноречиво от думите... Двамата отдавна се бяха разделили, а тя продължаваше да стои на малката мраморна пейка до водоскока, с овлажнели и тъжни очи...

- Нейно височество - с пребледняло лице промълви Гюстав и очите му различиха в ъгъла на стаята тъжните, изпълнени с безутешна печал очи на милейди Калиста...
цитирай
2. germantiger - 2
17.04.2018 22:40
Съвсем дребните ми "забележки", които може и да не бъдат забележки въобще.

- струва ми се, че засипваш читателя с много имена на герои, имена на бласти, названия на същества и народи без след поне някои от тези нзименования да има някакво обяснение, кратко, абзац, изречения 1-2 или 3 - струпването на толкова много имена понякога обърква кой-кой беше

- споменавал съм ти, че понякога (според мен) с имената не ти се получава, само понякога: град аслан ми напомня асланите турски, трибалтите, казвал съм ми напомнят тракийски трибали, гЮстав ми напомня нещо френско и не особено мъжко, кормоните на корморани - но това не са грешки, защото тези наименования са ок при теб - вероятно проблема е при мен, че ми напомнят нещо си - това е да го наречем мой проблем

НЯКОИ АВТОРИ СПОМЕНАВАТ ПОД ЛИНИЯ ИЛИ В КРАЯ КАТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ТВОРБИТЕ СИ ОБЯСНЕНИЕ С НЯКОЛКО ДУМИ ЗА НАРОДИ, ОБЛАСТИ, СЪЩЕСТВА - ти също може да ползваш този подход като напълниш с повече смисъл и ПРЕДСТАВА ЗА ЧИТАТЕЛЯ на всички изброени от теб същества и кралства или племена :)
цитирай
3. germantiger - 3
17.04.2018 22:56
И нещо както се казва изсмукано от пръстите от мен :)

- смесваш имена като астрид, с брит, с гюстав, с атле/като атли атила в средновековието, с аслан - създава се според мен един разнобой прекалено пъстър

- ВЪВ ФЕНТЪЗИ ЖАНРА ОБИКНОВЕНО ИМА МАГОВЕ, ще рее за такива е много лесно почти мигновенно да съобщят нещо от едеиния край на света до другия в някоя крепост, оставяме настрана средновековните прийоми като вехи, вестоносци с подходящи коне за тази цел от крепост в крепост, гълъби, по вода съобщения - това по повод вестта в крепостта с Брегомир

- последно - всички изброени същества, които са изтъкнати в разказа като груба сила и врагове... обикновено такива са слаби в щурм на крепостни стени - народите известни с груба сила, хаотични и многобройни са силни в рейдове и опустошаване, разграбване на земи, най-вече равнини и долини, в щурм на крепост или в продължителна блокада и обсада - не, в това най-често са слаби, защото нямат дисциплина, организация, тактика, т.нар. обсадна техника / разбира се, наличието на великани, които си споменала в голяма степен решава този проблем / но мисълта ми е не бързай да пишеш от раз, а понякога малко помисляй дори върху девтайли, които ти се струват от само себе си разбираеми и познати по филми или други фентъзи

......

ЛИПСВА ПЕРСОНИФИЦИРАН ОТРИЦАТЕЛЕН ГЕРОЙ - ВСИЧКИ ТЕЗИ ОТ КОГО СЕ ВОДЯТ - ТЕ СА ЕЗ ЛИЦЕ ВСЕ ЕДНО, ЛИПСВА ОТРИЦАТЕЛЕН ГЕРОЙ или сега се появява в повелителката на предателя?! краля много бързо заблъска предателя, тези неща не ги бързай толкова, но ти си решаваш

АКО СЕ ЧУДИШ ЗА СЪЩЕСТВА - МНОГО АВТОРИ ПОЛЗВАТ ГОТОВИТЕ И УСТАНОВЕНИ ВЪВ ФЕНТЪЗИ-ЖАНРА ПРИМЕРНО ОРКИ, ЕЛФИ/СВЕТЛИ-ГОРСКИ И ТЪМНИ-ПОДЗЕМНИ, ГНОМИ/ДУОРФИ И ДЕРГАРИ, ТРОЛИ/ПЛАНИНСКИ И БЛАТНИ, ГИГАНТИ/ВЕЛИКАНИ - СНЕЖНИ, ПЛАНИНСКИ, ГОРСКИ... ЕЛЕМЕНТАЛИ, АТРОНАХИ ИТН ИТН ИТН - т.е. може да позлваш готови и позлвани от почти всички автори, като раз бира се, въведеш свои специфики или допълниш с други
цитирай
4. germantiger - финално
17.04.2018 22:59
Моите забележки за имената може да отпаднат - за един отва може да е дребен проблем, а за друг всички да е ок

Моите забележки за съществата също НЕ са забележки и всички е ок, аз просто допълвам с някоя идея, може и без това мое допълнение

ЕДИНСТВЕНАТА МИ ЯВНА ЗАБЕЛЕЖКА В КОЯТО СЪМ ПРАВ Е ЯСНА

ЛИПСАТА НА ОТРИЦАТЕЛНИ ГЕРОИ - ПЕРСОНАЛНО и развити

все още мисля, че трябва да имаш малко повече описания наместо многото понякога пряка реч при теб :) но това е дребно и може да не съм прав - тук епизода ти е да го наречем речеви и е нормално да има толкова пряка реч
цитирай
5. miri479 - Здравей, Германтайгър,
18.04.2018 02:11
Разбира се, ще има отрицателен герой /героиня/, но реших, че ще е интересно ако останалите персонажи до края се чудят кой/коя е. Ще помисля върху проблема с имената. Благодаря, че прочете :).
цитирай
6. germantiger - ...
18.04.2018 16:57
Още след първите мои коментари при теб преди време, ми направи впечатление, че на моите пространни маркери, ти отговаряш с няколко изречения и малко.

Разбира се, ти НЕ си ме ангажирала да пиша пространно при теб, не си ме задължила и е твое право дори да не рекоментираш след моите коментари.

Изключително съм впечатлен от това, че приемаш някакво подобие на критика от мен (защото моето не е критика, аз нямам капацитет да ти правя такава) и точно това, че редактираш някои детайли при теб ми прави изключотелно добро впечатление.

Ако не беше премахнала примерно онзи казано на шега прословут бинокъл (а всъщност незабележим и никакъв детайл) едва ли бих коментирал толкова ангажирано при теб :)
цитирай
7. miri479 - Идеята за обяснителни бележки е добра,
18.04.2018 18:03
мисля, че трябва да ги добавя в първата част, защото там споменах повечето от съществата. Разбира се, че приемам критика, още повече твоята е добронамерена и във всичките си бележки си прав, благодаря за което:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 555645
Постинги: 237
Коментари: 1252
Гласове: 5763
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031