Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04 14:39 - Перлата на Глориян
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 213 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 26.04 01:30


IV-та част Пленници
Последните едри звезди, пръснати по небето като сапфири, се изпариха с нощта и по хоризонта заплуваха бледите лъчи на новото утро. Астрид се разбуди и видя призрачните сенки на страховития лес, опасващ Лонгозия. Тя беше качена на един от конете на варварите, ръцете й вързани назад, а някакъв смугъл дивак я придържаше през кръста, за да не падне. Напред яздеше друг кормон, стиснал здраво херцогиня Калиста, а след тях – един с лейди Кристин, следван от десетина от враговете им. По едно време водача на похитителите вдигна тревожно ръка, изричайки нещо на непознатия им, накъсан език. Всички спряха и се ослушаха. Главатарят издаде нова нечленоразделна заповед. Тогава тримата, които пазеха знатните пленнички, скочиха от животните, смъквайки ценния им товар. Вързаха жените за дебело дърво под прикритието на масивна скала. После, следвайки подадения от вожда си знак, дузината варвари се отправиха с предпазливи, дебнещи стъпки към близката височинка, откъдето можеха да наблюдават незабелязано низината.

Острият слух на водача не бе ги измамил, скоро наистина се зададоха неколцина глориянци, предвождани от хубав, тъмноок, като повечето си сънародници, момък, с искрящи очи и решително стиснати устни. Диваците ги нападнаха в засада, хвърляйки се върху конете им... и успяха да свалят петима от тях. Предводителят на съюзниците също бе изненадан в гръб, но успя да устои и като се извърна рязко, прободе с меча си нападателя. Веднага друг се хвърли към него с дивашки вик.

- Ваше блогородие – кресна предупредително единият от спътниците му и решително вдигна меча си, пробождайки тялото на дръзкия варварин...

Принцесата се олюляваше около дървото до по-възрастната си спътничка, но младата й придворна наблюдаваше напрегнато схватката. За разлика от другите две, тя не бе мигнала цяла нощ, докато препускаха неудържимо из зловещата местност. Изведнъж някакъв меч прелетя откъм сражаващите се и падна близо до тях. Младата херцогиня веднага видя в това възможност за спасение – ловко протегна свободния си крак,... с мъка успя да достигне оръжието. После, стараейки се да не привлича внимание, внимателно го приближи към себе си и не без усилия, го приплъзна с ходило по кората на дървото, та да стигне до дясната й ръка. Калиста също се развълнува, гледаше с надежда борбата й с въжето и я насърчаваше с очи...Най-сетне спътничката й задъхано преряза въжето, омотано около китките й. Пъргаво заобиколи, освобождавайки Астрид и Калиста от примката. Принцесата падна изтощено, ала старата дама я подкрепи и подпомогната от другата девойка, се впуснаха в лудо бягство към защитените скали до реката. Едва придържаха изнуреното тяло на перлата. Напрягаха измъчените си воли, едва успяха да я довлекат до една кухина, където, сгушени зад околните камънаци и гъсти храсти, с тревожни очи изчакаха края на схватката. Диваците избиха почти всички от свитата на глориянеца. Само двама се измъкнаха невредими и препуснаха надолу към долината.

Нападателите ги подгониха, ала конете им бяха по-едри и тромави от елегантните глориянски жребци. Ето защо скоро изгубиха дирите им и се върнаха да приберат плячката си… Какво бе учудването им като видяха, че пленниците им са изчезнали. Те обиколиха цялата околност, крещейки диво и гневно, обаче никъде не видяха трите жени.

Бегълките се бяха притаили зад скалата, снахата на царя държеше здраво принцесата и не смееше да помръдне, занемяла от страх. Най-после похитителите се отказаха - явно решиха нещо друго, защото се качиха на мускулестите си питомци и потеглиха към пещерите на Кларакра.

- Ваше Височество, Ваше височество! – Калиста внимателно разтърси полуприпадналото момиче. – Ранена ли сте?

Астрид отпаднало й показа ръката си – имаше леко зачервен участък по снежнобялата кожа, като от ухапване. После дългите ресници отново безпомощно се спуснаха над изящните сини очи, главата й клюмна назад и гъстата черна коса се разпиля по раменете.

Херцогинята разтревожено попипа челото й и забеляза, че девойката гори.

- Това е отрова от острилиер! – изплашено прошепна Кристин.

- Знаеш ли как се лекува? – попита старата херцогиня.

Придворната извади от торбичката, препасана на колана си, малко шишенце с прозрачна течност и внимателно почисти раната. После трескаво се огледа наоколо. Спусна се пъргаво към малки, жълтеникави цветчета с прозрачни чашки. Набра няколко от тях в полата си, остави ги настрана и бързо започна да събира съчки и шума.

- Какво правиш? – хвана я за ръката Калиста.

- Трябва ни огън, за да сварим отварата.

- Неразумно е, по дима ще ни усетят. И без това мястото е опасно, предлагам първо да се изтеглим от тук.

- Не знаем накъде – объркано рече момичето. - Изобщо не мога да се ориентирам в посоката.

- Чакай да помисля малко!

Дамата хвана главата си в ръце, а младата благородничка изтича при единия от убитите рицари на глорианеца. С насълзени очи притвори красивите му очи, погали косата му... и с треперещи пръсти пое падналия до тялото лък. После и раницата му.

- Съжалявам, прости ми, – пошепна тъжно – но той вече няма да ти трябва, по-добре да не попада в ръцете на врага.

Върна се при другите – по-бледа от всякога. Калиста със сериозно лице се взираше в пещерите насреща.

- Дали ще можем да се изкачим дотам? – посочи една висока скала, на върха на която зееше дупка. – Ще ми помогнеш ли да я нося?

- Добре – девойката се наведе, прегърна Астрид.

Старата дама изведнъж докосна кестенявите й коси.

- Ти също си ранена! – промълви и погали нежно дланта й.

Решително откъсна парче от изящната си муселинова рокля, грабна шишенцето, напои парцала с почистваща течност и внимателно го обви го около китката на девойката, та кръвта спря да шурти...

После трите злощастни жени, отчаяно се заклатиха към скалата. Двете по-здрави стискаха в ръце драгоценната перла... и бавно се катереха нагоре по склона. Бореха се и се препъваха, измъчено подаваха една на друга ръце - да си помогнат в изкачването на стръмната скала. Сега една пещера, на върха на баира, бе придобила по-голямо значение за тях от разкошните замъци с островърхи кули,.. в които бяха свикнали да живеят... Там бе тяхното спасение... Там щяха да смогнат да опазят най-голямото съкровище на Глориян... и Фридолф...
/следва/



Тагове:   фентъзи,   Пленници,


Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. thescarletletter - Много хубаво име за отрова! :)&l...
25.04 15:46
Много хубаво име за отрова! :)<br>
Много се мъчат твоите героини. Докато четох това зрелищно описание, се изтощих от бягството им. Много емоционално. :)
:)
цитирай
2. miri479 - Благодаря ти за отзива:)
25.04 16:33
По принцип имам голям проблем с имената - и на герои, и на местности, но явно с отровите съм по-добра:). Не знаех, че съм описала бягството така, че човек да може да си го представи, но ти явно имаш въображение:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 30202
Постинги: 52
Коментари: 166
Гласове: 536
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031