Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04 19:38 - Перлата на Глориян
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 318 Коментари: 10 Гласове:
5

Последна промяна: 29.04 12:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

V-та част - Царството се руши

Многоликите багри на есента се разпростираха все по-усърдно над земите на Фридолф, обхващайки горите, земите, полята... Печални и голи се белееха скалите насреща, а жълта, изсъхнала трева се прокрадваше рехаво между склоновете. Прозрачни мъгли обвиваха хълма около замъка – той сякаш плуваше в някакво магическо измерение, отделен от външния свят... и безкрайно самотен.

В тронната зала на двореца всичко бе потънало в мрак. Нямаше вече шумни пиршества в златната стая, нямаше сребърни прибори и весели менестрели. Нито празнуващи хора. Отчаян и тъжен седеше цар Лотър срещу коленичилите пред него войници. Дълго мълча и се вглежда укорно във лицата им. Мъжествен и горд бе владетелят, макар с посребрени вече коси и уморено лице.

- Как! - изрече накрая. - Как можахте да го допуснете? Моят племенник, скъпото ми момче, синът на брат ми... Не е искал да напусне поста си, за да не се опозори... И вие го оставихте - сам, срещу цяла орда кардани, диваци и великани!

- Нямаше смисъл, Ваше величество - заоправдаваха се рицарите, като с ужас видяха сълзи в очите на господаря си.

Сълзи! От очите на този горд броломеев наследник! Най-силния владетел на севера!

- Трябваше да го пазите! - кресна им той. - Трябваше да му кажете да отстъпи!

- Казахме му, но той не послуша!

- Насила трябваше да го изведете от крепостта! Да му бяхте вързали ръцете, щом трябва!

- Но, Ваше величество, как да посегнем на племенника на царя? Та това е недопустимо...

- Махнете се от очите ми! - викна той. - И ми донесете трупа, колкото и да е обезобразен, искам да го видя и да го погреба с почести.

- Господарю, трупът го няма!

- Как! - Лотър гневно удари по масата. - Не посмяхте да се върнете поне за тялото му! Оставили сте го да лежи там - в пръстта, между диваците и гнусните твари!

- Не, царю, тялото му изчезна.

- Как тъй ще изчезне?

- Нямаме обяснение, просто изведнъж карданите се разбягаха в ужас, варварите се впуснаха в отстъпление, великаните сякаш се стопиха във въздуха... Така удържахме Ксенеяд. После дълго претърсвахме бойното поле, но никъде не открихме трупа на лорд Брегомир. Носим тялото на благородния граф Рамул и на други славни мъже, ала онзи, що с подвига изплаши дори долнопробните същества, сякаш е потънал в земята и нийде не можахме да го намерим.

- Говорите небивалици - рече задавено царят и седна угнетен на своя златен престол. - Излезте! - заповяда им строго.

А като остана сам, хвана главата си в ръце и зарида - силно и гръмко, както от дете не бе плакал.

- И трибалтците са го изоставили - повтаряше като в унес - всички, всички... Само той е постъпил  достойно, само той не се е пречупил пред тях. А сега лежи някъде, незнайно къде... и може вълци да се хранят с плътта му!

За малко отправи ясния си взор към билото на възвишението и в съзнанието му внезапно нахлу рояк спомени от щастливите дни на младостта – в един кратък миг хълмът бе осеян с цветя и зелена трева, а над него грееше пролетно слънце... Две малки момчета седяха заедно на поляната, унесени в своите книги за рицарски подвизи, вятърът подмяташе дългите им коси – гарваново черна и червеникаво-руса, и те смесваха из въздуха във веселия му танц, а красиво тъмнооко момиче тичаше около тях, разсейвайки ги нарочно с гърления си смях...

Хубавото, набраздено от бръчки лице на Лотър се проясни за минута, но после светлината изчезна и над челото отново надвисна мисълта за настоящите проблеми и грижи. Спомените за сина му и племенника, бяха единствения лъч, който озаряваше наслоилата се напоследък в душата му тъмнина. Сега му се струваше, че тези мигове са били преди векове и вече са безвъзвратно изгубени...

Но не го оставиха дори спокойно да се отдаде на скръбта си. Скоро пристигнаха вестоносци от доведения му син Гюстав. Те влязоха в опустелия салон с мрачни и сурови лица, за да му съобщят тъжната новина, че принцеса Астрид е отвлечена.

- Не вярвам! Не е истина туй! Вие луди ли сте? Как тъй ще я отвлекат под носовете на царската стража! Баща й може да ни обяви война, ако разбере.

- Принцът прави всичко възможно да я намери, владетелю, преди да се е разчуло. Надяваме се да успеем да избегнем конфликта. 

Лотър стана и започна да се разхожда из залата.

- Ще пратя още войници в помощ на Гюстав. Да обходят цяла Лонгозия, да не остане непретърсено кътче от този див пущинак. Нито една дупка, нито един камък - задъха се и седна отново.

- Да, господарю!

- Вземете най-опитните ми пълководци! Вземете Мордан, Алтек, Корнуолд!

- Но, Ваше величество, нали не искате дворецът Ви да остане без защита?

- Правете, каквото нареждам! - властно отвърна той.

Когато пратениците почтително се поклониха и тръгнаха, владетелят се изправи отново, обгърна с поглед просторната зала, после красивите полета и долини на страната си и каза горчиво:

- Царството ти е пред разруха, Лотър! Войните ти напускат крепости, без да са получили заповед от господаря си. Обичаният ти братов син - най-храбър измежду пълководците ти, е мъртъв... Не ти позволиха поне да поплачеш над тялото му... Кормони отвличат бъдещата твоя жена пред погледите на стражата ти. Докъде стигна Лотър - горди броломеев наследнико? Какво стана с непобедимата ти армия от рицари на честта?

И рухна опустошен на престола...
/следва/



Тагове:   фентъзи,   мъка,   скръб,


Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. barin - И тази поредица е добра и ми хареса, ...
29.04 06:24
И тази поредица е добра и ми хареса, Нири.
Поздрави!
цитирай
2. miri479 - Благодаря,
29.04 07:37
щях да спра да я споделям, ако нямаше хора като теб, които да ме насърчават. Поздрави и от мен:)
цитирай
3. germantiger - 1
29.04 09:47
ХУБАВОТО:

В тази част, в този твой пасаж съзирам най-малко детайли с които не бих се съгласил.

Почти не виждам нищо, което да е проблемно, спорно или (според мен) не на място - всичко си е на мястото.

Сцената със спомена за малките момчета е великолепна, мож еше да я пишеш повече и да наблегнеш - великолепна сцена, подобни сцени във филми се получават прекрасно. Страхотно наблюдателна си за да съзреш подобен мотив и да го напишеш, можеше да го разтеглиш малко повече (отново според мен, но и така е достатъчно)

Първата сцена с краля е фундаментална, на финала също рухването, разговора между подчинените и него е драматичен, силен и такъв какъвто трябва да е.
цитирай
4. germantiger - 2
29.04 09:49
МИНУСА евентуално

- написала си красив, според мен НЕ КРАСИВ е точното, а мъжествен, достолепен, нещо такова

защо не красив, защото красив обикновено е млад човек,м осв3ен това този е в мъка или гняв, накрая е съсипан, и да напишеш красив е типично по женски

- мъжество, сила, борба, драматизъм има в него и вида му, красота в такъв момент едва ли е подходящото

само това ми е подобието на забележка :)
цитирай
5. germantiger - 3
29.04 09:53
Сега дълбочината и проблема пред теб / евентуално проблем пред писането ти:

- ти можеш да пишеш, така поне мисля аз и не се мъчиш като пишеш - това е ок

- създаваш атмосфера като описания, пряката ти реч е с темп и сила често пъти - всичко е ок

- имаш усет за детайли, би могла да развиеш боевете и да научиш как се пишат такива - това е ок защото е постижимо за теб, макар и не още постигнато

ПРОБЛЕМА КОЙТО АЗ ВИЖДАМ ПРЕД ТЕБ Е:

- не изненадваш, няма нещо което да уплаши или закове читателя за кратко време и наистина ефектно

- не създаваш твой свят, под твой свят имам предвид, екипировка, умения, бестиарии/същества, флора, нещо друго

- нямаш насилие и секс, което не е проблем, зависи от читателя, това можеш и да го игнорираш - това е твоя път и твоите разкази, ако първите две "точки" според мен са факт, то тази третата е спорна и може да я пропуснеш
цитирай
6. germantiger - финално
29.04 10:04
лошото е че аз сравнявам с най-великите в жанра или поне тези според моя вкус

сравнявам те със световните големи автори и съм прекалено "взискателен" :) да прощаваш

...

робът салваторе създава целия подземен свят на дроу/тъмните елфи Мензоберанзан като основа на сагата за Дриззт До-Урден в близо 30 книги досега

уорхаммър стотиците книги от бол автори създават образи като малекит елфа или ЗИГМАР и неговата империя итн - двата ми тома за целия свят на уорхаммър са към 30 000 страници, няма грешка в чиското

малко по-бавния робърт джордан също е уникален в неговото колело на времето, там образите са много драматични и чисто човеки задълбочени

вселената/света на забравените кралства вкл. за дриззт и маса други персонажи също е огромен свят, дънджън енд драгънс който обединява идеите на десетки автори като маргарет уайс и мндр - драгонланс-а, хеннен ми е особен итн итн итн

анджей сапковский и неговия гералт итн итн

това са лидери в жанра, както и десетки други и те са световни имена - трудно е да се равняваме а и може би не трябва по такива

за сметка на това джордж мартин ми е слаб, черния отряд и гемелския дренай също не ми пасват, старото фентъзи ала толкин не е за мен

...

не се правя на оригинален макар така да изглежда, просто съм обстоятелствен за нещата които харесвам

КАКВО КАЗВАМ:

- лиспва ти някаква острота, ефектност, рязкост в умения, боеве, същества, герои

ТИ УМЕЕШ ДА ПИШЕШ - аз това бих го казал на е4диници в блог.бг - ТИ МОЖЕШ ДА ПИШЕШ, НЕ САМО ЧЕ ИМАШ ТАЛАНТ, НО ЗА МЕН ТИ ПИШЕШ, действително пишеш - това е много!

Въпроса е, че (според мен) обикновено това което се слчва при теб е очаквано да се случи и там където търсиш неочакваното - като в епизода, когато взеха принцесата ли беше и нейната лейди - атаката в лагера, дори тогава когато правиш изненада я поднасяш някак по женски пастелно, меко и приглушено
цитирай
7. miri479 - Прав си, ще се опитам нататък да има повече изненади, махнах
29.04 13:00
"красив" и го направих "мъжествен":)... Трудно ми е измислянето на светове с нестандартни създания, обичам героите ми да са хора с емоции, сходни с моите, съжалявам, знам, че това е дефект:(...
цитирай
8. germantiger - ...
30.04 00:05
Под светове имам предвид и друго - именно специфичните създания именно специфичната екипировка, именно новите страхове, любови и "корелации" с тези нови създания и светове създават и ЕМОЦИИ, ЧУВСТВА, ако щеш и "философски" проблеми

любов със създание нечовешко, отношение между меч с душа в него и главния герой с неговата си собствена душа към тази в меча, сблъсъка с нови създания които нямат понятие за жал или жестокост итн

всичко това създава бол възможности за чувства, въпроси, анализ итн, просто не го споменах - не върви да ти блъсна на масата всичко отведнъж, а поред и постепенно

най-важното при теб е, че според мен ти можеш да пишеш, не просто да имаш талант, а го можеш писането - единции го умеят в блога поне според мен, както казах одеве - ти си сред тях!
цитирай
9. germantiger - +
30.04 02:21
В споменатото от мен НЯМА НИЩО НЕСТАНДАРТНО :)

щита на ахил е уникален като описание и изковаване, меча на зигфрид в и извън нибелунгенлийд, меча на хруотланд/роланд, итн оръжия имат имена и дори "душа"

бестиарии описания на същества извън нормалните има от Средновековието - от блатни, дяволски, митични, до морски, вампирски и всякакви

ПС
Не го пиша за обиждане, а е смао факт, че такива оръжия има в германо-скандинавската и западната традиция, но те са непознати като традиция примерно за българите и за това не знаеш за тях

В днешните фентъзи също има много примери за такива - изкования от Бренор дуорфа чук на Вулфгар, който се връща при него след мятане, чука на Зигмар - Гхал Мараз, ледения меч на Дриззт, хищния меч на Кетти Бри, Волендранг дори във фентъзи игра като TES поредицата итн итн
цитирай
10. miri479 - Добро утро,
30.04 06:38
За тук също съм предвидила един нестандартен меч, който ще се появи в следващата част. Дано ти хареса:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 37948
Постинги: 62
Коментари: 183
Гласове: 629
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031