Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05 09:01 - Перлата на Глориян
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 238 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 02.05 14:10


VI - та част Легендата за Дреенед

Калиста бе прегърнала принцесата и загрижено й даваше да пие от саморъчно направен бокал. В това време пристигна Кристин, победоносно стиснала два заека, уловени в гората.

- Чудесно! - каза й възрастната жена - А ще ми помогнеш ли да ги одера?

- Да ги одерете! - обърка се момичето.

- Какво, да не мислиш, че с козината ще ги варим? - позасмя се снахата на царя. После вещо се зае с обработката на дивеча.

- Знаеш доста неща за лова, за лекарствата, умело си служиш с оръжие - подхвърли тя, като гледаше погнусата, изписана по лицето на девойката - а се плашиш от малко кръв, пролята от тялото на мъртъв заек! Никога ли не си влизала в кухнята - при слугите?

- Не, баща ми възпитаваше като момче - научи ме на по-важните неща, като-о... да чета на елфически - езика на древните книги, да си служа с меч и лък и... никога да не тръгвам без антисептик, препасан в колана на роклята си.

- Но е пропуснал някои важни уроци, свързани с чисто женската част.

- Те не са от такова значение - небрежно отвърна момичето. - Татко ми даде всичко, което притежава - своите знания. Той е най-прекрасният човек на света.

- И каква е ползата, че можеш да уловиш яребица, ако не знаеш какво направиш с нея после?

Последва кратко мълчание...

- Е, аз ще запаля огън - промънка смутено милейди.

- Какво е това? - Калиста изведнъж скочи и се ослуша.

Надолу, откъм устието на реката, се чуваше неясно и подозрително шумолене. Обзета от странно предчувствие, тя загърби своята предпазливост и хукна надолу по склона. Младата й спътничка я последва, стиснала здраво оръжието си.

На брега на реката лежеше красив, строен левент, с пробита броня, потънал целия в кръв.

- Синко, миличък! - простена херцогинята, притискайки го в обятията си.

Дълго го прегръща така, разплакана, милвайки брадясалите му бузи... Когато се поуспокои, осъзна че той още диша и с примряло сърце се обърна към Кристин:

- Помогни ми, помогни ми, жив е! Да свалим ризницата!

Двете жени бързо го освободиха от тежката броня, отдолу ризата бе полепнала по тялото му от изтеклата кръв. Майката нервно я разкъса.

- Първо да го качим горе - там са ни церовете! - предложи придворната.

Те с мъка изправиха ранения младеж и подпирайки го на раменете си, го повлякоха към входа на пещерата.

- Не, чичо разчита не мен! - повтаряше той в агонията на треската. - Те убиха Рамул... убиха Рамул... Защо?...

Вмъкнаха го с усилия, а Калиста безразсъдно изля цялото съдържание на шишенцето върху парцала от роклята си и го притисна до изранените му гърди... Брегомир простена от болка и тя нерешително се отдръпна.

- Ако имахме малко грог - промълви девойката, загледана състрадателно в изпитото лице на непознатия мъж, сгърчено от агония.

- Имаме! Как не се стих? - жената припряно извади от пазвата си шише.

Другата учудено я погледна.

- Какво, нося си го за всеки случай - може зъб да ме заболи - обясни Калиста.

Изляха го в гърлото му, после малко по-спокойно продължиха с лечението. Той не спираше да бълнува несвързано:

- Разочаровах те, чичо... Гюстав би се справил по-добре! Аз...

- Гюстав! - измърмори майка му - И с какво Гюстав е заслужил повече уважението на царя? Никога не съм харесвала проклетия Гюстав!

- Защо? - запита изумено девойката.

- В това дете имаше нещо прикрито и тайнствено, още от малък... - замислено отвърна Калиста.- Откакто се появи в двореца,... Лотър сякаш забрави за племенника си... и за истинската си дъщеря Айрин... Бедните деца постоянно се надпреварваха да заслужат любовта му... За моя син той беше като баща... не е познавал друг баща, освен него,.. а горката принцеса... вече си нямаше никого. Но откакто се ожени повторно и получи мечтания си наследник, те и двамата престанаха да съществуват за него...

Момичето набра билки и корени, помагайки на майка му да свари лековита смес. Завиха го с одеялото, взето от раницата на война и го оставиха да лежи близо до огъня.

- Кристин! - извика внезапно Астрид, която за малко се бе посвестила и гледаше през отвора навън.

Един кардан летеше тихо към малкото им укритие. Придворната пъргаво скочи, взе лъка, прицели се и решително пусна стрелата... Рани птицата, но не я събори, а само предизвика раздразнението й и тя гневно се спусна към тях с цялата си енергия. Девойката бързо зареди нова и без да се бави я изстреля към нападателя. Карданът падна с крясък надолу по стръмното.

- Тази стрела май ни беше последната - горестно промълви старата херцогиня.

- Няма страшно - успокои я спътничката й - тя бе забелязала, че в колана на момъка има затъкнат меч.

Разбута припряно одеялото, взе го в ръце, малко залитна от тежестта му, но уверено го развъртя из въздуха, показвайки уменията си. Известно време се бори така, с невидим противник, когато изненадващо дочу до себе си дрезгав мъжки глас:

- Не е зле, но трябва да поработиш върху защитата си. Освен това е твърде груб и тежък за теб.

Тя изплашено се обърна. Очите на Брегомир я гледаха добродушно. Калиста развълнувано се хвърли към него, притискайки го обятията си и започна пламенно да целува страните му.

- Провалих се, мамо, изпуснахме крепостта - рече горестно той, ала жената не се вълнуваше от военните действия, стигаше й това, че е жив, че може да го докосне, да погали буйните червеникави къдри...

- Войните се разбягаха, не можах да ги спра - продължаваше той, унесен в собствените си нерадостни спомени. - Майко, трябва да предупредим царя... и Гюстав.

- Да ги предупредим ли? Та те го знаят, детето ми! Бяха известени и за атаката на кармоните, но дори не си направиха труда да ти изпратят помощ!.. Дори не опитаха!

- Какво говориш? Откъде са знаели?

- Вестоносци на крал Хадар им съобщиха за бъдещите планове на диваците. Но Негово Величество и братовчед ти са тъй заети да защитават безценната си перла, че дори не им мина през ума да се погрижат за теб.

Младежът извърна лице настрани, за да скрие болката, изписала се в очите му.

- Какво става в Глориян? - тревожно попита Кристин.

- Не знам, чух само, че ги предупредиха за нападението над крепостта.

- Коя? - поинтересува се момичето.

- Ксенеяд - отвърна лордът.

- Но тя е на мили от тук, как сте успели да се придвижите толкова надалеч с тези рани? - недоумяващо го изгледа тя.

- Нямам представа... Беше много странно... Последното, което помня е, че избиха меча от ръцете ми, аз се наведох да вдигна друг - от един мъртъв кормон и после... сякаш се издигнах във въздуха, някакви течения ме понесоха... И заспах. Мислех си, че умирам...

- Меч - замислено произнесе Калиста. - Хванал си меч и после си се понесъл из въздуха? Мислеше ли за мен в мига, в който си представяше, че умираш?

- Да, сбогувах се в душата си с теб.

- Значи той те е довел при нас.

- Как така?

- Чували ли сте мита за Дреенед? - рече тя с поглед, отправен далеч в низината, реейки се из спомените от младостта.

- Не, не сме - извърнаха се любопитно двамата младежи.

- Дреенед е легендарен меч, изсечен в ковачницата на злите феи и дракони, по времето, когато магията е властвала над нашия свят. Той притежавал силата да спаси притежателя си в критичен момент - ако смърт, или тежки удари го заплашват... Само чрез силата на мисълта, го отнасял в пространството,.. при любимите хора, далеч от ужаса на войната и плача на ранените. Нашият цар Броломей, първият от династията на Конарите, успял да отнеме Дреенед от лапите на врага, скрил го в тайно и незнайно от никого място и изрекъл проклятие към оня, що се осмели да го открадне оттам.

- Ти вярваш ли в това? - запита синът й.

- Как да не вярвам, щом сега си тук и говорим?

- Но не помогна на предишния си притежател.

- Не е знаел какво държи в ръцете си и как да го ползва. При теб се е получило случайно, понеже си ме повикал в сърцето си...

- Това същият меч ли е? - попита Кристин, протягайки длани към него.

Калиста решително дръпна ръката й.

- Не си и помисляй това! Дори не подозираш колко е опасен! Добре, че Брегомир е оцелял този път, но повече не бива да го използваме.

- А как е попаднал в ръцете на диваците? - зачуди се  милейди.

- Това и аз не знам, но може да бъде призован с магически думи. Едва ли е по силите на кормоните. Не знам обаче, коя е... Господарката... Вероятно тя може.

- Какво?

- После ще обясня. Сега да направим яхнията - знатната дама решително се зае с приготовленията. Момичето разпали огън. Скоро замириса приятно.

- Не съм сигурен, че е същият - продължи младежът. - Както ви казах, не помня нищо от мига, в който се докоснах до него. Във всеки случай не е Фридолфски - нашите са по-леки и остри.

Когато се загледаха в него, видяха древни, неразбираеми символи.

- Не са на елфически - убедено заяви Кристин, след като ги разгледа.

Малко по-нагоре проблясваше ловна сцена, в която странно създание убива сърна. Инкрустацията леко сияеше, а след дълго взиране в нея, животното сякаш се обагряше в кръв. Да, определено не ще да беше обикновен меч.

- Имам една бележка, в която е изписано пророчеството за Дреенед – тихо каза майката.

- Какво пише в нея?

- Не знам, на елфически е... -  тя нерешително посегна към пазвата си, после извади сгънатото листче и плахо го подаде на Кристин. – Може би ти ще можеш да ни го преведеш.

Момичето я погледна, сбръчка високото си чело... после мълчаливо й я подаде обратно.

- Какво? – попита Калиста.

- Нищо... не мога да я разчета – отвърна с бледо лице Кристин.

Брегомир се подпря о свода на пещерата и бавно се изправи, наблюдавайки терена отвън.

- Познавате ли тази местност? - Астрид обнадеждено се взря във лицето му. - Знаете ли как да се върнем в лагера при Кларакара?

- Да, мисля, че ще мога да ви бъда водач.

- Но първо и двамата трябва да се възстановите - намеси се Калиста - и ти, и принцесата сте ранени. Миличък, колко си отслабнал! - простена тя, загрижено загледана в залинялото му тяло- С какво се хранехте в тая крепост?

- Обикновено с плъхове и змии, - пошегува се Брегомир - но по празници ни сервираха и деликатеси от пипалца на мухи.

Придворната се засмя.

- Стига си ръсил остроумия, ами яж! - рече му строго Калиста, подавайки му от една купа с храна.

- Заешка яхния? - попита недоверчиво той, след като помириса гозбата.

- Не, специалитет от жабешки дреболии - отговори младата херцогиня.

- Престанете и двамата! - скастри ги по-възрастната.

Младежът седна, загърнат в одеялото и смигна заговорнически на хубавата девойка до него. Някакво непокорно, палаво пламъче блесна в очите му.
/следва/



Тагове:   легенда,   фентъзи,   меч,


Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ...
02.05 12:43
Браво :)

Поне аз все по-рядко попадам на детайли, които намирам за недогледани или неточни при теб.

НЕ си мисли, че аз умишлено търся такива, просто понякога ми се набиват някак си в очите.

В случая няма нужда нещо да коригираш, но ако желаеш може би това:

- броня не се пронизва, а се пробива, ризница може да се прониже, броня се също така разбива на сегменти или се къса там където се връзва и скрепява

- идеята ти с меча е чудесна, би могло обаче ЩИТ да защитава и спасява господаря си, както и заердно щит и меч да са в комплект, но този комплект да се е пръснал и загубил през времето и след време в сагата два героя да се намерят и сприятелят или пък да се бият с двете сродни оръжия например

- човек живял в крепост, обикновено и ловувал в ония времена (нищо че това са фентъзи времена) с две думи, човек в крепост със сигурност би разпознал още по мириса и визията заешка яхния, хич няма да пита, да се чуди и да не знае :)

всичко това са бели кахъри, още веднъж браво на теб :D

цитирай
2. germantiger - +
02.05 12:46
- все пак ми се струва, че и тук пряката реч е в повечко, но и така е ок убеден съм

- понякога може да оставяш читателя да си "почине" - какво имам предвид - честичко след пряка реч на героиня добавяш някава напрегнатост или описателност може би в повече: извика внезапно, горестно промълви, изсъска - това описва, придава картина и представа, но когато е често повече пресира четящия струва ми се

- за сметка на това можеше да предадеш повече напрегнатост и трудност когато момичето улучва прицата - в твоя случай момичето веднага свали птицата, което едно че е трудно и второ много лесно се удаде моментално на героинята, можеше да вложиш малко повече завъртяност в случая :)

но пак казвам - това са дребни неща, които и така са ок дори без никакво пипване
цитирай
3. germantiger - финално
02.05 13:24
и едно селфиш обяснение по отношение на мен

ВЪВ ВОЙНАТА СЪМ РЕАЛИСТ

В ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА РОМАНТИК

като чета фентъзи явно събирам двете в "сплав" - що иде реч за любовни сцени и вътрешен свят искам героите да са романтици, иделисти или просто еталони на висока душевност, в същото време когато във фентъзито те се бият и противопоставят искам да са реалисти и професионали що иде реч до сблъсък с други
цитирай
4. miri479 - Благодаря ти,
02.05 14:00
ще се опитам да отстраня недомислените детайли, вече поправих това с бронята. За диалозите и сцената с птицата ще ми трябва малко повече време.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 30202
Постинги: 52
Коментари: 166
Гласове: 536
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031