Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05 16:12 - Перлата на Глориян
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 164 Коментари: 0 Гласове:
5



Измяна

 

- Значи – най-вероятните местонахождения, където може да ги крият са две – говореше разпалено принцът, чертаейки с пръст по картата. – Пещерите в Лонгазия или около езерата на Скития.

Мъжете бяха насядали около него, споделяйки скромната войнишка вечеря до лагерния огън. Айрин се приближи към тях с бледо лице.

- Как не си видяла накъде ги отвеждат! - погледна я гневно брат й.

- Извинявай, бях заета да оцелявам - отвърна язвително тя.

Той отново се обърна към карата, без повече да я погледне. Изглеждаше така, сякаш изобщо не се интересува от сродницата си.

- Предлагам да започнем издирването утре сутринта – рече Апле – Вие ще се отправите на изток, към Лонгозия, а аз, заедно с още няколко рицари - в западна посока, към Скития. Ако открием нещо – ще Ви пратя вестители.

- А защо не тръгнете още тази нощ – намеси се военният съветникът Мосса, който беше триблтец на служба при Лотър, най-вече заради изключителните си способности на лечител. Лицето му бе неприятно и жълтеникаво, очите му бяха някак изпъкнали, като на жаба.

- Не говорете глупости! - отвърна един от приближените на принца. – Вие сте повече лечител, отколкото войник. Ако бяхте такъв, щяхте да знаете, че кормоните нападат предимно нощем. Освен това, в мрака няма да можем да се ориентираме и ще се изгубим.

- Но тъмнината ще ви закриля и под нейната опека по-безпрепятствено ще стигнете до местоназначението си - възрази опонентът му.

- По-спокойно, Баон! – тихо рече свещеника на война. – Нека се изслушваме, без да се нападаме. Мосса има добри намерения, но според мен си прав – няма да сме полезни за никого, ако се запилеем из тукашните гори.

Гюстав кимна. Идеята беше разумна. И след като прибраха остатъците от храната, която почти не бяха докоснали, те се отправиха към шатрите.

Гюстав бе твърде уморен, за да разпъне своята, напоследък често използваше една малка, закътана пещера за нощуване, чиито сводове го пазеха от влагата и вятъра. Той пренесе завивките си в нея и унило се отпусна върху постелята - въпреки скъпия плат, под него ясно се усещаха твърди буци пръст и камъни. Дълго се въртя и сумтя, но най-после дългото безсъние надви над тревогите, дето го мъчеха и той се унесе, скланяйки глава на възглавницата... Ала и сънят не винаги носи покой… Първо пред очите му се появи огромен кардан, кацна над него, без дори да го докосне и впи изпитателния си поглед в лицето му, почти като човек.

- Броломей, крал на Фридолф – изрече птицата.

- Аз не съм Броломей, а Гюстав - принц на Фридолф – прошепнаха пресъхналите му устни.

- Но си негов наследник.

- Откъде знаеш?

- Аз познавам света още от времето, когато бе млад… Много преди твоето раждане и до днес знаех какво ще се случи напред, ала сега нямам представа... Знам само, че нашето време изтича, светът ни се руши и ти бе избран да го спасиш?

- Кой е вашият свят – моят ли?

- Ние бяхме верни слуги на твоя предшественик Броломей, докато подмолен преврат не го свали от престола… Знам какво искаш, или по-точно какво не искаш, Гюстав… Не искаш да чакаш дълги и безутешни години, за да се възкачиш на престола, гледайки всеки ден любимата си жена в прегръдките на този незаконен владетел… Когато по право и короната на Фридолф, и перлата на Глориян, още сега би трябвало да бъдат твои…

Принцът усети, че се задушава… Нещо го стискаше за гърлото и не му даваше да си поеме дъх. Той се мъчеше да го махне от себе си, но колкото повече се въртеше, толкова повече примката се затягаше около шията му… Удряше с ръце във въздуха, ала как да се защитиш от неприятел, когото не можеш да видиш, нито усетиш… Ритна с крак и почувства, че ходилото му докосна нещо,... някакво плътно и месесто тяло… За миг хватката се поотхлаби, той успя да изкрещи и видя в сенките грозното жълто лице с изцъклени жабешки очи… Невидимите клещи отново се впиха в гърлото му, а една ръка се протегна и запуши устата му…

- Гюстав! – чу отвън разтревожения глас на Апле, но не можеше да отговори и осъзнаваше, че силите го напускат...

Някой се помъчи да влезе в пещерата… Входът й се оказа затиснат сухи клони и камъни.

- Баон! – викна отново свещеникът – Бързо, събуди Мосса и му кажи да дойде насам! Нещо става с негово височество!

Жълтото лице се ухили зловещо. Как щяха да го повикат, като самият той беше „нещото”?.. Плътна бяла пелена се спусна над очите на принца… Като в просъница чу силен тропот отвън и забързани мъжки стъпки… След малко отново гласът на Баон:

- Не е в шатрата, господарю!

- Помогни ми, хвани това дърво!

Пукот и шум, като от хвърляне на тежки предмети… и после отново мъгла, в която нито виждаше, нито чуваше нещо…

Не знаеше колко време е траела, но когато се събуди, вече не се задушаваше в стоманените клещи на костеливи ръце. Странна гледка се разкри пред очите му. Апле бе насочил меча си към гърдите на Мосса. Последният стоеше, опрян до стената и дишаше тежко.

- Отговаряй, защо се опита да го убиеш! – малко нервно попита верния фридолфовец.

- Господарю! Той е предател! – глухо изрече плененият.

- Лъжеш!

- Вижте, това падна от него – Баон му подаде някакво листче.

Прошареният мъж го разгърна, без да помръдва меча от гърдите на подлеца. Най-сетне Гюстав се раздвижи и с мъка се изправи, държейки врата си, по който още усещаше болката от стягането.

- Как сте, Ваше височество? – загрижено го погледна свещеникът.

Мосса се възползва от краткото му разсейване, скочи с несвойствена за него бързина, приклекна отстрани и изви десницата му по доста изкусен начин, та мечът падна от нея, а с лявата притисна тялото му така, че обезвреди и двете му ръце и не му даваше да помръдне. Гюстав бързо взе меча и се хвърли към тях, но в последния миг спря.

- Не смей! Или ще го убия! – злобно процеди изменникът и в десницата му блесна острие на кама, насочено към отеца.

Тогава Баон успя да докопа някакъв тежък камък и го стовари върху главата на Мосса. Предателят се строполи на земята.

- Убих ли го? – попита рицарят, леко зашеметен.

- За съжаление, не си – отвърна Апле, загледан в бележката. Лицето му пребледня и стана съсредоточено.

- Трибалт са изменили на съюза ни – пророни едва чуто той.

- Какво става? – попита принцът.

Другият мълчаливо му подаде бележката - беше изпъстрена със същите неразбираеми знаци, като тези на Брит.

- Можеш ли да я преведеш?

- „Получихме съобщението за прехода и местонахождението на лагера... - бавно зачете Апле - Изпратихме глупавите кормони да отвлекат Астрид, докато троловете разсейват мъжете в битка. Сега пред Вас се открива нова възможност, да докажете предаността си към принц Алберт1. Трябва да убиете предводителя на фридолфците. Нека няма прободни рани и да изглежда като естествена кончина от някаква болест. По-късно ще Ви уведомя за следващите ни планове. Побързайте! Вашият господар няма да забрави възнаграждението, което Ви се полага.”

Гюстав не можеше да повярва на ушите си, той поклати глава и погледна с отвращение коварното лице:

- Ето защо ни изпращаше да търсим през нощта. Сигурно е правил сметка да ме нападне под прикритието на тъмнината.

- Във всеки случай, трябва доста сериозно да го разпитаме – допълни другият мъж.

Ръцете на шпионина бяха вързани отзад, но той тайно докопа камата. Освободи се тихомълком, успя да се хване здраво оръжието си, после изведнъж се размърда и като сграбчи Баон, забоде ножа в ръката му.

- Не! – извика свещеникът, а Гюстав инстинктивно вдигна меча, който още държеше и намушка злонамерения шпионин.

- Е, явно няма да успеем да поговорим с него. Но едва ли щеше да ни каже нещо съществено.

- Добре ли си, Баон? – Апле коленичи до война и погледна кървящата ръка.

- Само драскотина, отче – усмихна се мъжки.

- Ще извикам стария знахар Стрилат, не е толкова квалифициран като Мосса по отварите, но ще свърши работа...

- Не е нищо сериозно – успокои го рицарят.

Принцът тръгна към една близка палатка и скоро се върна с дребен, луничав мъж на преклонна възраст.

- Значи нападението е било планирано, само за да откраднат принцесата. - рече замислено престолонаследникът - Едно не разбирам. Нали бележки до Брит бяха от жена. А сега се оказва, че и престолонаследникът на Трибалт ни изпраща шпиони. Дали баща му знае? Коя ли е тази тайнствена дама?

- Може да е уловка, – неуверено отвърна събеседникът му – или пък някоя приближена на Алберт. Май трябва да предупредим Негово Величество за тази нова измяна.

- Да, прав си – престолонаследникът потърка чело. – Всеки ден нови проблеми... Кога ли ще свърши това? Трябва бързо да изпратим съобщение до двореца.

- Да, веднага ще извикам вестоносците.

- Но и друго ме притеснява сега, - сподели Атле - той не е можел да запуши входа на пещерата сам, значи трябва да е имал помощник...

Другите мъже се замислиха.

- Тук има замесена магия - потърка челото си Баон - човек не би могъл толкова бързо и безшумно да направи това. Гюстав е войн, той би скочил и при най-слабия пукот на клечка.

- Какво става? - изтича към тях Айрин, разтревожена от шума.

- Нищо, лягай си - рече й намусено Гюстав.

1. Алберт - престолонаследникът на Трибалт

 



Тагове:   фентъзи,   разказ,   измяна,


Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 30202
Постинги: 52
Коментари: 166
Гласове: 536
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031