Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05 08:32 - Перлата на Глориян
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 160 Коментари: 5 Гласове:
5

Последна промяна: 17.05 07:32


Болестта на Астрид

Брегомир спеше до отвора, огрят от бледото, едва изгряващо есенно слънце. Майка му се бе изправила до свода, наслаждавайки се на красивото му лице. Принцесата лежеше от другата страна, все още борейки се със треската.

Младежът се събуди отведнъж.

- Великаните! - извика в просъница той и скочи като ужилен.

- Успокой се, вече не си в крепостта!

Лордът се изправи и огледа с мътни очи полумрака на пещерата

- Къде е Кристин? - запита отпаднало.

- Не знам, излязла е рано сутринта.

- Не е ли опасно да скита сама по тези места? Ще отида да я потърся.

Той се изправи рязко и усети, че му се вие свят.

- Стой тук! Трябва да си почиваш. - хвана го Калиста. - Тя не за първи път ходи на лов.

- На лов! Но нали стрелите й бяха свършили?

- Не знам какво е намислила този път.

- Пусни ме! Няма да лежа тук като прилеп и да чакам някакво крехко девойче да ме нахрани.

- Казах, че трябва да си по...

В този миг придворната се появи с весела усмивка на устните и небрежно хвърли в краката им торбичка, пълна до горе с риба. Беше запретнала полите на роклята си до коленете, за да не й пречат в изкачваното, тъй че се виждаха изящните й, мокри до глезените крака.

- Само че няма да я дера - рече самоуверено.

- Рибата не се дере, а се чисти - поправи я знатната дама, едва сдържайки смеха си.

- Добре, каквото и да е.

- Как успя да я хванеш без въдица? - зачуди се Брегомир.

- Татко ме е научил да оцелявам.

- Но не и да готвиш - шеговито подхвърли херцогинята.

- Е, да, но... - отвърна неопределено момичето, докато оправяше роклята си.

- Утре ме извикай с теб - предложи момъкът. - Не бива да ходиш сама! Тъкмо ще ме научиш как се хваща риба без въдица.

- О, много е лесно, долу има растение, от което може да се направи мрежа, ще ти покажа как... - започна тя.

Калиста ги наблюдаваше отстрани умилена и като улови начина, по който синът й гледаше младата девойка, с малко тъжна ревност си помисли, че вече не е единствената жена в живота му.

- Кристин! - проплака внезапно Астрид.

Момичето изтича при нея.

- Какво има?

- Лошо ми е.

Принцесата бе цяла обляна в пот. Придворната внимателно избърса челото й.

- Не разбирам, - рече объркано тя, взирайки се безпомощно в очите на възрастната жена - отровата не е силна, вече трябваше да е по-добре...

Херцогинята ги доближи и подаде на лекарство на болната, но нейно височество не можеше да поеме и глътка. Накрая снахата на царя го натика насила в устатата й, ала Астрид не го понесе и върна част от съдържанието му.

- О, не, само това не - рече отчаяно Калиста.

- Какво? - запитаха изплашено тримата млади.

Тя замълча, наблюдавайки тревожно в бледото лице на глориянската перла. Остана безмълвна няколко мига, после бавно, като да изричаше смъртна присъда, произнесе над нея:

- Повече от сигурна съм, че принцесата носи… дете...

- Не! – извика задавено Астрид и се вкопчи в ръцете на Кристин. – Не, не, моля те, помогни да го махна!

- Но аз не мога... не знам такава отвара - тихо отвърна придворната.

Принцесата погледна умолително другата жена:

- А вие можете ли?

- Да, но във Вашето състояние е опасно.

- Няма значение! Няма значение! По-добре да умра, отколкото да понеса този позор!

- Сигурна ли сте? - хладно я изгледа Калиста.

- Да, направете я, моля Ви!

- Да не сте полудели! - намеси се Брегомир. - Как ще убиете детето на чичо ми?

- Плодът не е от чичо ти, глупако! - сряза го Калиста. - Отивам за билки.

Тя бързо се стрелна навън, оставяйки сина си в почуда.

- Не го правете, Ваше височество! - помоли тихо Кристин.

- Да не го правя, така ли? - избухна изведнъж Астрид, разтърсвайки раменете й. - А знаеш ли какво ще се случи с твоя любим Гюстав, ако царят узнае? Да не мислиш, че не съм забелязала как го гледаш? Ако Лотър разбере, ще нареди да го обесят позорно на площада, пред очите на всички!

- Оставете ме!

- Искаш ли да видиш как умира скъпоценния ти принц, а?

Момичето се отскубна от ръцете й и хукна нанякъде. Лордът стоя известно време потресен, после се спусна подире й. След малко старата дама се върна с растенията, които беше набрала.

- Къде е синът ми?

- Не знам. Давайте,.. да се свършва по-бързо... - рече решително принцесата. По лицето й не бе останала и капчица кръв.

- Е, да, той и без друго не би трябвало да вижда това. Сама щях да го пропъдя...

В това време Кристин тичаше, без да гледа в краката си, без да мисли накъде и защо... Подхлъзна се по каменливия склон и усети, че полита надолу, към бездната. Светът се завъртя пред очите й... В този миг силни мъжки ръце я прихванаха през кръста, задържаха я горе и властно я придърпаха към тялото на притежателя си. Обърна се и видя лицето на Брегомир - целият разтреперан от уплаха за нея... Очите му жадно се впиха в лицето й. Доста време мълчаха, без да си кажат и дума.

- Детето на Гюстав ли е? - попита накрая той, с дрезгав и пресипнал глас.

Тя изведнъж придоби уж небрежен вид и заговори като старица, с акцента на псевдоврачките, които обикаляха Фридолф:

- Какво искаш да знаеш, младежо?... Всичко ще ти позная, аз съм много добра гадателка, момко.

Шегата този път не сполучи, мъжът я гледаше сериозно и напрегнато, кой знае защо, престорената й безгрижност леко го подразни.

- Но Калиста каза, че не от краля, а Астрид ти заяви, че ако се разбере, Гьостав ще пострада...

- Така е - неопределено отвърна придворната.

- А ти наистина ли си влюбена в братовчед ми? - в тона му се прокрадна непозната дотогава тъга.

Момичето не отговори, извърна лице от него, крехките й рамене потрепериха. После внезапно се обърна към пещерата и рече без връзка:

- Ще се върна, може да им потрябвам за нещо.

- Ще дойда с теб и ще пазя пред входа, ако има проблем, или нещо...

- Много си мил - подхвърли през рамо тя, докато вече решително се изкачваше, оглеждайки се предпазливо, както преди.
Младежът преглътна и тръгна след нея, замечтано загледан в разпилените й от вятъра руси коси. Осъзнаваше, че сърцето й принадлежи на друг, но дори това не можеше да го отдръпне от нея. Той й се възхищаваше. Дори когато се държеше като дете, преструвайки се на врачка. Дори, когато сълзите й по Гюстав, едва не я отведоха в пропастта... Нещо го привличаше към нея като с магнит...

Ала влизайки вътре, милейди нададе силен вик на ужас и изненада.

- Какво има? - спътникът й веднага дотича.

Майка му и принцесата бяха изчезнали! От меча също нямаше и следа...



Тагове:   легенда,   фентъзи,   меч,   разказ,


Гласувай:
5
0



1. germantiger - ...
15.05 16:45
Прочетох всичко и както казах преди месец - провокира моя интерес.

Продължавам обаче да мисля, че пряката ти реч примерно в тази част е много повече, а описанията понякога липсват.

Ако това беше драма - всичко щеше да е на мястото, но тъй-като това е да го наречем роман в смисъл на фентъзи, то преразказа авторов и описанията включително на мислите и вътрешния свят на героите (не само на локации или същества) трябва да са повече :)
цитирай
2. germantiger - +
15.05 16:47
Харесаха ми детайли като този на финала с невъзможността на героя да откаже несподелената си любов и разветите коси.

В хода на разказа ме изненада поврата с детето и как ще се развие това, едва ли ти авторово ще убиеш плода...

Лафчето за псевдоврачките съотнесено към днес също ми пасна :)
цитирай
3. miri479 - Благодаря,
15.05 19:01
да, май имам проблем с описанията, но ги "намразих" от книги, които четох като тинейджър - на Майн Рид, Джек Лондон и др.,а там малко бяха попрекалили с описанията.... Може би проблемът ми е, че се опитвам да си представя героите си като във филм:(... Тенкс, че прочете:)
цитирай
4. germantiger - ...
16.05 15:52
Обикновено да ги наречем описанията, подготвят, събират сила преди избухването в някоя екшън-сцена.

Ако има прекалено много действие то девалвира като предизвикване на ефект в читателя и се губи, ако пък описанията са извънмерни казано на шега - доскучава, знаеш това.

цитирай
5. miri479 - Да, разбирам какво имаш предвид, но
17.05 07:18
не значи, че го владея, все пак не съм професионалист, пиша от хоби:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 20696
Постинги: 42
Коментари: 116
Гласове: 422
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031