Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2018 12:39 - Перлата на Глориян
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 1085 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 27.05.2018 14:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Разузнавачи

Палатът на двореца Бриаст в Глориян тънеше в някакъв мрачен разкош. Глориянците се славеха като най-изисканите хора на севера - потомци на дерандилите, изкусни майстори на перото и четката, ловки скулптури и артисти... Но напоследък изкуството не помагаше и постепенно любовта към него, беше изместена от уважението към сабята и военното майсторство...

В този ден херцог Данблер обикаляше нервно из тронната зала.

- Защо се бавят толкова?!? Какво става с Фридолф? А с Трибалт? Нима ни изоставиха нашите съюзници? – задаваше риторични въпроси.

- Никой не знае – мрачно отвърна крал Хадар, величествено седнал на трона. Въпреки гордата си осанка, изглеждаше прегърбен и уморен...

За разлика от повечето си сънародници и от мъдрия, спокоен крал, неговия съветник - Данблер бе леко избухлив и твърде несдържан в изказванията и действията си, въпреки зрялата си възраст. Но пък за сметка на това, беше най-смелият рицар във свитата му и най-доверения му приятел в живота.

На вратата отривисто се почука.

- Влез – каза кралят.

В рамката се появи рицар с посребрени коси:

- Дойдоха разузнавачи от Фридолф, Ваше величество. Боя се, че новините са лоши.

- Че те пък кога ли са били добри – измърмори херцогът и уморено се отпусна в най-близкия стол.

Пристигнаха неколцина мъже с притеснени лица, дрехите им показваха, че идват направо от път.

- Простете, господарю, - започна най-старият - но вестите, които имаме да ви предадем, не търпят отлагане!

- Слушам ви - кралят вдигна властно ръка, та пурпурната му мантия величествено се провлeчe по пода.

- Цар Лотър е разкрил таен заговор - да бъде отвлечена глориянската перла от неговия палат. Изпратил е принц Гюстав с още петдесетина свои мъже да я проводят в Дълбоки вир.

- Защо не ме е известил за намеренията си?

- Не знам, Ваше величество, но лагерът им при Кларакра е бил нападнат от троли и кормони. Има десет жертви – съобщи другият. - А принцесата е похитена и в момента я издирват из местността.

- Какво?!? - ужасен се изправи кралят.

- Кристин! – извика Дамблер. - Знаете ли нещо за придворната й дама Кристин?

- Тя също е изчезнала по време на схватката, милорд - наведе глава вестителят. - Боя се, че се е опитала да се сражава с диваците и...

- Не!

- Има още нещо, господарю. Говори се, че нападението и било планирано и извършено от... принц Алберт.

Двамата мъже слушаха с широко отворени очи, херцогът трепереше.

- Кристин, Кристин... – заекна той – какво ще им сторят?

- Съжалявам, милорд. Вероятно ще ги отведат в замъка му в Трибалт. Със сигурност имат нещо общо с нападението - една бележка до техен шпионин недвусмислено го доказва. Представете си дакъде са стигнали, щом копоят им се е опитал да убие Гюстав.

- Престолонаследникът, но това е нечувано!

- Поръчението е направено лично от принцът на Трибалт.

Дамблер поклати невярващо глава и закрачи отривисто към своите покои, с извинението:

- Трябва да помисля малко насаме.

Направи го, защото не искаше другите да видят сълзите му. Чак като стигна във стаята си, даде воля на мъката и зарида с глас, като малко момче. Някой почука на вратата, но той не го чу. Кралят влезе с тихи стъпки и съчувствено докосна главата му.

Старият мъж го погледна засрамен.

- Не бива да се притеснявате от сълзите си, приятелю – каза Хадар – Ако в гърдите ни имаше стомана, вместо сърца, нямаше да различаваме добро от зло и тогава нямаше да знаем срещу кого и в името на какво да употребим мъжеството си. Не бихме могли да бъдем смели, ако не познавахме шепота на страха... Нито пък силни, ако не познавахме слабостта на любовта.

- Тя е малкото ми момиче, аз трябваше да я пазя – промълви херцогът, оставяйки сълзите да се стичат на воля. – Обещах го на майка й на смъртния одър... Жена ми загина при обсада над Линоман, защото не можеше да си служи с оръжие... А дъщеря ми ще плати за това, че умее... защото аз я научих... Пратих я в свитата на принцесата, защото си мислех,.. че във Фридолф ще бъде в безопасност, а съм грешил...

Очите му се бяха зачервили, високата брадичка трепереше... Но като погледна мъжа, гордо застанал насреща му, изведнъж осъзна, че от неговото сърце също се раздира от бащинска болка в момента.

- Тя е умно и смело дете, ще се справи - успокои го владетелят. - А моята щерка е тъй нежна и беззащитна. - Но сега избърши сълзите си, приятелю, защото стягам войската за път... Тръгваме към Трибалт. Вече свиках военния съвет...

- Не е ли редно първо да преговаряме за пленниците.

- С този двуличник. Мислиш ли, че ги пленил за откуп?

- Разбира се, не - другият объркано потърка челото си.

- Друга му е целта. Според мен се цели в моя престол чрез насилствен брак с дъщеря ми, но няма да го получи - заяви той решително.

На вратата отново се почука, беше военният министър.

- Търсех Ви, Ваше величество. Разполагаме с 15 обсадни машини и подготвени да ги извозят коли. Няколко отряда биха  могли да пренесат костенурките, огнехвъргачките и бойните овни. Ще събера най-опитните ни стрелци, мечоносци и копиеносци. Трибалците имат добра стратегия на защита. Според разузнавачите ми имат 10 форнта, отстоящи на разстояние от 2 километра един от друг и серия землени укрепления - той започна да му показва по картата, - множество вълчи ями, катапултни остановки, гнезда за арбалетчици - но с в момента обсъждаме план за атака. Да се действа с три основни нападателни единици. Едната ще поеме северната част, другата южната, третата - западната. Трибалтците са силни в катапултите, но слаби в арбалета и ръкопашния бой.

Дамблер не го слушаше, той вече си се представяше сам с меча срещу Алберт и търсещ му сметка.

- Наистина ли ще поемете този риск? - обърна се той към краля.

- Да, вече съм го решил. Ако ще да ни подкрепи Лотър, ако ли пък не иска - да си стои сам на златния си престол. Но аз ще ида да спася моята перла. Идваш, нали?

- Да, Ваше величество. Аз ще бъда с Вас до смъртта си.

- Какво става, чичо? - в рамката на вратата се очерта едрият силует на младеж, с хубави, но малко груби черти.

- Поемаме на с война с Трибалт - отвърна му кралят. - Алберт е похитил Астрид... и братовчедка ти.

- Какво? - очите на момъка се изпълниха с мъст.

Двете му любими същества - онази, която обичаше като сестра и другата, в която бе влюбен още от детството - в лапите на самозабравил се и капризен престолонаследник! Помнеше портрета му, който бе видял преди време - изгледаше твърде женствен и гледаше някак надуто. И този човек, сега бе похитил любимата му.

- Синко, ти няма да идваш - намеси се бързо Дамблер, бършейки страните си. - Някой трябва да остане да пази столицата.

- Друг да остава! - викна Бердген. - Аз отивам да се подготвя - и бързо излезе от стаята.

- Господарю, военният съвет вече ви чака.

- Хайде към заседателната зала - тихо рече владетелят.



Тагове:   война,   фентъзи,   съюз,   измяна,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ...
27.05.2018 14:14
В миналото е нямало телени заграждения - защо, не съм се замислял - вероятно то стремежа на войските да се сближат и влязат в бой, освен това е нямало и кой да брани или "охранява" тези заграждения които понякога могат да се простират на километри.

ужасен се изправи кралят е малко по-добре, като че ли от както е сега в текста - кралят ужасен се изправи :)

НАЧАЛНОТО ТИ ОПИСАНИЕ Е МНОГО ПРИЯТНО И ДОБРЕ НАПИСАНО

Продължавам да съм убеден, че в разказите или изторията ти трябва да има ПОВЕЧЕ ОПИСАНИЯ и спокойни моменти, които да редуват напрегнатите и да ги подготвят :)

Много добре си написала всичко и както казвах неведнъж преди - за мен ти умееш да пишеш освен, че имаш талант.
цитирай
2. miri479 - Добре, благодаря, махнах
27.05.2018 14:43
телените заграждения:). Оправих и словореда в другото изречение - притесняваше ме единствено ударението, което читателят може да постави на "ужасен", затова промених словореда, но предполагам, че така се разбира:). Радвам се, че и тази част ти харесва, ще поработя над описанията - не мисля, че се справям особено добре с тях, затова умишлено ги избягвам, но си прав, че трябва да има повече:).
цитирай
3. germantiger - +
27.05.2018 18:04
Според мен пишеш много добрее описания, дори с малко думи предаваш и рисуваш много.

За това пиши описания и спокойни епизоди - те са нужни, а ти в тях убеден съм - също си много силна, ако не и повече отколкото в 'екшъна"
цитирай
4. miri479 - Благодаря за окуражителните
28.05.2018 09:48
думи:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 555469
Постинги: 237
Коментари: 1252
Гласове: 5763
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031