Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.06 14:48 - Перлата на Глориян
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 234 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 18.06 11:07


Съюзници

 Принц Алберт закусваше спокойно, загледан в бронзовата скулптура на девойка, красяща столовата му. Външният лукс напоследък се бе превърнал в самоцел за трибалдците. Те отрупваха залите си с водоскоци от перли и злато, с картини и гоблени от Глориян, огледала с рамки от слонова кост и статуетки от изтока, ала ги подреждаха без мяра и вкус. Поставени в студените им, мраморни стаи, произведенията на изкуството сякаш губеха своя дух и възвишеност. Превръщаха се просто предмети – изящни отвън и кухи отвътре.

Тъкмо отпиваше с наслада от ароматния Фридолфски чай, когато му съобщиха, че има посетител, или по-точно - посетителка.

- Пак ли? – простена той с досада и по капризното му лице се изписа негодувание.

- Ще приемете ли визитата?

- Добре де, нека влиза.

Появи се друг слуга, придружен от висока жена, чието лице и коси не се виждаха, покрити с голямо зелено наметало.

- Казах Ви, че е опасно да ме посещавате в двореца – прошепна той, когато останаха насаме.

- Не се безпокойте, пътувах инкогнито, – заговори на Фридолфски, в тона й се прокрадна иронична нотка – с Дреенед.

Престолонаследникът на Трибалт впи нокти в изящната дамаска на стола си я изгледа изумено.

- На...- заекна той - намерила сте го.

- Да, отново. Вашите проклети питомци ми го отнеха със сила, но за щастие имах късмета да си го върна.

- Къде е? - запита жадно Алберт.

- О-о, извинете недоверието ми, скъпи приятелю, но се боя, че след последните Ви необмислени действия, имам известни резерви по отношение на нашето съюзничество. В уговорката ни не влизаше да крадете меча от мен, нито пък да изпращате великани и кардани в Ксенеяд и Вие много добре го знаете! – говореше тихо, но гневно.

- Лорд Брегомир е верен на краля си и това го прави мой враг! Ако не беше хванал точно тоя меч... Сега Астрид вече щеше да бъде в ръцете ми.

- Така е, като поставяте подобна ценност в ръцете на непросветени и глупави варвари! Казах ли Ви, че не искам зло да сполети племенникът на Лотър! Изрично Ви предупредих! – посетителката вече едва сдържаше яростта си, тонът й се извисяваше все повече и повече. - Затова настоявах да бъде изпратен в Ксенеяд, далеч от опасностите на войната... 

- Какво Ви интересува този нещастник? Защо постоянно се застъпвате за него?

Той самият нямаше представа коя е тайнствената му събеседничка и не можеше да знае какви чувства изпитва тя към царския племенник. Единствено лекият фридолфски акцент издаваше принадлежността й към съседното царство.

- Така ли? Аз пък мислех, че ние двамата имаме общи планове, но очевидно съм се лъгала. Е, в такъв случай не разчитайте повече на подкрепата ми... А освен меча... имах и новина относно глориянската перла, дето може да Ви заинтригува, но щом не представлява за Вас интерес... – понечи да си тръгне, ала Алберт й направи знак да остане.

- Почакайте, не сте ме разбрали правилно… - умолително пошепна той - Добре, ще оставя глупака на мира.

- Обещавате ли? – обърна се уж колебливо заговорничката му.

- Да.

- И така – тя отново седна на креслото до него. - Не сте постъпили особено разумно, като сте изпратили бележка на Мосса, в която намесвате името си.

- Какво?!? Този идиот! Не само, че не уби принц Гюстав, ами на всичко отгоре, се е оставил да бъде разкрит!

- Доста нескопосан опит да отстраните войнът на съюза!

- Пак ли ще ме поучавате?

- Просто ходът Ви беше необоснован и заплаши като цяло перфектно изпипания ни план, това се опитвах да кажа – вече по-смирено отвърна гостенката му. – Има и по-изтънчени начини да се справите с заплашващите Ви хора.

- И какви са те?

- Оставете това на мен. Ако слушате повече ума, отколкото сърцето си, оттук нататък остана малко… само да протегнете ръка и…земите на Глориян ще бъдат в краката Ви. Вие ще бъдете могъщия владетел, обединил двете най-големи и силни държави на севера. Обещавате ли никога повече да не предприемате нищо, без да сте го обсъдили с мен?

- Да.

- Е, тогава мога да Ви съобщя, че нейно височество Астрид е съвсем близо.

Очите на престолонаследника светнаха.

- Ще Ви я доведа - тук, в плата, когато пожелаете, но и Вие трябва да направите нещо за мен – добави тя.

- Какво? - трескаво запита Алберт.

- Искам властта над Фридолф и половината Глориян - искам лорд Брегомир да стане новият император. Вие двамата ще си поделите земите на трите велики народа.

- Защо точно той?

- Не Ви засягат мотивите ми. Освен това, искам тайното заклинание, с което мога да се превъплъщавам в кардан.

- Но ще мога да се оженя за перлата... Давате ли ми дума?

- Разбира се, ако спазвате стриктно моите инструкции. Продължавате ли да поддържате добри отношения с онези противни твари?

- Естествено, кормоните са толкова лесни за манипулация. Глупави и необразовани твари. Трябва само редовно да ме снабдявате с Вашите упойващи средства – вече не могат да живеят без тях. Полудяват, ако не ги получат. Някой ден трябва да ми кажете съставките!

- Може би, но не точно сега.

- Великаните искат да си върнат земите на Фридолф, убедени, че са техни владения, заграбени от древния цар Броломей, а тролите искат просто оръжие, злато и... смърт...

- Радвам се, че се погаждате, аз лично не мога да ги понасям – доволно заяви дамата. – Ще им дадем и стрели, ще ги научим как да си служат с тях. Но стига за варварите. И тъй, ще продължаваме да пращаме шпиони навсякъде, някои от тях са само за уловка. А аз ще размътвам умовете на онези, от чиито дух зависи изходът на битката. Нямате представа колко слаби са човешките сърца и колко лесно се поддават на измяната – независимо дали е към краля, родината, или собствения им брат… Обещавам Ви, че до месец ще се възкачите на трона и ще имате ръката на очарователната принцеса. Но сега ще трябва  да организирате защитата си, защото глориянците се отправят на поход към Вас и са сериозни, искат да защитят своята... перла - допълни някак гърлено тя. - Фридолфците сигурно няма да закъснеят, повярвайте. Когато кралят разбере, че искате да похитите неговата безценна бъдеща жена, няма да има милост към Вас.                                                                                                     

- Добре, не берете грижа, с моите "питомци" не може да се справи никоя армия, но ще разпоредя на войниците да бъдат по-бдителни и да се подготвят за битка, кога ще я получа... Астрид, кога? – преглътна жадно принцът.

- Не бързайте толкова! Има още нещо – тя носи дете, познайте от кого?

- От цар Лотър? – гневно произнесе мъжът и в изумрудените му очи блесна светкавицата на ревността.

- Не,... от сина му.

- Още по-зле – разочаровано наведе глава той.

- Нима това ще Ви спре сега, когато сме толкова близо до целта си. Ваше височество, не ме карайте да мисля, че повече Ви интересува самата принцеса, отколкото славата и властта, предлагани Ви от мен… Мога да се погрижа и за нероденото дете на Гюстав, ако желаете!

- Това ще заплаши ли живота на майката? – попита загрижено той.

- В момента – да, защото е ранена.

- Тогава не бързайте!

- Добре, като кажете, ето че можем да се разберем като хората.

- Какво да направя? – попита той, скочи на крака и се загледа на север.

- Засега нищо.

- Омръзна ми да чакам!

- Чакали сте толкова дълго за този престол, ще се наложи да почакате още малко... Продължавайте да насъсквате онези диви същества, само това се иска от Вас.

- Трябва да премахнете и Гюстав – през зъби процеди той.

- Всичко по реда си, принце! Мракът в душата му се сгъстява все повече – прошепна тайнствено тя. – Той ще го погуби.

- Да – заяви уверено принцът – искам прелюбодеецът да умре!

- Докато самозабравилият се натрапник Лотър– продължаваше своята мисъл жената - се чуди накъде да поеме с войските си... - тя изведнъж се разсмя малко зловещо -  внезапно ще го застигне отрезвяваща новина... Като гръм от ясно небе!

Принцът също се усмихна злобно. В залата настъпи тържествено мълчание.

- И вече никой няма да може да застане на пътя ми – промълви гласно Алберт, макар да бе ясно, че говори на себе си.

„Никой, освен аз”, помисли лукаво загадъчната му събеседничка, защото винаги има опасност от леко несъответствие между плановете на двама подмолни заговорници...

- Алберт, какво става? – чу се уморен, старчески глас зад вратата.

- Лягайте си, татко! – отвърна с досада младежът, а съюзничката му побърза да се оттегли.

- Говори се, че някаква напаст нападнала нашите приятели – Лотър и Хадар? – в стаята влезе мъж, около шейсетте, но имаше вид на много по-стар... изглеждаше уморен и грохнал... Беше старият цар на Трибалт.

- Какво Ви прихваща, татко? Пак сте сънували някакви глупости, пихте ли си лекарствата?

- Синко, имам чувството, че тези церове само ме успиват. Има ли нещо вярно в слуховете, а? Ако е така, трябва да им помогнем! – объркано рече той.

- Разбира се, че не татко, не слушайте какво братвят слугите – те са некомпетентни и глупави клюкари! Хайде, лягайте си! – настоя принцът и му наля отвара от трънкоглог.

- Ние сме съюзници – нареждаше баща му, докато с мъка се изкачваше по стъпалата нагоре – От 50 години взаимно защитаваме границите си, затова никой не може да ни надвие.

Младежът с треперещи пръсти сгъна някакво листче, приближи пламъка на свещта до него и го държа така, докато цялото не се овъгли и огненият език жестоко близна изнежените му пръсти…

/следва/



Тагове:   фентъзи,   заговорници,


Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - :)
17.06 09:46
- няма да повтарям за кой ли път, че разказността и описанията отстъпват много като количество на пряката реч - ти искаш така да си пишеш и нп :D

- РАЗГОВОРА Е ЗА АПЛОДИРАНЕ - вкарала си елемент неизвестност макар можем да предположим коя е тя

има напрежение, има въртене, образа на стария баща е силен на финала, макар и слаб тленно физически, има дори елемент морал

момента с изгаряне на листчето също е ниво, най-вече интригата, че ТЯ е и срещу Алберт

тези неща неведнъж съм казвал, че ги умееш и ти си го знаеш

...

казано по-простичко - СЦЕНА БЕЗ БОЙ, НО СИЛНО ИН СТРИГУВЕАЩО И НАПИСАНА НА НИВО

често пъти пишещи в блога не умеят да създават интрига, въпрос и са лесно предвидими

при теб този разговор в тази сцена има непридвимост, завъртяност и така трябва да се пише - браво !!
цитирай
2. miri479 - Благодаря ти за коментара:)
17.06 10:45
В следващите сцени ще се опитам да вкарам повече описателност, но тук се бях съсредоточила върху разговора между двамата. Радвам се, че съм успяла да предам интригата и се надявам да те изненадам накрая:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 28269
Постинги: 51
Коментари: 156
Гласове: 491
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031