Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06 09:02 - Перлата на Глориян
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 482 Коментари: 9 Гласове:
5

Последна промяна: 24.06 14:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Началото на войната
Конниците от Фридолф яздеха неуморно и неотлъчно зад господаря си, през гъстата и мрачна гора Фралиен. На втория ден сформираха лагер под укритието на хълмиста местност. Цар Лотър реши да окуражи своите войни:
- Имаме шанс, – каза им той – охраната на двореца вероятно е по-слаба през нощта. Ще нападнем именно тогава. Целете се в шиите на великаните и крилете на карданите – доколкото разбрах от рицарите в Ксенеяд - там са слабите им места. След като пробием първата отбрана, мечоносците ще...
- Господарю, господарю – извика един от съгледвачите, тичайки стремително към бивака им – надолу по реката има друг лагер.
- Троли ли са? – трепна владетелят.
- Не, Ваше величество, хора, поне 40 000 са.
- Видяха ли ви?
В този миг зърнаха силуетите на двама снажни конници с шлемове, препускащи решително насреща им. Които и да бяха тези мъже, вече бе късно за каквото и да е. Насочиха се право към царя. Рицарите около него извадиха мечовете си. Единият от ездачите направи знак с ръце.
- Идваме с мир – каза той на глориянски – ако сте сред приятелите на крал Хадар. Ако ли не...
- Аз съм негов съюзник! - изправи се крал Лотър и изведнъж непознатинепознатият извика:
- Лотър! Оставете оръжието, това е крал Лотър!
С тези думи свали шлема, разкривайки сериозното си, честно лице – беше херцог Бердген. Той бързо слезе от коня, поклони се и протегна ръка на негово величество. Имаше дълги, гарвановочерни коси, изглеждаше едър и буен - истински потомък на древните глориянци. Другият с него бе чичо му и го последва, скачайки уверено на земята.
- Отиваме към Трибалт. Разбрахме, че там е пленена глориянската перла. - отривисто съобщи херцог Бердген.
- Ние също, милорд! - отговори Лотар.
Самият крал Хадар, като научи новината за подкрепата на съюзниците, излезе от сенките и отиде при своя приятел.
- Трябваше да ме известите, Ваше величество - рече той.
- Надявахме се да я намерим, преди да сте разбрали и да ни потърсите сметка за това, че сме го допуснали. - оправда се Лотар.
- Защо да търся сметка от вас, когато единствения виновник за всичките ни беди е принц Алберт?
Двамата владетели се прегърнаха. Фридолфците вече не бяха сами.Скоро лагерите им се обединиха и обсъдиха стратегията – тя не се различаваше много от тази на Лотър, но сега, с толкова много войни, вече имаха повече шансове за надмощие. А докато се хранеха и разговаряха, подхванаха темата за разпределението на силите.
- Слабото място на крепостта е западната портата на десния фланг – обясняваше Хадар – първо ще пуснем катапултите и стрелците, а ако усреем да свалим портата, мечоносците ще се качат по стълби към вътрешната цитадела.
- Всички знаем, че глориянците са по-изкусни с лъковете, докато силата на Фридолфците е в мечовете и копията – намеси се Дамблер. – Предлагам аз да поема командваното на катапултите, племенникът ми да ръководи стрелците, а Вашите...
- Не, аз ще се сражавам с мечоносците – твърдо отсече Бердген.
- Какво?!? Но приятелю, това не е за пълководци, а за обикновени войници, твърде опасно е – възпротиви се владетелят на Глориян, а чичото пребледня като платно.
- Тази война е за нашия крал и от нея зависи бъдещето на страната ни – тихо, но с достойнство отвърна младежът. – В такива войни няма пълководци и обикновени войници, в тях всички сме равни.
Рицарите около тях се взряха в него с възхищение.
- Подкрепям твърдението Ви – рече Лотър, покланяйки се почтително.
За миг погледите на двамата мъже се срещнаха и всеки от тях усети силата на другия. Кралят бе по-възрастен и зрял, стоеше по-високо в йерархията, но в очите му се четеше уважение. И двамата бяха храбри мъже, ала и двамата носеха скрита болка в сърцата си. Болка, която ги правеше донякъде безразсъдни...
Битката започна в полунощ. Стратегията им спрямо кормоните беше проста. След кратко сражение, войните на Фридолф се впуснаха в привидно отстъпление, което увлече диваците в преследване. В удобния момент цар Лотар изпрати скритите в засада свои войски. Настана истинската битка. Вражеското племе не успя да ги удържи, спусна се панически към укритието на крепоста, като мнозина от тях бяха посечени, прегазени от конете, или свалени от стрелите на Фридолфците.
Успяха да обградят крепостта и започна атаката при западната порта. Силите изглеждаха почти изравнени – нападателите бяха повече, но трибалдците разполагаха с крепост, кормони, великани и мощни крилати чудовища.
Дамблер ръководеше катапултите:
- Огън! Давайте! За краля! – викаше той.
- За краля! – крещяха войните като един и дърпаха тежките ремъци, запращайки огромни камъни към портата.
Хадар препускаше като хала и командваше стрелците:
- Целете се в шиите и в крилете. Ние сме по-силни! Да не остане нито един!
- Нито един! – ревяха рицарите.
 - Още един удар! Само още един и ще падне! – провикна се Хадар. - Стрелци, заемете позиция! Опънете тетивата, сложете стрелите!
 Рицарите се приготвиха да срещнат враговете си в ръкопашен бой. Решителния удар събори портата и към тях се насочи цяла армия троли. Мнозина от човеците отстъпиха при вида на огромните чудовища. Но крал Хадар и верният му приятел Дамблер смело се спуснаха напред, повеждайки хората си в страховитата схватка...
- Напред – викна Бердген – Напред! Всички вие сте смели мъже. Слава за вас! За краля и за принцеса Астрид!
- За краля и за принцеса Астрид!
 Той се изравни с останалите двама пълководци и ги подмина, поел атаката в свои ръце.
- Чакай! Чакай ни! - отчаяно молеше чичо му, ала буйният момък не чуваше нищо, освен грохота на битката... Сечеше като обезумял, от рамото му вече се стичаше кръв, леко се олюляваше, ала сякаш не забелязваше раната си. Когато останалите видяха устрема му, усетиха внезапен прилив на сили и продължиха по-смело и свирепо отпреди. Мнозина падаха, ала преди да загинат, повалиха доста противници. Младият херцог се сражаваше за двамина.
Ала ето че се намесиха великаните - с още по-масивни тела и зловещи глави.  Страх изпълни сърцата... Но не и гордия глориянски войн - той храбро прободе очите на две от чудовищата, докато тромаво се навеждаха да го хванат, третото чудовище, обаче, успя да го приклещи в косматите си ръце, заедно с коня му. Изрева и го запокити като перце, блъсвайки го в коравия каменен зид.
- Бердген! - изрева Дамблер, докато напразно се опитваше да го достигне в тълпата.
Изведнъж забрави за битката, забрави и за перлата, и за всичко... скочи от коня и хукна към покосения си сестреник. Пеша му беше по-лесно да се провира между гигантите – те не успяваха да го достигнат с гигантските си, но бавни лапи.
- Приятелю! - опита да го спре кралят...
- Убиха херцога! Мъртъв е! - мълвяха мъжете и с мътни очи гледаха окървавеното тяло на храбрия пълководец. Полъхът на отчаянието прониза душите им.
А Дамблер, с насълзени очи, стиснал меча си здраво, най-сетне се добра до покосения си роднина. Великанът, който го беше свалил се спусна към него, но херцогът изчака да се приближи на достатъчно разстояние, замахна с яростен жест и отсече с един удар главата му. Явно гневът му даваше сили. Победен рев се разнесе чак до залите в замъка, търкулна се като топка грозната исполинска глава... Тежкият труп се стовари на земята до Бердген, поваляйки със себе си няколко трола...
Чичото се наведе към ранения, без да забелязва прелитащите край него стрели.
- Момчето ми, момчето ми, ще се оправиш! - прихвана го през мишницата. - Стани, хайде!..
- Астрид - промълвиха окървавените устни на момъка и дъхът му замря...
В това време и откъм източната порта се чуха победоносни и радостни възгласи:
- Успяхме! Свалихме я!
Ала рицарите на крал Хадар гледаха падналия левент и очите им бяха овлажнели, а устните пресъхнали...
/следва/



Тагове:   война,   фентъзи,   великани,   троли,


Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - 1
24.06 12:21
Постарала си се много и мисля, че почти напълно успешно.

Смело си отделила днешния пасаж или постинг само на бой, сблъсък или бойна сцена.

Подготовката, разговора, описанията на коси, ивадени мечове, неочквана помощ итн са добри.

Детайла къде да поразяват велика ни и крилати е добре вплетен детайл и логичен, на място е.

Десния фланг при крепост може да се приеме, макар често що иде реч до крепости да се ползва лафа северна стена, западна стена итн или по име на местност или специфика - примерно дорийската стена или балдуиновата кула или пък стената пред хълма или скалната кула тин, но и вратата на десния фланг е ок - нп
цитирай
2. germantiger - 2
24.06 12:29
Боя е живо описан, можеше и повечко да вложиш, но и така е добре и както казах - доста смело за теб да му отделиш цял постинг, момнента с диваците е ок, човек може да си го представи, познат е от история и филми, бихме казали дори че е обясним и логичен в такъв бой с такива неособено дисциплинирани барбари.

имам две казано на шега забележки:

- човек да замахне и да потсече главата на ВЕЛИКАН е почти не възможно - да, аз не мисля, че великаните са само над 10 м казано на шега :), раз бира се великан може да бъде наречен и такъв на 3 м, но все пак

- глава на великан или тролл, често се сече във фентъзи със скок над тях от възвишение или с друго оръжие, вместо меч

и все пак момента с великана не е укорим и може да се приеме - би могло да е и по начина споменат от теб

- втория и всъщност първи хронологичен момент като "забележка" е катеренето по въжета на меченосци

обикновено меченосците имат дълги, тежки двуръчни мечове и нямат щитове, но тежки брони - ТОВА КАЧВАНЕ ПО ВЪЖЕ НА ТАКИВА Е ТРУДНО ПОСТИЖИМО

обикновено крепост се щурмува със щурмови стълби и бол други "пособия" на които се кчват хора с щитове,м често пъти малки прикрепени към ръцете, а не "държани"

ако се катериш по въжета, то тези въжета трябва да са "захванати" някъде, което е почти невъзможно, защото крепостните стени обикновено са доста високи за да ги преметнеш или хванеш с "примка" или тежък накрайник

освен всичко качването по въже с брони от бол кг е почти невъзможно и БАВНО

за това хората ползват стълби - става по-бързо, качват се повече хора един след дреуг и не изисква толквоа сила и изтощение вместо да се теглиш нагоре по въже, по стълбите както казах и едната ръка е с щит или щитче и макар слабо, това все пак е някакво прикритие

НО ДОРИ ВЪПРЕКИ ТОЗИ ДЕТАЙЛ разказа ти е ок и е напълно неукорим
цитирай
3. germantiger - 3
24.06 12:31
моя съвет към теб е

ОПИТВАЙ СЕ ДА ВКАРВАШ НЕЩО НОВО В БОЕВЕТЕ, ДОРИ АБСОЛЮТНО ФАНТАЗНО И НЕВЪЗМОЖНО

ОПИТВАЙ СЕ ДА ИЗНЕНАДВАШ В ПОВЕТСТВОВАНИЕТО - ти понякога го правиш

СЪЩО ТАКА СЪМ ПИСАЛ И ПРЕДИ - В ТВОЕТО ФЕНТЪЗИ ЛИПСВА МАГИЯ, аз смаия не съм фен на магията - предпочитам да я има малко и боевете да са "класика" близка до реалността в едно средновековие, но магия е добре да има, понякога дори решаваща :)

ПС
пак казвам - този ти пасаж е смел, много добре написан, логичен дори, има явно мислене и план какво да напишеш и как да представиш битка и ЗАТОВА ПАСАЖА Е СУПЕР - браво :) !
цитирай
4. miri479 - Здравей, благодаря ти и за добрите думи и за критиката, ще помисля по нея,
24.06 14:18
Споменах ти, че ми е трудно описанието на битки, защото не съм много наясно с тях - представите ми са предимно от филми и книги /обикновено художествени/, което не е много добро начало:)... Но си прав, като се замислих, ще е трудно да се качваш по въжета с цялостната средновековна екипировка, или да захванеш тези въжета по някакъв начин... Ще видя, дали не може да се замени със стълби в повечето от случаите, благодаря още веднъж:)
цитирай
5. barin - Здравей, Мири. И аз съм един от тези, ...
24.06 14:38
Здравей, Мири. И аз съм един от тези, които четат"Перлата на Глориян" с интерес. Описанията на битки ми са интересни. Зная ги от книгите и историческите възстановки, които гледам редовно( по 5-6 на година).
Поздрави!
цитирай
6. miri479 - За великаните умишлено
24.06 14:41
не написах точна височина, за да може всеки да си ги представи, според своето въображение. Може би си прав, че е почти невъзможно един такъв екземпляр да се посече с един удар, но исках да покажа гнева и отчаянието на чичото, които му дават допълнителни сили /вероятно звучи леко наивно, признавам:)/...
цитирай
7. germantiger - прогерса при теб е огромен споре дмен
24.06 14:48
В ПРЕСЪЗДАВАНЕТО В СЛОВО НА БОЕВЕ СТАВАШ ЯВНО ВСЕ ПО-ДОБРА, повтарям - явен е прогреса при теб и то много забележим.

Добре описваш боевете, повярвай ми маса пишещи автори на фентъзи са далеч от теб дори.

Разбира се, има и спецове в жанра, но те далеч не са много!
цитирай
8. miri479 - Благодаря, Барин,
24.06 14:56
Радвам се,че ти е интересно. В моята повест няма много описания на битки, защото не мисля, че се справям добре с тях, но поне се старая:)... И аз съм гледала възстановки, обаче, признавам, не толкова често /а и може би нямам талант за вглеждането в детайлите/. Поздрави!
цитирай
9. miri479 - Е, радвам се, Германтайгър,
24.06 15:05
щом смяташ, че има прогрес:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 33878
Постинги: 55
Коментари: 179
Гласове: 580
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930