Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.07 18:06 - Перлата на Глориян
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 334 Коментари: 6 Гласове:
5

Последна промяна: 05.07 13:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Последната битка за перлата 

- Пийнете още малко, Ваше височество – Алберт внимателно надигна главата на принцесата и поднесе към устните й целебната напитка.

Тя вдигна клепки и сънено се огледа наоколо.

- Къде съм? – прошепна с отпаднал глас.

- В дома си, Астрид, в новия си дом – със светнали очи я загледа младият мъж. Прокара ръце по лебедовата й шия и я погали жадно. Тя се опита да се изправи.

- Не се вълнувайте, скъпа! Аз ще се погрижа за Вас! Сега сте в безопасност.

Перлата се отпусна уморено на леглото, а той остана за миг така, държейки хладните й пръсти в ръцете си, загледан в красивото й лице.

- Господарю, нали казахте да Ви предупредя, ако баща Ви се събуди – надникна един от слугите му.

- Дайте му двойна доза от онази проклета отвара – отвърна с досада престолонаследникът на Трибалт.

Някакъв шум отекна в далечината, пронизителен писък разтърси нощния мрак... Това бе сигналът... Войските вече нападаха замъка...

Обсадата траеше трети ден. И когато редиците и на двете страни силно намаляха, внезапно пристигна подкрепление за хората на Лотър и Хадар. Идваха откъм Сармин – около двеста мъже, предвождани от Гюстав и Брегомир... Към новодошлите се изсипа дъжд от копия и стрели, ала те безстрашно се спуснаха напред, насърчавани от гръмките викове на двамата пълководци...

 Като ги видя, царят на Фридолф невярващо потърка челото си.

- Племенникът ми! Скъпият ми братов син не е умрял! И синът ми е тук, ще успеем - зарадвано извика той и в сърцето му се роди нова надежда.

Ала един кардан литна над него, погледна го надменно със студените си очи и произнесе с неприятен женски глас:

- На кого се радваш, глупецо - на предателя, чиито син носи бъдещата ти съпруга в утробата си! И на неговия подмолен братовчед, който старателно го прикрива.

- Не, това не е вярно! Не може да бъде вярно! - извика владетелят пребледнял, а хората се обърнаха изумени към него, защото никой друг не чуваше словата на злостната твар...

Алберт напрегнато следеше битката от прозореца на своята стая. В замъка вече почти не останаха живи войници... И все пак, невъзможно бе хората на краля да успеят – стрели срещу крилати убийци, смели, но дребни мъже срещу грубата физическа мощ на троли и виликани... Земята почерня от кръвта на ранените рицари, а дворецът не се даваше...

- Пробили са и десния фланг! – изкряка карданът през прозореца. –Трябва да се изтеглите в кулата. Изпратих другите птици в горната част на крепостта, тролите са долу да удържат на напора срещу вратите на замъка... А великаните ще Ви пазят.

С трескави очи, той хвана своята възлюбена и я повлече към най-укрепената част на замъка. Докато отстъпваше уплашено, видя през прозореца как каменните стени се рушат под напора на тежките катапулти, от другата страна летяха стрели със запалени върхове, терасата вече гореше, няколко гигантски птици паднаха мъртви отгоре. На тяхно място долитаха нови, сеейки смърт... Въздухът се нажежи от дима и пламъците... И тогава зърна омразния Гюстав да се прокрадва по една стълба нагоре към бойниците... Люта омраза пламна в студените му зелени очи... Той пусна принцесата и се притаи зад прозореца, стиснал здраво закривената си кама.

Брегомир се катереше от дясната страна до братовчед си и в последния миг видя проблясващото на лунна светлина острие... Той рязко се спусна към принца и успя да го отблъсне от стъклото, преди предателският нож да се забие в сърцето му. Опита се да покоси и ръката, държаща стоманеното острие, но подвижната защитна решетка рязко се затвори пред тях и убиецът се затаи зад студения каменен зид. Само за миг успяха да зърнат хладния блясък на изумрудените очи. Алберт хукна панически към стълбището, носейки припадналата жена...

- Благодаря ти – Гюстав стисна ръката на сродника си и двамата продължиха изкачването нагоре.

Това бе трудно и опасно катерене, защото карданите се спускаха стремително към пълзящите мечоносци и с пронизително пищене ги сваляха от стълбите, кормоните хвърляха към тях копия и стрели, а великаните ги обстрелваха с камъни и едри скални отломъци...

Мнозина смели сърца не издържаха на страшната гледка и се заспускаха надолу с разкривени от ужас лица. Като забеляза това, принцът се обърна назад и извика:

- Смелост, войни на Фридолф и Глариян! Смърт на врага!

Призивът му се разби нерешително във високите стени на каменната кула. Затова пък привлече вниманието на кормоните в горната част на крепостта и те насочиха стрелите си към него, а птиците разпериха исполинските си криле и се извиха в посоката на звука.

Тогава друг глас, малко по-слаб, не също тъй решителен се извиси, близо до него и обърка разгневените птици:

- Смъ-ърт!

Гюстав се обърна и позна изпълнените с болка и вяра очи. „Ще умрем ли?”, питаха го те. Изпод шлема се подаваха разбърканите дълги коси на Брегомир...

- Ако умрем, да го направим с чест! – прошепна му окуражително престолонаследникът. – И ще бъдем заедно, приятелю!

После извика силно:

 – Напре-ед!

Една стрела се заби в рамото му, ала не го повали и той продължи упорито нагоре, залюля стълбата и се изметна надясно, за да избегне атаката на кормоните.

- Смъ-ърт! – провикна се отново лордът и към него полетяха огнени пламъци.

Стигнал бе почти до средата на кулата, когато карданът се спусна право към тялото му. Той отхвръкна в точния момент и животното се разби в стената на сантиметри от него. Усети върху лицето си зловещия полъх от горещия му, закривен клюн. После рязко се хвърли наляво, за да избегне едно прехвърчащо острие, то се заби ръкава му, без да го докосне, а момъкът отново извика:

- Смело-ост!

От другата страна Гюстав продължи да отвлича вниманието на враговете. И така двамата безумци, крещейки и люшкайки се между живота и смъртта, дадоха възможност на мнозина рицари да се качат...

- Тези двамата са полудели. - рече Лотър, загледан нагоре и една сълза се стече по суровото мъжко лице, защото това бяха най-храбрите и близки на сърцето му войни. Не можеше да са верни думите на злокобната птица! Племенникът и доведеният му син не са подлеци!

- Да им помогнем – викна херцог Дамблер – да привлечем глупавите пернати към долните порти! Пригответе тараните! Давайте дървените трупи!

- Дамблер, почакай, рано е, планът бе друг! – опита да го спре Хадар.

Но буйният глариянец не се подчиняваше на заповеди и планове.

- Дървени трупи! – изкомандва той. – Да започваме нападението в долната част, пазачите им са мъртви.

Войните изпълниха заповедта му и когато започнаха да блъскат по желязната врата, голяма част от вражеската армия вътре трябваше се съсредоточи в долната част на кулата, за да удържа вратите. Това увеличи преднината на мечоносците...

- Напре-ед! – крал Хадар се сражаваше смело, тичаше като вихър, макар да беше ранен и по ризницата му да му да се стичаше кръв.

Той летеше, без да обръща внимание на стрелите, гигантските птици и камъните, повалящи хората около него. Царят на Фридолф го следваше с не по-малка жар, устремен към безценната си перла...

- Събориха портите на двореца! – викна някой и двамата владетели се спуснаха атака към срутената врата, поваляйки безмилостно враговете си. Войските им безстрашно се хвърлиха след тях...

Дамблер яростно сечеше излизащите през процепите троли и кормони, враговете започнаха да издават напиращият в гърдите им страх... Ала една птица летеше над тях и сякаш ги насъскваше с тревожното си свистене...

Алберт бе вкопчил тънките си, змиеподобни пръсти в роклята на Астрид и хапеше болезнено устни... Видя как омразният му съперник Гюстав вече изкачва върха и поема оспорвана битка с един великан, ала от рамото му течеше кръв и движенията му бяха забавени... Тогава изотзад го изненада спускащият се кардан... Докосна го с клюна си, ала момъкът ловко се превъртя и отскочи във въздуха, а великанът го подхвърли и той полетя за малко... После падна стремително, приземявайки се върху изумената птица и по някакъв странен начин успя да я насочи в битката срещу останалите... Думите излизаха сякаш сами от устата му, на някакъв древен, прастар език, чието значение самият той не разбираше, но едва сега си даде сметка, че с карданът от съня му, си говореха именно на него. И сега, в решителния момент той си го спомни, заговори на него, подчинявайки птицата на своята воля. Сам не знаеше как се случва...

- Предателю, ще платиш за низостта си! – чу гневен глас, съвсем близо до себе си Алберт.

Хадар блъсна решително желязната решетка на кулата и изникна пред него, с окървавено лице, следван Лотър и свитата му... Започна същинската битка за перлата на Глориян.

Гигантите извиваха шии и хващаха в лапите си дребните хора в доспехи... Владетелят на Фридолф прониза крака на един великан, но падайки, той успя да избие меча му и го затисна с тежкото си туловище... Вторият владетел се спусна към тях, ала друг исполин го хвана в мощните си ръце и го запрати в безсъзнание на пода...

- Отблъснахме ги! Отблъснахме ги! – викнаха малко по-късно рицарите отгоре...

Но в кулата двамата пълководци вече издъхваха... Когато Хадар отвори немощно очи, той видя кромон, замахнал с меч си към сърцето му... Войните почти бяха избили останалите защитници на перлата, но и те самите измряха, или бяха изхвърлени през високата кула от враговете... В стаята бяха останали само покосените крале, обезумелия от паника принц, кромонът и един великан, канещ се да го стисне за гърлото. В същото време чудовищна сянка прелетя на всички тях.... Ала карданът не беше сам, яздеше го храбрият принц на Фридолф... Той тъкмо щеше да изпрати стрелата си към дивака, заплашващ живота на краля му и да спаси своя обичан пастрок, ала чу дълбок глас, сякаш от дълбините на сърцето си: „Ще го направиш ли Гюстав? Точно сега, когато пред теб се открива възможност да си върнеш изгубеното... Да притежаваш трона и любимата жена...”

Кралят погледна наследника си в очите и видя мярналото се в тях колебание, после усети удара, от който кръвта му замръзна, а очите му помътняха... ала не издъхна веднага... С последни сили Лотър се опита да се изправи и да извика сина си по име, но гърлото му се бе свило от болка и гняв... Принцът все пак пусна стрелата, макар и със закъснение. Варваринът падна на другата страна...

Алберт гледаше сцената, целят разтреперан... Възползва се от моментното им залисване и хукна да бяга към изхода, заедно с Перлата... Гюстав изтича натам, пресичайки пътя му и насочи меча си срещу него...

През прозореца влетя лорд Брегомир. Беше изгубил в сражението шлема и меча си, ризницата - раздрана, от носа му се стичаше кръв, но от зениците му искреше непотушимият пламък на валдемировия род. Косите като златист ореол обграждаха прекрасното му, гордо лице. „Брегомир, той никога не те е обичал, винаги Гюстав бе на първо място за него, а ти – просто едно досадно дете, дето трябваше да понася”, спря го същият притворен глас.

- Не-е! - извика, съпротивлявайки се и застана пред злонамерения гигант, застрашително надвесен над краля – с малката си кама срещу косматите му пестници... Великанът изрева и го хвана за раменете, вдигна го яростно, готов да го изхвърли през кулата... Но преди да го стори, допря го съвсем близо до себе си и го загледа с някаква свирепа, безпричинна, нечовешка омраза... Когато лицата им се изравниха, кралският племенник ловко замахна и прободе злобно изпъкналото око насреща си...  Зверски писък разтърси двореца, смразявайки сърцата на войните... Чудовището рухна окървавено, поваляйки лорда със себе си... Умиращият владетел се протегна едва и погали светлите му къдрици.

- Синко! – пресипнало промълви той.

- Чичо! – раненият рицар скочи и с всички сили се опита да избута чудовището, затисналото Лотър, та да освободи прекършеното му тяло.

- Не можеш да сториш за мен повече от това, което вече извърши – рече му царят. – Брегомир, момчето ми, искам да те прегърна... Брегомир, аз...това е краят...

- Не - извика племенникът му.

- Баща ти...  – на пресекулки изрече, протягайки безпомощно ръце към кървящото лице на момъка – Баща ти... щеше да гордее  с теб... Сега съжалявам,.. че не съм на неговото място... – и той притвори очи навеки.

Лордът отпусна ръце на гърдите му и тихичко зарида...

Братовчед му се сражаваше яростно с принца... Най-сетне изби оръжието от нежните му ръце и, атакувайки, го притисна в стената.

- Ще си платиш! – рече той.

- Цар Пролимат е издъхнал в съня си - чу се някъде отдолу, откъм просторните зали на замъка.

Очите на приклещеният предател потъмняха съвсем, лицето му прежълтя от мъка и ужас... Един кардан долетя и се опита да го спаси, като смело нападна принца на Фридолф, ала Гюстав го удари в крилото със ярост и той отлетя отвън, надавайки болезнен крясък...

„И сама ще се справя - рече си подмолната твар. - Алберт не ми е нужен вече. Аз още разполагам с Дреенед.”... подир се насочи към подземието на замъка...

Престолонаследникът прониза сърцето на Алберт, а Хадар, посвестен се надигна и залитна, прегръщайки плачещият над тялото на чичо си Брегомир. После, целият разтреперан, пое стенещата принцеса от ръцете на Гюстав и с тъжно лице тръгна да слиза по стълбите. Отдолу рицарите надаваха победоносни, ликуващи възгласи...



Тагове:   битка,   фентъзи,   троли,


Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ...
01.07 20:11
Динамично, с доста сцени в общ боен и личен план да ги наречем !

Вкарала си елементи на удари, "уклони", "извъртания" итн, вкл. военно-въздушни сили на злото :D

С две думи включила си много фантазия, РАЗМАХ, изненадващи или раздвижени елементи.

Може да се каже,м че това е един финал с елементи на епичност, който явно си се стремяла да стигнеш.
цитирай
2. germantiger - + отзад-напред
01.07 20:17
Дребните ми забележки:

към края в СТАЯ, повтарям в стая се оказват няколко героя и великан

великан в стая е някак нон-сенс, но великана може и да е 3 м, а замъчните помещения са високи

проблем е не това, а че след стаята има сцена с налитащия герой на птица, който помага на своите - СТАЯ И НАЛИТАЩА ОГРОМНА ПТИЦА В БОЙ това някак не е...

...

момента, когато Алберт посяга на Гюстав - едновременно да води принцеса, от друга страна да се окаже там, че да види Брегомир и Гюстав, че и на това място на стената...

да посегне с кама или кинжал, вместо с меч, да е сам като лидер - би трябвало около него да има поне един, въпреки, че си споменала че човешките защитници са избити...

подобен сблъсък на герои можеше да представиш след някоя друга "реч" или предизвикване между двамата герои, провокират се, приближават се привлчени от желанието за двубои итн, но и така е ок както си го написала

...

в началото на епизода имаше изречение, че е паднал поселдния флнг - няма последен, предполседен или първи фланг - фланговете са ляв и десен, или според посоката северен и южен или западен и източен или според някакъв цвят, местност или бойна част дала едва ли не името си на фланг

фланговете са 2, така-че последен фланг не върви,м но това е дребен детайл, много дребен :)
цитирай
3. germantiger - +
01.07 20:20
За съжаление юли и август месец ще съм зает с роднини и мисля, че почти няма да коментирам в блог.бг въобще

Постинги имам намерение да изкарам, но коментари и посещение или както се казва "висене" в блога ще намаля до минимум

Мисълта ми е следващите два-три месеца може би, няма да коментирам, но ако има нещо ще го прочета, а може и да изкоментирам, разбира се, както дойде :) - пиша това, за да не се учудиш ако коментарите ми намалеят или спрат - не е отношение към теб или писаното, а други обстоятелства :)
цитирай
4. miri479 - Добро утро,
02.07 07:18
прав си, накрая малко поприбързах с нещата, но махнах "последния" фронт. Останаха само 2-3 глави и благодаря на всички, които проследиха моя опит за фентъзи, все пак е първи и... може би не се справих много добре, но тенкс за вниманието:)
цитирай
5. barin - Добро утро, Мири. Блогът е добро и ...
02.07 08:15
Добро утро, Мири. Блогът е добро и подходящо място за разпространение на книгата. Хвърлила си много труд и дори си описала битки, за които каза, че не си много добра. Очаквам с интерес продължението.
Поздрави!
цитирай
6. miri479 - Добро утро, Барин,
02.07 08:34
Аз тук си експериментирам, книга не мисля да издавам в близките дни. Радвам се, че ти е интересно. Поздрави и от мен:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 28260
Постинги: 51
Коментари: 156
Гласове: 491
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031