Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07 12:32 - Перлата на Глориян
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 671 Коментари: 8 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Чудатото дърво на Фридолф

 

Този път и пълководците участваха в тържеството с войниците - в златния салон на Корноуд роул. Вече бяха успели да се споразумеят с Трибалт. За да избегнат по-нататъшният военен конфликт, подчинените на Алберт бяха склонили да приемат за свой господар Фридолфец - храбрият лорд Брегомир щеше да управлява земите им. Чудатите твари - кардани, великани и троли, бяха се завърнали в своята прародина Баланд, а кормоните се бяха смирили пред силата великите северни войни.

Владетелят Лотър лежеше в древната гробница, при своите славни предци... Едри сребристи цветя покриваха пръстта над тялото му. Айрин - зла и отчаяна, бе затворена в тъмницата на Китан. Само братовчед й се бе застъпил за нея в съда - от чисто човешко съчувствие, но останалите мъже не можаха да простят злодеянията й.

Крал Хадар най-после се бе примирил с измяната на Астрид и благосклонно й бе разрешил да се омъжи за Гюстав, преди да се е разкрила позорната им тайна.

Тъй че, тя стоеше на челното място до своя любим - сияеща и прекрасна като утринна капка роса. Брегомир бе седнал отдясно на братовчед си със сериозно и замислено лице. Майка му го наблюдаваше с нескрита гордост и дълбока нежност.

Откъм масата, където стояха най-знатните глориянски гости, към тях се насочи Дамблер, следван от дъщеря си. Отидоха да поздравят бъдещият владетел на Триблат с предстоящата коронация. Калиста ги покани за малко до себе си.

- Нямаше да победим врага, ако не беше храбрата намеса на Вашата дъщеря - рече тя на херцога.

- Да, хубаво си поприказвахме после с нея, относно пророчествата и призоваването на мечове.

- Очаквах повече благодарност, за това, че спасих живота ти, татко - засмя се Кристин.

- И за малко не ми докара сърдечен удар - мрачно отвърна той.

- Значи, все пак си разчела бележката, която ти дадох - запита възрастната жена - защо не ми каза какво има в нея?

- Защото пишеше, че пазителят на това послание, никога не бива да узнава съдържанието му, инак щял загине - отвърна замислено събеседничката й. - Той трябвало да бъде само преносител на знанието, криещо се в елфическите руни. Друг щял да поеме риска на призоваването в критичен момент.

А пък херцогът, поразвеселен от напитките, изведнъж се обърна доста рязко и фамилиарно към Брегомир:

- А каква беше тая история, че ако била дъщеря ми, нямало да я отпратите от палатката си тогава?

- Какво? - погледна го изненадано момичето, красивите й очи се взряха учудено в момъка.

Той пък сведе глава зачервен.

- Така ли се говори на цар? - поядоса се леко Калиста.

- Е, той все още не е, нали? Сега е времето, докато още мога да му поискам обяснение.

- Ами, простете милорд, - замънка Брегомир - но аз мислех, че е сън и... реших, че... насън може, понеже...

- Насън можело, а? – изгледа го строго бащата.

- Ваше величество - рече внезапно Кристин - нали искахте да ми покажете а-а...

- Кое? - изненада се Брегомир.

- Ами... едно особено дърво,.. растяло в парка на замъка... и...

Той я погледна неразбиращо, но като видя, че му прави някакви знаци с ръце, реши да приеме играта и изведнъж се плесна по челото:

- А-а, да, простете, милейди, съвсем бях забравил! Искате ли още сега да го видите?

- Да, изгарям от любопитство.

- Какво дърво? - поинтересува се майка му.

- Ами... - обърка се младежът.

- Един кичест бук с много особена форма - помогна му девойката.

- Никога не съм чувала за това.

- Друг път ще ти го покажа.

Той хвана момичето за ръка и двамата напуснаха шумното тържество, отправяйки се към красивите, подредени алеи на замъка.

- Какво има? - запита я, когато излязоха от светлите коридори - далеч от шушукащите слуги. - Сега откъде ще измисля странен бук - да го покажа на мама?

- Ела, аз ще те заведа при него. - безгрижно отвърна Кристин -  Как може толкова време да живееш в Корноуд роул и да не си забелязал това чудновато растение! Ела!

Остави се да го води където поиска. И тя го повлече край сребристите водоскоци, до изпъстрените с ухания цветни градини, чак зад плътната стена от храсти, поддържани старателно от царските градинари. Когато се отделиха тъй - невидими за любопитните погледи на гостите в палата, девойката изведнъж спря.

- Тук ли е? - попита бъдещият владетел, оглеждайки се несигурно.

Вместо отговор, херцогинята се хвърли на шията му и нежно го целуна по бузата. Той потрепера и я стисна прегръдките си до задушаване. После не се сдържа и задъхано впи устни в нейните... По едно време спря задъхан и дръпна лицето си.

- Кристин, не си играй с мен! - каза сериозно - Ако го правиш, само защото те е яд, че Гюстав се жени...

- Престани с този Гюстав! Не го обичам - закрачи объркано. – Може би,.. преди да... Поне така си  мислех, защото изглеждаше толкова горд и смел, и недостижим... Но последната ни среща с него показа едно друго лице... Един Гюстав, за когото не подозирах... Аз не го познавам, Брегомир, а любовта... не е просто сляпо възхищение към далечен идеализиран образ.

- Какво е тогава?..

В това време Дамблер се беше отделил настрана и разговаряше шепнешком с един от видните глориянски разузнавачи, загледан в някакви листове.

- Какво е това? - запита изумено Калиста, надничайки зад гърба му.

Той притеснено сгъна хартията, ала вече бе късно. Тя бе успяла да се досети за намеренията му.

- Струва ми се, че много се забавиха - рече тревожно херцогът. - Ще отида да проверя. Къде е това дърво? - той забърза към изхода.

- Откъде да знам? Не мисля, че е нужно постоянно да следите дъщеря си и да шпионирате моя син. - каза Калиста, настигайки го по коридора.

- Това не е шпиониране, а проучване - оправда се старият мъж. - Просто исках да знам къде е учил, къде се е изявявал, има ли тайнствени любовни истории около него... Такива работи, всеки баща би го направил...

Намериха ги, след дълго издирване, седнали в сянката едно ябълково дърво.

- Мислех, че му говориш така от ревност - тъкмо казваше Брегомир, хванал нежно ръката на дъщеря му.

- Не, говорех му така, защото ме ядоса с грубото си отношение към теб и с това, че се опита да омаловажи подвига ти и да се изкара герой,.. когато всъщност героят си ти.

- Аз ли съм герой? - засмя се момъкът.

- Да, ти си най-смелият мъж, когато познавам!

- Мхм - покашля се Дамблер и те стреснато се извърнаха. - Та, първо, младежо, това не е никакъв дъб, ако позволите да отбележа. Второ, милейди, мислех, че аз съм най-храбрия мъж в живота Ви.

- О-о, татко, исках да кажа, че вие двамата сте най-смелите мъже, които...

- Да, да, разбрах - намуси се той. - И така, имате ли да ми казвате нещо?

- Милорд, - поклони се ниско Фридолфецът. - За мен би било огромна чест и удоволствие, ако Вие благоволите да ми окажете привилегията...

- Искате ръката на дъщеря ми ли? - прекъсна го най-накрая Дамблер, не издържайки на заобикалките.

- Да – с разтуптяно сърце отвърна кандидатът жених.

- Добре, ще Ви окажа тази чест, Ваше величество.

- След като проучихте щателно цялото му минало - подхвърли незлобливо Калиста.

- Какво? - изгледа го сепнато бъдещата булка.

- Е, усетих накъде отиват нещата и... Няма да те дам на някой мухльо, или любовчия, я!

- Татко!

- Не че се съмнявам в преценката ти, просто... Ох, добре де, според мен преценката на младите винаги трябва да се проверява от по-зрял и опитен човек... имам предвид...

- Аз пък изцяло се доверих на преценката на сина си - контрира го добродушно Калиста. - Обикнах Кристин такава, каквато е, още от първия миг, когато я зърнах. И няма нужда да я проучвам, за да знам, че ще направи моя Брегомир най-щастливия човек на света - допълни тя, загледана в сияещото му от радост лице. - Нищо, че не знае, че заекът се дере, а рибата се почиства.

- Е, ако настоявате, ще се науча - с леко примирение отвърна младата дама.

- Наистина ли не знаеш? - зачуди се Дамблер.

- Ами... явно не й е останало време - между уроците по чужди езици, фехтовка, стреляне и езда... Но, няма страшно, нали аз ще съм до тях - усмихна се Калиста.

- А аз ще ви идвам на гости. - подтича зад гърба им старият мъж. - Нали няма да ми отнемете момичето напълно?

- Разбира се, ще бъдете наш гост, когато пожелаете - окуражи го знатната дама.

- А вярно ли е, че едва дванайсетгодишен сте сразил сам три заблудени кардана, долетели от Скития? – обърна се приятелски херцогът към лорда.

- Брей, глориянските шпиони никак не си поплювали! – засмя се позасрамен младежът.

- Това не е шпионаж, а разузнаване – поправи го Дамблер...

Когато съобщиха радостната новина пред насъбраното множество, Гюстав се загледа сериозно в очите на братовчед си, после го прегърна и тихо прошепна:

- Сега вече разбирам какво имаше предвид оная вечер в палатката - не толкова блестяща отвън, но в душата сияе - такава е наистина. Желая ви щастие... И внимавай с острия й език!

А Астрид изглеждаше някак натъжена и смаяна.

- Значи, вече няма да ми бъдеш придворна? - попита тя.

- Имате много придворни, Ваше величество - усмихна се Кристин.

- Но никоя като теб - замислено промълви жената на царя. - Аз май досега не съм ти благодарила, че спаси живота ми и се грижи за мен в най-критичните мигове от него! - докосна с устни снежнобялата й буза и за първи път усети колко много ще й липсва това смело момиче...

/Край/




Гласувай:
4
0



1. barin - Здравей, Мири. Дочаках края на и...
23.07 22:43
Здравей, Мири. Дочаках края на интересната поема"Перлата на Глориан". Поздравления за труда!
цитирай
2. miri479 - Благодаря, Барин,
23.07 23:12
Надявам се, че ти е харесал краят:)
цитирай
3. valdor1355 - ". . . Крал Хадар най-после се ...
23.07 23:23
"... Крал Хадар най-после се бе примирил с измяната на Астрид и благосклонно й бе разрешил да се омъжи за Гюстав, преди да се е разкрила позорната им тайна... "

Книгите трябва да завършват справедливо и щастливо, и в името на това съм съгласна с пасажа. Иначе подобно деяние е било смятано за тежко престъпление, държавна измяна и е било наказвано със смърт.
Поздрави, Мири! Страхотна история. :)
цитирай
4. miri479 - Благодаря, надявам се
24.07 00:28
краят да ти е харесал:)
цитирай
5. germantiger - ...
24.07 00:38
Целия епизод или пасаж си отделила на тази сцена - да го кажа двамата влюбени и "легализирането" на любовта им с част от родителите :)

такива сцени са абсолютно задължително и превалиращи във всяко фентъзи - както писах в предишен твой пасаж - НЕ е нужно винаги да има баталия или някакъв сблъсък и връх във всяка сцена, а такива сцени са повечето и присъстват

написала си диалозите на моменти игриво, провокиращо между героите, съвобразени къде с възрастта им, къде с положението им и младостта на други, че и с пола им - Брегомир си остава скормен и по-притеснителен например докрая, което подхожда на персонажа му въобще в цялата поредица

айрин вероятно биха я екзекутирали за пример, но в случая не си "загрозила" тазказа с дамска екзекуция и това е разбираемо при теб

казано на шега - по-добре кристин да беше дала идеята да й се покаже някакво цвете, защото това дърво, че и с особена форма може да се "инициализира" с мъжки жезъл така да го наречем :), та си мисля, че едно цвете, което Брегомир да сравни с красотата или нежността на своята любима може би е по-ок :), но това е дребен детайл и с дървото с добре също
цитирай
6. miri479 - Благодаря,
24.07 06:46
Да, исках тази финална сцена да е спокойна и без баталии. Само мир и любов:)... Не ми хрумвало да го направя с цвете, но си прав, би било по-романтично:)
цитирай
7. valdor1355 - Всъщност съм разочарована, защото ...
24.07 22:00
Всъщност съм разочарована, защото очаквах още глави преди да прочета "КРАЙ". :)
И друго: всеки път, когато публикуваш нова глава, се сещам, че оставих моя Чернокрил между живота и смъртта и не мога да се концентрирам върху продължението. :))))))) Няколко месеца не мога да реша какво ще се случи по- нататък. :)))))))
цитирай
8. miri479 - Ще се радвам да
25.07 09:12
прочета продължението на твоята история:)... Дано си снизходителна с Чернокрил, но ти си решаваш:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 41861
Постинги: 63
Коментари: 194
Гласове: 663
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31