Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09 11:26 - Кой поръчва на Бунайп1?
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 269 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 24.09 18:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

/опит за ретро-криминален разказ/

І-ва част Полицаят от Канбера

- Към мястото на произшествието ли, сър? – запита индиецът делово.

- Разбира се, Сурач – отвърта шефът му, загледан в красивата пустош на австралийската провинция.

Като кореняк от Сидни, той рядко си позволяваше подобни пътешествия из вътрешността на страната и сега тази девствена природа силно го впечатляваше със своята самобитност. Безкрайни долини, насечени тук-там от величествени скали и изпъстрени с малки блата. Някъде зад хълма, с който се бяха изравнили, се виждаха като зелени петна плодородните пасища, на които местните фермери извеждаха стадата си...

Той посегна към хладилната чанта, за да се разхлади с малко вода. После отново прегледа подробната карта, която си беше направил на мястото, още преди да тръгнат – имението на Ларсън се намираше в центъра на града – оттам до моста, където бе станала злополуката, се минаваше покрай няколко къщи и една малка горичка, която вероятно е била пуста по това време на денонощието. Докато спътникът му ловко избягваше неприятна неравност по пътя, той изчисляваше мислено километри от една до друга точка...

Когато навлязоха в градчето, вече минаваше обед и улиците бяха почти пусти, на места ги посрещаха блеене на овце, тук-там излаяха кучета и една черна улична котка пресече пътя на спортния им автомобил.

- Това е лоша поличба – забеляза сътрудникът му.

- Стига, не вярвах да си толкова суеверен – усмихна се Хъдзан и се загледа съсредоточено в една къщите, чиито завески за миг се раздвижиха и оттам се подаде любопитното лице на симпатична старица.

- Я спри тук – каза шефът внезапно.

Свикнал със странностите на своя началник, индиецът само сви рамене и натисна спирачката...

- Извинете, че Ви притеснявам, мисис…

- Апълдор – леко притеснено го погледна жената.

Той й подаде някаква визитка, в която се представяше за полицай от столицата /имаше всякакви визитки и ги използваше според случая/. Дамата стана по-словоохотлива и ги покани на по чаша портокалов сок.

- Прави ми впечатление, че къщата ви е по средата между имението на Ларсан и гората, а една наблюдателна и интелигентна жена като Вас може и да е забелязала нещо странно в деня на катастрофата.

Окуражена от комплимента, дамата се усмихна и заговори припряно:

- В онзи ден старият Бранън Ларсън отсъстваше от имението по някаква работа. Синът му, мистър Дилън, бе поканил на карти съседът им, Саймън Радклив и тъста си, господин Джерами Уенан…

- Сигурна ли сте? – учуди се гостът, тъй като вдовицата бе твърдяла пред свекъра си, че са били само двамата със съпруга си.

- Сигурна съм, както съм сигурна, че сега стоите пред мен, сър – рече с гордост мис Апълдор и самоуверено продължи. – Някъде към девет и половина вечерта, от имението се чу шум и викове, явно бе станал скандал и мистър Дилън изскочи залитайки през вратата, носеше бутилка със себе си. Качи се на и подкара като луд. Минавайки покрай мен, ми помаха дружелюбно с бутилката, изглеждаше напълно наквасен, след което продължи да пие. Малко по-късно тъстът му също излезе и тръгна след него със своя автомобил.

Странно, съпругата на починалия не бе споменала нищо подобно.

- Но още по-необичайното е – допълни тя, снижавайки тон, – че когато навлязоха в гората, миг след това дочух... два изстрела.

- Сериозно – Хъдзън изглеждаше изключително заинтригуван. – А после видяхте ли мистър Уенън да се връща?

- Не, обаче аз си легнах към десет часа.

- Много интересно, много интересно. Забелязахте ли друг да излиза от къщата на Ларсън?

- Не, докато бях будна, не.

- Благодаря Ви, бяхте изключително полезна. Само един последен въпрос, беше ли навик на мистър Дилън да кара пиян?

- Не, аз изобщо не съм го забелязвала да пие, беше почтено момче, с добро възпитание. Явно тази вечер нещо го беше разстроило.

- Ясно, благодаря Ви, ако се сетите още нещо, ще Ви бъда благодарен да ме потърсите, вероятно ще отседна в града Ви за няколко дни.

- С удоволствие ще помогна – поклати глава тя.

Когато се качиха в колата, сенките на дърветата се бяха издължили, слънцето бавно се движеше на запад, по планинските хребети насреща се отцеждаше розова светлина.

- Виждаш ли, че е полезно да се говори с любопитни съседки – подхвърли шефът.

- Струва ми се слабо възможно, тъстът да го закара с колата до моста и да я бутне, за да инсценира катастрофа, освен това не са намерени следи от огнестрелно оръжие по трупа – разсъждаваше Сурач.

- Е, поне ще имаме тема за разговор с вдовицата – забеляза Хъдзън. – Дали първо да не поговорим с хората от имението, а? Местопроизшествието няма да ни избяга...

/следва/

1 Бунайп - австралийско митологично чудовище




Гласувай:
5
0



1. trakietsadobri - Много рядко чета криминалета, ала това начало звучи сериозно
22.09 16:05
Сигурно ще има повече от едно продължение.

Мирослава,
Извън криминалната тема - мислила ли си да пишеш разкази за живота на човека и природата. Разкази за древни хора, за елфи, планинци, учители, строители, артисти или пътешественици? Опитвала ли си? Ако опиташ сигурно ще напишеш интересни истории.
цитирай
2. miri479 - Здравей, trakietsadobri,
22.09 16:50
благодаря за коментара. Ако ми дойде вдъхновение за такива истории, може и да пробвам. Иначе имам един-два опита за реалистична и не криминална проза, обаче не знам къде са, сигурно на някой счупен компютър:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 37977
Постинги: 62
Коментари: 183
Гласове: 629
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031