Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2018 09:25 - Кой поръчва на Бунайп?
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 1415 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 03.08.2022 14:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ІІ-ра част Имението на Ларсън

Къщата бе стара и просторна, вероятно от средата на миналия век, изработена във викториянски стил, с приветливи балкони, покрити с цветя и грижливо поддържана, широка градина. В задния й двор имаше басейн, правен вероятно в по-нови дни, а по средата й се издигаше беседка, заслонена от клоните на огромно дърво. В нея стоеше човек на средна възраст, с вид на джентълмен, облечен в изискана синя риза, въпреки жегата. Имаше тънка брадичка и очила с деликатни рамки. Той пиеше разхладителна напитка, загледан замислено към поаленелите канари. На лявата му рака се открояваше изискано изработен златен часовник. Слугата въведе двамата новодошли при него с думите:

- Тези господа от Сидни, искат да разговарят с дъщеря Ви, мистър Уенън.

„Я, какъв късмет – рече си Хъдзън – това е тъстът-преследвач” и му подаде истинската си визитка, представяйки се:

- Частен детектив Дейвид Хъдзън – нает съм от бащата на жертвата, който смята, че в инцидента със сина му има нещо нередно.

Човекът с брадичката кимна учтиво.

- Какво ще пиете?

- За мен само вода, благодаря – рече новодошлият и седна до него, като попиваше с кърпичка потта от челото си.

- Аз бих пийнал една бира – „скромно” отбеляза Сурач и се усмихна чаровно.

- Себастиян, донеси от хладилника бира, вода и чаши – разпореди се джентълменът, сякаш беше в дома си. – И помоли Елен да слезе долу.

Слугата тръгна да изпълни поръчката му, а преди вдовицата да се появи, Хъдзън започна направо:

- Според дъщеря Ви, те са били само двамата, но Дилън е пил /странно, явно без компания/, после се качил в колата и подкарал в неизвестна за нея посока. Но сега се оказва, че той всъщност е пил в компанията на съседът Ви Радклив и Вас, докато сте играли карти. След като е потеглил, Вие сте го последвали, когато сте влезли в гората, се чули два изстрела. След това не сте върнали поне до десет часа вечерта.

Очакваше повече ужас в очите на тъста, но той го погледна спокойно, поглади брадичката си бавно изрече:

- Да, всичко е вярно, Елен просто не искаше да ми създава неприятности, но аз потеглих след него, защото бях загрижен – не беше в състояние да кара кола, исках да го спра. Когато навлязохме в гората, препречих пътя му, а той излезе от автомобила и стреля два пъти – спука двете ми предни гуми.

- Искате да кажете, че човек, който едва е ходел по пътя от пиене, е успял с два изстрела да се прицели толкова точно, че да обезвреди и двете Ви гуми.

- Да, странно наистина, но беше точно така. После се качи пак на возилото си и отпраши към моста, мисля, че инцидентът е станал точно затова, защото беше в нетрезво състояние. Наложи се да се върна пеш, затова се забавих. Ако искате, можете да питате човекът, който ми смени гумите, той ще потвърди от какво бяха спукани – тук, в градчето е, ще Ви дам адреса.

Прислужникът пристигна с поръчаното и съобщи, че лейди Елен ще слезе след малко. Когато се отдалечи, Хъдзан продължи:

- Добре, ще проуча това. А бихте ли ми казали, от какво се е разстроил така зет Ви? Не му е било навик да кара пиян.

- Някаква глупост, не знам какво го прихвана внезапно. Досега никога не е правил сцени на ревност, с дъщеря ми се разбираха идеално. А онази вечер изведнъж, започна да твърди, че Елен и Радклив били любовници и че целият град му се смеел. Това е толкова абсурдно, сър, наистина умът ми не го побира.

Хъдзън замислено почеса носа си.

- Вие сте виждали снимка на Дилън, нали? – продължи Уенън.

- Да, разбира се – детективът си спомни красивото, изтънчено лице, което бе видял във вестника. Русокос младеж със сини очи и перфектно телосложение, сигурно момичетата в околността доста са завиждали на жена му. – Изглеждал е много добре – задоволи се да каже.

- А Саймън, той, той, не е лошо момче, но… В сравнение с Дил е доста невзрачен, на кого би му хрумнало, че Елен, моята хубавица Елен…

В този миг и самата вдовица се появи – наистина много красива жена, с аристократични и фини черти, нежен профил, високо чело и дълбоки, леко властни сини очи. Златистите й коси, прибрани на кок, очертаваха като ореол изящното й бледо лице, напомнящо картина на Ботичели. Очите й бяха малко зачервени, това бе единственият недостатък, който можеше да се забележи при нея, но иначе не изглеждаше съсипана, или поне не показваше мъката си от гордост. Облечена бе в дълга черна рокля без ръкави, откриваща деликатните й ръце и контрастираща изящно с русите й коси. Тя седна елегантно до тях и поръча на слугата чаша лимонада.

- Господата са детективи от Сидни, свекърът ти ги е наел, да разследват инцидента с Дилън – обясни баща й.

Жената трепна за миг и се взря в умното лице на Хъдзън и дребните, хитри очички на индиеца до него, устните й леко нервно потрепнаха. После с лека ирония рече:

- Да, мистър Бранън не вярва на тукашната полиция, въпреки, че според мен те си вършат съвестно работата.

- Но са изпуснали две-три подробности, както и да е. Защо излъгахте, че сте били сами с Дилън?

Тя тревожно се извърна към баща си.

- Не се безпокой, мила, обясних им всичко, както си беше, автомонтьорът ще потвърди, че гумите ми бяха надупчени. Няма как да имам нещо общо с катастрофа, случила се на няколко метра от гората.

- Съгласен съм – успокои я шефът на детективите.

- Казах ви, дъщеря ми не е искала да ми създава допълнителни главоболия – разпити в полицията и т.н.

- Добре, имаше ли още някой в къщата, къде бе съпругата на Бранън и счетоводителят Боундър, който доколкото знам, е живеел в имението.

- Откъде знаете всичко това?

- Длъжен съм всичко да знам – усмихна се той, въпреки че сведенията за счетоводителя беше получил съвсем случайно.

- Мисис Ларсън беше на гости при една приятелка и щеше да остане да пренощува там, а Боунднър замина от предната вечер по работа, уж за ден, а вече изминаха три, откакто го няма - обясни младта жена.

- Интересно – забеляза детективът и си записа нещо в тефтера.

- Значи, във вечерта на инцидента тук сте били само Вие, баща Ви, Дилън и мистър Радклив, ако не броим слугите.

- Точно така.

- С нещо предизвикахте ли тази сцена на ревност?

- Абсолютно с нищо, господине - обърка се едва забележимо тя. - Държах се с Радклив както обикновено – любезно, но резервирано. Татко, може ли да ни оставиш за миг насаме с двамата господа?

- Разбира се – отвърна възрастният мъж, макар и леко да се позачуди на това й решение, после бавно се отдалечи.

- Кажи на Себастиян да ти приготви стаята за гости, ще останеш, нали? – подвикна дъщеря му на тръгване.

- Да – отвърна той и дискретно се отдалечи.

- Вижте – започна Елен, след като родителят й беше достатъчно далече, за да я чуе. –  Мисля, че Дилън нарочно спретна този цирк, с цел да излезе от къщата, защото нещо си бе наумил. Не можа да измисли друго, след като те го задържаха с играта на карти.

- Не ги ли покани той?

- Не, те по собствена воля дойдоха, бяха толкова близки със Саймън, а и с баща ми, че ни посещаваха, когато си искат. А Дил си бе решил нещо важно да прави тази вечер, не зная какво е, но използва скандала на уж ревност като претекст.

- Откъде сте толкова сигурна?

- Първо, защото го чух предния ден да се наговаря нещо със счетоводителя Боунднър.

- Доколкото имам информация, двамата не са се обичали твърде.

- Така е, затова дори аз се изненадах като ги видях да си говорят в колата, ако не приятелски, то поне... заговорнически... Приближих се и чух част от разговора, който силно ме озадачи – тя млъкна, сякаш вече бе казала твърде много.

- Защо, какво си говореха?

- Ами, ами… Знаете ли, Дил напоследък бе странен, бе станал раздразнителен, недоверчив, вглъбен в себе си, почти не разговаряше с мен, отказваше да се храни вкъщи...

- Имате ли представа защо?

- Не, никаква.

- Но какво си казаха с Боундър, моля, осветлете ни. Всяка подробност може да се окаже от значение.

- Счетоводителят каза: „Аз не мога...Трябва да го направиш, Дил. Мистър Бранън ще бъде следващата жертва на Бунайп."... Бях ужасена и бързо се отдалечих, не исках да ме видят и да разберат, че съм чула това. Страхувах се малко от Боуднър – този човек, той, има очи на убиец. А Дилън напоследък също… сякаш не бе той… Вие знаете ли за заболяването на майка му?

- Да, чух затова, на неговата възраст ли се е проявило?

- Да, преди това си е била напълно нормална жена, по нищо не е личало да има психически отклонения…

- И не казахте нищо на съпруга си за дочутия разговор?

- Какво да му кажа, та той не говореше с мен, най-много да ми бе вдигнал скандал, че подслушвам…

- А какво е Бунайп? – вметна Сурач.

- Някаква местна легенда за някакво чудовище, подобно на куче, което можело да плува и имало плавници. Подвизавало се в реки и езера и носело лош късмет на всеки, който го види. Пълна дивотия, но някои от слугите вярват в това, често приписват тайнствени смърти  на него, мнозина дори твърдят, че са го виждали. Боундър умело използваше това суеверие, виждала съм го често да заплашва лентяй, или крадец с Бунайп. Правеше го, за да ги стресне, но те явно силно вярват във „връзката му с чудовището”… Както и да е. Това ми прозвуча като някакъв код.

- Значи, смятате, че това, което е трябвало да направи, е било именно в онази вечер и двамата картоиграчи са му пречели да излезе.

- Предната вечер го заварих да провежда телефонен разговор, чиито край също ме изуми… – тя отново направи пауза, като жадно отпи, въпреки в беседката беше леко прохладно.

- Бихте ли споделила?

- Той каза: „Добре, ще бъде както ти искаш, не ми се влиза в затвора. Само донеси документите, защото татко може да ме лиши от наследство.”

- Имаше ли такива индикации, да са се карали двамата?

- Не, с баща му всичко беше наред.

- А репликата относно затвора?

- Нямам никаква представа.

- Какво мислите за внезапната проява на ревност към Саймън?

- Няма как да се е пробудила, защото той отдавна… знаеше за връзката ми с него.

- Нима? – тук вече детективът се изуми.

- Нашият брак беше просто сделка по желание на родителите ни – каза тя с тъжна усмивка. – Най-заможните в месността, сродяваме се, правим общ бизнес, увеличаваме производството и така нататък. Дилън разшири бизнеса, привлече нови клиенти, беше добър в това, но… Ние никога не сме били мъж и жена в истинския смисъл на думата и така се бяхме разбрали още в началото, всеки да прави каквото си иска. Мисля, че е имал нещастна любов, с една слугините тук, която внезапно избягала.

- Той ли Ви каза?

- Видях го веднъж да я рисува, той има дар на художник, не знам дали баща му Ви е казал. Попитах го коя е, отговори ми: „Една бивша слугиня на татко, която избяга.” Приличаше ми на полуаборигенка, вероятно затова има такава слабост към тях, грижеше се за едно сираче от града, на име Гау-Гау, малък мошеник... Но аз не му се бърках, както и той на мен, дори ме е извеждал на кино уж, за да се срещна със Саймън, а той прекарваше времето в кръчмата с някакви негови си приятели.

- Благодаря Ви за информацията.

- Остава си между нас, нали?

- Разбира се, госпожо. Не сте ли споменавали на баща си за симпатиите към Саймън?

- Споделих му, че искам да се оженим, но пред възможността за сродяване с Ларсън, той категорично ми заяви, че трябва да съм голяма глупачка. Радклив по-отскоро са тук, нямат толкова големи имоти, макар да минават за сравнително заможни в градчето, а Ласън са от поколения и са изградили доста добра основа за разширяване на бизнеса. Саймън нямал и помен от качествата и нюха на Дилън – тъжната й усмивка отново потрепна леко... – Това ми заяви, не можех да му се противопоставя, а решението, което взе Дилън за бракът-сделка без други ангажименти ми дойде като… „шестица от тотото”. Така родителите и на двамата щяха да са доволни /защото не вярвам мистър Бранън да би му позволил да се ожени за прислужница, при това нейния произход/, хем ние бяхме свободни…

- Разбирам – кимна й детективът – Може ли да разгледаме стаята на пострадалия?

- Ще Ви заведа – рече тя, доволна, че се отървава от разговора.

Тримата се отправиха към входа на имението, което в този късен час, при залязващото слънце изглеждаше леко зловещо. Минаха по дълъг и тесен коридор, изкачиха стълбите от масивни дъбови греди над приземния етаж и се озоваха в не голяма, но уютно подредена стая. В нея имаше легло с копринени постелки, прозорци с тъмносини завеси, един гардероб, ракла и малка лавичка с книги, към която първо се насочи Хъдзън. Разгледа книгите – повечето бяха криминални романи, но имаше и няколко фантастични, в една от тях имаше нещо като стар вестник, с който вероятно бе отбелязана страницата до която е стигнал. Той все пак взе вестника, разгледа статията – беше отпреди 30 години за някакъв обир, имаше снимки на двамата арестувани – единият беше слаб, блед момък с почтено лице, другият наистина си мязаше на бандит, имаше белег на лявата буза и татуировка на дясната ръка. „Странно – помисли си той – този вестник трябва да е поръчан и проучван специално. Защо Дилън се е интересувал от някакъв обир отпреди 30 години?”

В това време Сурач преглеждаше чекмеджето и изненадан възкликна:

- Но това е Нери! – гледаше някакъв портрет, направен с маслени бои.

- Разбира се, че е Нери – отвърна му без особено удивление детективът. – Не видя ли вълнението й, когато поех случая, още в Сидни? Не видя ли с какво възхищение говореше за него, като твърдеше, че Боундър му е завиждал за красотата, ума, образованието в Париж и т.н.? А сега жена му ни казва, че бил влюбен в слугиня, полуаборигенка, която избягала… Роуз ми обясни как са се запознали, как я съжалила, защото разбрала, че спи на улицата и затова я наела…Не свърза ли две и две?

- Честно казано, не. Но погледни останалите картини – всичките са толкова… Зловещи.

- Да – шефът му замислено започна да прехвърля картина след картина – до една бяха красиви, но и болезнени. Някакви черни птици, кръжащи над извиващи се, бушуващи вълни, потапящи кораби, черни облаци, а тук… – Майко мила! А тук сякаш е предвидил смъртта си, в тази спускаща се по нанадолнището кола.

- И аз това си помислих – отвърна Сурач.

- Ужасно! – рече детективът. – Хайде, да отидем да огледаме мястото.

- Но вече е нощ.

- И какво от това, нямаш ли фенер? Дано не са заличени много следи.

- Струва ми се, че след инцидента няма наплив от  желаещи да пътуват по тоя мост със скъсана мантинела... Е, добре, да вървим – индиецът сви рамене и тръгна към колата.
/следва/



Тагове:   брак,   сделка,   разказ,   Крими,   имение,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. barin - Твоя книга ли е, Мири?Ще следя пр...
23.09.2018 19:06
Твоя книга ли е, Мири?Ще следя продължението. Хареса ми Перлата на Глориан.
Поздрави!
цитирай
2. miri479 - Мой опит за криминале, Барин:)
23.09.2018 20:27
но може и да не ми се е получило:). Радвам се, че ти е харесала Перлата...:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 555272
Постинги: 237
Коментари: 1252
Гласове: 5762
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031