Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09 11:59 - Кой поръчва на Бунайп?
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 139 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 30.09 15:32


IV-та част Историята за обира

Имението на Радклив беше по-малко и в по-модерен стил, с няколко кокетни веранди на втория етаж. В градината имаше лятна кухня и голям навес, под който в момента стояха двамата Радклив – старши и младши. Госпожа Радклив беше на покупки в града. Още щом видя отблизо по-възрастният, Хъдзан едва сподави вика си на изненада. Младежът наистина беше невзрачен пред Дилън, но имаше добродушно и дори леко наивно излъчване. Щом им се представи, те го поканиха да седне при тях, поръчаха кафе и разхладителни напитки и го погледнаха с любопитство.

- Но нали полицията установи, че е инцидент? – попита Саймън.

- Мистър Бранън има някои съмнения по този въпрос и аз отчасти съм склонен да се съглася с него. Вчера огледах мястото, струва ми се, че някой е помогнал на колата да падне.

- Нима – младежът изглеждаше притеснен.

- Вие сте били там, когато е тръгнал, нали?

- Да, сър – събеседникът му лекичко пребледня. – Това, това не беше в стила на Дилън, не съм го виждал друг път да прекалява с алкохола, нито пък да прави сцени на ревност… Той, той беше много… толерантен човек. Държеше мило със съпругата си, не бих допуснал, че…

- Когато играхте карти, друг път пил ли е?

- Най-много по чаша-две калвадос, или вино.

- Този път какво пи?

- Мисля, че уиски. Странен избор наистина – замисли се внезапно, – чувал съм го да казва, че само френските алкохоли си струват, а това беше американско уиски.

- Някой друг пиеше ли от неговата бутилка?

- Не, мистър Уенъм винаги пие коняк, а аз бях на сок, защото щях да карам до вкъщи, нямаше да преспивам там.

- Но все пак сте се позабавили, преди да си тръгнете. Към колко стана това? – поинтересува се детективът, наблюдавайки телосложението  му и преценявайки, че е твърде нисък за маскировката на Бунайп, баща му пък бе леко понапълнял, така че и на него не би била много по мярка. Никой от двамата не би могъл да е собственик на огромната обувка, освен ако не бе използвана по-голям номер, само за заблуда.

- Мисис Елен бе много разстроена, опитах да я успокоя – детективът си представи как я е успокоявал, но сдържа ироничната си усмивка. – Надявах се баща й да го вразуми и да се приберат заедно, но уви… Мистър Уенам се върна сам… Прибрах се към десет и половина вечерта… Много съжалявам за Дилън – завърши младежът. Изглеждаше искрен.

Хъдзън искаше да остане насаме с по-възрастния, но нямаше как да каже на „хлапето” да се разкара. Той небрежно бръкна в джоба си, изваждайки пура, но се погрижи достатъчно ясно да проличи страницата от пожълтелия вестник, който бе взел от библиотеката на Дилън. Радклив старши забеляза това и очите му за миг се изцъклиха. Гостът му запуши разсеяно, докато домакинът се съпикяса и отпрати сина си под благовиден предлог.

- И Вие ли? – простена той, след като Саймън се отдалечи на достатъчно разстояние. – Аз излежах наказанието си по закон.

- Пет години – отбеляза другият. – Съратникът Ви не е имал същия късмет.

- Той имаше и други провинения, аз – не. Аз се покаях, докато неговата единствена мисъл бе отмъщение към жената, която ни забърка в това.

- Жената?

- Една проститутка от френски бордей. Бях твърде млад, глупав и… влюбен. Тя ни прекара и сама се възползва от парите от обира, за да се превърне в „почетена” жена.

- Видяхте ли я повече?

- Не – отсече решително. – След затвора отидох в бордея, но ми казаха, че изчезнала. Никой не знаеше къде е.

- Оттам ли взехте Лаура? – /Хъдзън вече бе говорил с Нери и се бе осведомил за някои от „погребаните” тайни на имението Ларсън. Беше му направило впечатление, че Радклив е присъствал на погребението на тази прислужница, която преди това полуаборигенката бе забелязала да бъде заплашвана от Боуднър с Бунайп/.

- Да, беше нещастно дете, дъщеря на една от работещите в бордея. Вече наближаваше възрастта, в която трябваше да поеме „занаята” на майка си. Аз имах малко заделени пари, с които възнамерявах да замина в Австралия и да забравя за миналото си. Майка й ме помоли да взема момичето със себе си. Искаше Лаура да има почтено препитание, та ако ще и като прислужница. Отначало нямах възможност да й плащам заплата, затова я уредих в дома на съседа ни Ларсън… И каква нещастна съдба, да падне от тази скала, докато събирала билки – въздъхна той тъжно. – Наближаваше време отново да я взема при себе си, но… мал шанс.

Детективът сякаш се канеше да каже още нещо, но се възпря, само погледна отнесено към зъберите на отсрещните скали, огрени силно от сутрешното слънце, чиито светлини се отразяваха в езерото.

- Надявам се, разговорът ни да си остане поверителен – помоли събеседникът му. – Аз загърбих миналото и сега минавам за свестен човек, който има съпруга и син, изкарва си парите почтено и не създава проблеми.

- Обещавам, ако това няма връзка с моето разследване, миналото да си остане там, където му е мястото – в миналото – отвърна Хъдзан.

- Какво общо би могло да има? – разтревожи се събеседникът му.

- Нищо. Апропо, Дилън беше изровил тази статия, заплаши ли Ви с нея?

- Не, просто дойде да си поговорим. Казах му всичко, както на Вас, обеща да мълчи и мисля, че наистина е останал верен на думата си.

- Разбирам, е, засега това бе всичко, което исках да знам. Благодаря за съдействието и лек ден – гостът почтително докосна шапката си, загаси пурата и си тръгна.

В хотела го чакаше изненада…



Тагове:   разказ,   обир,   катастрофа,   имение,


Гласувай:
4
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 37973
Постинги: 62
Коментари: 183
Гласове: 629
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031