Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01.2019 14:28 - Дърво и стомана
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 1155 Коментари: 5 Гласове:
4

Последна промяна: 13.01.2019 12:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Древното зло 

Седрик и Бартоломео прекосявяха реката по една плитчина, отправяйки се мълчаливо към върха на скалистия склон Сребърен меч, в чието подножие се намираше зловещата местност Вълчи дол. Слънцето вече залязваше, хвърляйки медени отблясъци в кристално чистите води под копитата на конете им, дърветата потъваха в загадъчен мрак, а пътниците се чувстваха изморени.

- Да починем и да се подкрепим до тази пещера, господарю – предложи водачът, посочвайки мрачния вход на прохладна и дълбока бездна в скалите, обрасла с мъх и засенчена от рехави храсти.

Графът слезе от коня, загледан любопитно в отвора, преграден от дънерите на три вековни дървета. Струваше му се, че чува някаква чудновата, старинна песен отвътре. Той тръгна натам, ала спътникът му го хвана за рамото с неподозирана за дребния си ръст сила.

- Какво? – изгледа го учуден младежът.

- Не бива, графе, из тукашните пещери понякога се крият опасни зверове.

- Но ако там има животно, дали е разумно да нощуваме тук? Не е ли по-добре първо да проверим?

- Те се страхуват от огъня, няма да ни нападнат първи, но сторим ли го... – той не се доизказа, ала жестът му беше красноречив. – Седнете и хапнете с мен! Да поделим скромната си вечеря и да поговорим.

Седрик се подчини, заинтригуван, тъй като се надяваше най-сетне да разбере истинската цел на пътуването им. Ала другият извади хляба и сиренето от торбичката и вместо за това, заговори за баща му.

- Да не сте ядосан за нещо на уважаемия граф Оруел?

- Не – отвърна уж небрежно младежът, но веждите му издайнически се сключиха. – Защо ме питаш това?

- Той се старае да постъпва мъдро и наистина милее за своята страна.

Седрик преглътна няколко язвителни забележки, които му дойдоха наум относно последното.

- За какво си говорихте, когато останахте насаме? – попита гласно.

- За проблемите на Британия.

- Кои проблеми? Миналата вечер спомена някаква заплаха - ще ми обясниш ли?

Бартоломео внезапно му направи знак с ръка – да мълчи, изправи се и се заслуша притеснено в звука, дето долиташе откъм пещерата. Седрик застана до него, изваждайки меча си... Шумът напомняше приглушен рев на огромен звяр. Но не и от обичайните, бродещи из тези гори. Издаваше го непознато, тайнствено същество. Скоро откъм отвора изригнаха огнени пламъци и двамата отскочиха рязко, за да ги избегнат. После от бездната се показа чудовище. Няколко мига младежът остана на място, загледан в мистичното създание, за което бе чувал само в легендите. Но думите не можеха да опишат необикновената му красота и мощта, криеща се под тези огромни криле, под зелената люспеста кожа, мускулестото тяло и изящно изваяната глава, която не наподобяваше никоя от познатите твари. През това време Мерлин, понеже не за пръв път се сблъскваше с дракон, никак не губи време да се любува на външността му. Незнайно откъде, в ръцете му се появи жезъл. Той го насочи към гиганта насреща и започна да изрича неразбираеми, магически думи. Ала вместо да го укроти с тях, като че още повече разпали гнева му и странната твар се насочи насреща им с яростен вой. Тялото на Бартоломео започна да се източва пред смаяния поглед на Седрик, косата му побеля за миг, очите заискряха мълниеносно... Горд и величав се изправи магьосникът пред огромната, зинала паст. А звярът зловещо изви шия към него, готвейки се да му нанесе решителния си удар. Точно в този миг младият граф скочи натам, замахвайки с меча по него. Драконът гневно се извърна, измери го с очи и яростно го нападна. Момъкът не трепна, дори не се дръпна назад. Използва момента, когато страховитата муцуна се наведе дотам, та вече усещаше тежкото дишане в косите си, с ловък и рязък скок се оттласна нагоре, нанасяйки мълниеносен удар по исполинската му шия... Главата се килна на една страна с болезнен стон... Но не беше мъртъв. Туловището му с мъка се разтресе и отново се насочи към графа, който отскочи, прикривайки се зад меча, приклекна и с изящен пирует се извъртя, за да заобиколи дракона, нападайки го странично, та да избегне огнения му дъх. Но тогава видя, как звярът тежко се стоварва пред него, след едно точно попадение с вълшебния меч на магьосника, проникнало между люспестата броня... Малко преди да погине, животното обгърна с болезнен и обвинителен поглед своите убийци и очите му бяха като...човешки. От ноздрите забълваха отчаяни, синкави пламъци. Заради почуда и някаква странна тъга, графът не успя да реагира навреме. За щастие, Мерлин не страдаше от същите чувства, хвърли се върху му с учудваща за възрастта си пъргавина и успя да го отдръпне навреме от огнената стихия, преминала на една ръка от тялото му. Дори почувстваха смътно изпаренията на смъртоносното дихание. Двамата паднаха задъхани на земята и известно време лежаха безмълвни върху студените камъни и пръстта.

- Мерлин! – надигна се накрая Седрик, изумено оглеждайки изцапаната си с кръв ръка. – Този дракон от злите ли беше?

- Мисля, че да… Трудно е да го повярваш, нали?

Старецът се изправи бавно, наметката му изглеждаше прашна и прокъсана, блясъкът в очите помръкнал и сякаш бе изгубил част от великолепието и мощта си в тази битка.

- Значи древното зла се надига – изрече замислено той. – Някой е открил кълбото.

- За какво говориш? И защо не ми се разкри още отначало? Ако баща ми знаеше кой си...

- Но той знаеше, Ваше благородие. Още от вратата ме позна.

- Какво? Знаел е... и въпреки това ме изпрати с теб! – от очите на младежа изхвръкнаха гневни искри, той разтърси раменете на мага и почти извика – Кажи ми най-после защо съм тук и какво очаквате от мен! Кажи ми!

- Всичко с времето, момко. Когато трябва, ще разбереш и това. Но се опитай да сдържаш яростта си, тя ще ти навлече само неприятности, повярвай ми!

- Как да не съм ядосан - вече малко по-спокойно отвърна събеседникът му, - когато някой друг решава вместо мен какво ще става с живота ми и на всичко отгоре никой не ми обяснява? Ако крал Артур е в опасност, искам да бъда до него – независимо като капитан или като обикновен войник. Искам да бъда част от армията на този велик

човек.

Светлия поглед на Мерлин се взря малко тъжно в хубавото лице на благородника срещу него.

- Току що показа, че не боиш от смъртта, Седрик, а това е и лошо, и хубаво – пророни вместо отговор. – Знаеш ли, да умреш не е трудно – умира се само веднъж. Трудното е да избереш на чия страна да застанеш... Това те мъчи сега, нали? Дали трябваше да ме спасиш от лапите на дракона, или да го оставиш да ме убие? Аз ли бях прав, или той?

- И какъв е отговорът?

- Няма отговор, графе. Дори и магьосниците не винаги могат да преценят. Единственото, което знам е, че истински силните духом, сами намират верния път. И никога не се оставят гневът, омразата, или болката да ги победят. Най-трудната битка е онази, която се води в собствената ти душа, Седрик. Баща ти го знае и ти... някой ден сигурно също ще разбереш.

- Ще ми разкажеш ли за кълбото? – запита младият мъж, като разсяно почистваше меча си от кръвта.

- Друг път. Сега си уморен, предлагам да полегнем и поспим. Утре тръгваме по изгрев слънце.

- Само последно, да те питам, щом си толкова добър магьосник, можеш ли да приготвиш някакъв… еликсир, или каквото и да е там, за лекуване от любовни мъки… за един приятел е? – додаде небрежно.

- Любовта не е настинка, за да се лекува с отвари. Само времето може да стори това.

- Но тя е като болест – промълви тихо младежът. – Човекът е измъчен, не може да спи, почти не му се яде...

- Съжалявам, момчето ми, бих могъл да помогна евентуално единствена за проблема със съня.

Мерлин докосна нежно челото му. Седрик усети как очите му се притварят, въпреки вълнението, което не даваше мир на изтощеното му тяло.

- Почини си добре! Чака ни дълъг път – завърши успокоително старикът.

- Отиваме при крал Артур, нали? – попита графът с детинско упование в гласа, след което потъна в блажен сън.

- Може би... – погали челото му и като се увери, че е заспал, продължи – Ще бъдеш по-спокоен, ако някой друг поеме отговорността, нали? Но все някога и ти трябва да се научиш да правиш това... 




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - 1
10.01.2019 20:57
Мога да напиша не 2 (както смятам и мисля), а 22 коментара по тази ти част и те почти всички ще са само положителни, а някои и на моменти възторжени!

За това вместо да те хваля заслужено и многословно, ще се опитам кратко да те как да кажа - леко критикувам.

- на дракони не се попада току-така случайно като в твоя разказ, обикновено за дракони в някакоя местност се знае, разнесла им се е славата и някой се е пробвал срещу тях или просто е пропищял и избягал или изселил

- дракони не се убиват току-така с няколко пируета казано на шега, обикновено двубоя с тях преминава в криене зад скали, чупки в пещери или пропасти, дебнат ги като спрят или се хранят, в пряк двубой рядко някой излиза срещу тях, а им търси слабото място

- Седрик можеше да бъде поставен в ситуация срещу дракона не като случайна среща, а като част от изпитание на мерлин към младежа или като част от край на някакво обучение или родово проклятие или друго значимо "събитие" или "предпоставка и условие"
цитирай
2. germantiger - 2
10.01.2019 21:09
още една маловажна забележка без която също може да се мине

- много често някои автори формират, измислят, оформят или загатват някаква бойна система или умения на своите герои

например някои от деца са обучавани за "такива или онакива" - примерно убийци като при Брент Уикс за сенките, примерно в орден като в Уорхаммър поредицата, други са преминали някаква подготовка в гардове, кралска "стража", трети като вещера на Сапковский са тренирани "еди-къде си" итн итн итн

авторите освен умения и тренираност на персонажите ги допълват с някакво магическо оръжие, под магическо нямам предвид "магии", а такова като например ледено и огнено при Дриззт до Урден или такова като на Вулфгар чук с дуорфруни, или нечий лък като този на Кети-Бри, или оръжия като мечове с имена в бол средновековни саги или мифрил оръжия итн итн

освен това персонажите обикновено обладават някаква огромна сила от типа на Херакъл/херкулес или зигфрид или гилгамеш или крали марко итн итн итн, към това се добавя и някаква специфичен техен стил в бой - груба сила в тежки оръжия като брадви и чукове, блокове с тежки щитове и доспехи или двойни бързи скимитар мечове като при дроу тъмните елфи или като при вещера изпреварване в бързина и прецизни точни удари итн - можеш да добавиш такива елементи

какво казвам - можеш да направиш отделни свои герои по такъв начин - обладаващи по природа и предистория някаква сила, преминали целенасочена подготовка и разполагащи с оръжие като артефакт или изковано от гномове итн

по този начин героя ти ще е много над масата, ще е забележим и ще оставя следа и най-важното ТАКА ЩЕ ИМА РЕЛАНО "ОБЯСНЕНИЕ" И ОСНОВАНИЕ ДА ПОБЕЖДАВА ПОЧТИ НОН-СТОП ИЛИ ТЪАКИВА СЪЗДАНИЯ КАТО ДРАКОНИ И ПОДОБНИ
цитирай
3. germantiger - 3
10.01.2019 21:16
и все пак не мога да не те отлича, макар, че заслужаваш да бъдеш отличена не в един, а както казаж в маса коментари - тук само някои от твоите попадения

- първо постарала си се и добре се е получило ОПИСАНИЕТО НА БАТАЛИЯТА С ДРАКОНА, въпреки тия пируети и отскоци или "увъртания", които подхождат на бой с човек или хора, но не с дракон - обаче описанието, общо двубоя и магичното при мерлин са се получили великолепно

ЦИТИРАМ ТЕ В ДРУГО ВЕЛИКОЛЕПНО:

Ако крал Артур е в опасност, искам да бъда до него – независимо като капитан или като обикновен войник. Искам да бъда част от армията на този велик човек.

Знаеш ли, да умреш не е трудно – умира се само веднъж. Трудното е да избереш на чия страна да застанеш... Това те мъчи сега, нали? Дали трябваше да ме спасиш от лапите на дракона, или да го оставиш да ме убие? Аз ли бях прав, или той?

- Любовта не е настинка, за да се лекува с отвари. Само времето може да стори това.
- Но тя е като болест

Ще бъдеш по-спокоен, ако някой друг поеме отговорността, нали? Но все някога и ти трябва да се научиш да правиш това...
цитирай
4. germantiger - финално
10.01.2019 21:24
И така, ето че станаха 4 коментара вместо 2

- имаш една голяма натална сцена и то мисля, че добре написана, по-често такива описателни абзаци, дори още по-големи

- имаш маса силни попадения в думи, мъдрости или "психологизми", финни моменти, които ти усерщаш и умееш да пишеш

- обичаш си героя и той остава с леко детско-юношески оттенък, което е ок не лично за мен, но за днешното писане в което рядко се срещат така чисти персонажи
цитирай
5. miri479 - Благодаря за коментрите,
11.01.2019 10:51
ще преработя тази част и ще се опитам да поправя местата, по които имаш забележки, когато се излекувам, защото сега имам температура и не мога да се съсредоточа в писане.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 555535
Постинги: 237
Коментари: 1252
Гласове: 5763
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031