Хладно посрещане

През преплетените клони на оголелите дървета, смътно започнаха да с очертават кулите на замъка Каролин. Още отдалеч ги заплени със своята красота и изящество - постройката му наподобяваше смътно за античната архитектура. Два златни дракона пазеха входа към парка, а в градината шуртеше шадраван от мрамор, инкрустиран със скъпоценни камъни, на върха на който се издигаше стройната фигура на причудлива морска сирена. Малкият бе във възторг. Слугите ги посрещнаха на външните порти. Покланяха се почтително, ала някак твърде студено гледаха гостите. Всичките до един си приличаха - бяха красиви, високи и тъмнокоси, със сини одужди с качулки. Движеха се в редица с напълно еднакви и равни движения, като да бяха братя /в прислугата на Келвин имаше само мъже/. Минавайки покрай златните статуи, херцозите и дори Оруел, усетиха да ги полазват леки хладни тръпки. Очите на драконите изглеждаха като живи, на Утер дори му стори, че те се движат и го следят... На входа всички се сепнаха, долавяйки някъде отдалеч, по-скоро в съзнанието си, неясен рев на прастари животни - приглушен и нереален като ехо от рог през скали...

Любезният домакин ги въведе в салона - също тъй богато и изкусно украсен, като в приказките за далечни царства с дворци, криещи неизброими съкровища в своите мрачни подземия. На Арин се стори, че е твърде претрупан и хаотичен. Мебелировката и декорацията бяха прекрасни, но прекалено разнородни по епоха и стил – имаше гоблени с ловни сцени, старогръцки свещници, римски статуи, келтски предмети с неясно предназначение...

- Ще отида да повикам родителите си - каза лордът. - А вие се чувствайте като у дома!

После се изгуби зад отвора на вратата.

- Това означава ли, че можем да си налеем вино? - засмя се Лутер, малко пресилено.

- Тази камина май не е палена много отдавна - потръпна Гарик и се зае да пълни огнището.

- А защо милейди Еленор не с вас? - попита Оруел, щом останаха сами.

- Тя замина при роднини в Сандрингам - отвърна брат й, борейки се с дървените главни.

- Сандрингам ли? - зачуди се графът.

- Да, защо?

- Ами то не е ли в обратна посока на Карлайл?

- Че какво общо има Карлайл? - все повече недоумяваше херцогът.

- Е, преди няколко дни я видях... - събеседникът му се обърка - искам да кажа, че...

- Вие познавате ли се с братовчедка ми? - попита го изненадан Лутер, който тъкмо си бе налял питие.

Милейди нервно започна да рови с една пръчка из пепелта.

- А-а, бегло... Запознали са се с моя син по време на езда... Идва веднъж-дваж на чай у дома... М-м, говореха с майка ми.

- Виж ти, нямах представа. Ти знаеше ли, Арин? - обърна се към нея съпругът й.

- А-а, мисля, че е споменавала нещо такова - притеснено отвърна тя. - Синът Ви се казваше Седрик, нали?

- Да.

- О-о, той е много храбър войн, - намеси се възбудено детето - сражавал се редом с крал Артур и веднъж... - то млъкна внезапно.

- Какво веднъж?

- Ме победи на турнир с дървени мечове.

- И ти ли си бил с Еленор, когато са се запознали с графа? - зачуди се Гарик.

- Да, заедно бяхме - отвърна Утер сконфузено.

- Та, какво споменахте, видял сте я около Каролайл? - Лутер отново погледна стареца.

- Ами, тя... само попита за Седрик... Имала да му предаде някакво послание от... брат си.

- От мен - съвсем се обърка младежът - та аз дори не го познавам, нито пък съм бил в херцогството по това време.

- И какво стана? - намеси се отново синът на Артър.

- Нищо, казах й, че е заминал и тя си тръгна.

- Значи не е в Сандрингам - смръщи вежди Гарик. - Защо лъже всички и какво пак е намислила вироглавата ми сестра?

- Вероятно е някакво недоразумение - Оруел вече съжаляваше, че е зачекнал темата.

В това време чуха гласове на наближаващи хора по коридора.

- Предлагам засега да не споменаваме пред годеника й - прошепна Арин.

- Добре, но като се върне хубавичко ще си поговоря с нея - закани се брат й.

На вратата се появиха Келвин с някаква хубава червенокоса жена.

- Запознайте се с майка ми Карна.

- Майка Ви - изгледаха я невярващо всички, защото изглеждаше твърде млада, за да му бъде родител.

Тя се здрависа учтиво, но резерверано с всеки от гостите. Когато подаваше ръка на Оруел, видимо се притесни, но успя да надмогне вълнението си и с ясен глас рече:

- Значи на Вас дължим щастливото избавление на детето и Арин.

- Не беше нищо особено – скромно отбеляза съседът й.

- Ще ни разкажете ли какво се случи? Ах, Утер сигурно е изморен. Да го изпратим ли да полегне?

- Да, не би било лошо - съгласи се майка му.

Новодошлата извика с жест един от слугите, поръча му нещо полугласно и той поведе юношата през мрачния коридор към покоите, отредени за него.

- А къде е съпругът Ви? - запита Лутер.

Жената тъжно наведе глава:

- За съжаление, нямам представа.

- Какво? Как така?

- Преди два дни Балер отиде с дружинката си на лов и оттогава ни вест, ни кост от него.

- Надявам се да не го е сполетяла злополука - съчувствено рече Гарик.

- И аз, дано се върне до утре вечерта. Ще пиете ли вино?..

Разговорът не вървеше много гладко. Като цяло Карна изглеждаше доста потайна, прикрита и не особено добре разположена към новодошлите, особено пък към стария граф. За да поразведри обстановката, Лутер започна да разказва за схватката с вълците.

- ... После аз уцелих още два, братовчед ми - един, хората от свитата се справиха с три от зверовете, а останалите внезапно изчезнаха, сякаш подплашени от нещо в гората – завърши накрая.

- Интересно - замисли се Келвин - толкова пъти съм минавал по тези места и никога досега не съм се натъквал на вълци, нито пък съм чувал да има.

- О-о, ти беше малък, не помниш...- майка му изведнъж се спря, докосвайки нежно ръката му.

- Какво да помня?

- Някога имаше много, но баща ти пое сериозна битка с тях - ходеше всеки ден със дружинката си, залагаше им капани, убиваха по няколко всяка седмица... Не се успокои, докато не разчисти мястото от тази гнусна паплач... Интересно, че пак са се появили. Това е лош знак.

- Може би трябва отново да сформираме ловни хайки, да се организираме по съседски - предложи Гарик.

- Когато се върне съпругът ми, ще разговарям с него по въпроса.

- Кога е било това? - запита Оруел, леко замислен. - Имам предвид, кога е имало вълци в района?

- Ами,.. - обърка се тя. - Преди...преди... Синът ни беше на пет и...

- Но тогава би трябвало да си спомня - намеси се Арин.

- Е, с повечето хора е така - усмихна се малко тъжно лордът. - Но аз, както в други отношения, и в това съм различен. Спомените ми започват от много по-късна възраст.

- Какво?

- За нещастие, като малък - обясни покровителствено Карна - той претърпя сериозна злополука. Падна в реката, рани се много тежко, след което изкара дълги седмици в треска... Затова няма спомен отпреди 12-тата си година.

- Така ли? - графът се загледа в младежа, силно заинтригуван.

- Това сигурно е болезнено? - попита съчувствено младата гостенка.

- Преодолявам го някак, милейди - отвърна спокойно той, отпивайки от виното си. Нервна бръчка проряза за кратко високото му чело.

В този момент влезе притеснен слуга, съобщавайки, че детето викало и плачело в съня си. Родителите му бързо се завтекоха към неговата стая. Лутер реши да се поразходи, а старият мъж попита за библиотеката и се оттегли в нея.

- Какво става, мамо? - попита загрижено Келвин, когато се освободиха от чуждото присъствие. - Не ми казвай, че не знаеш къде е баща ми!

- Скъпи, трябва да поговорим! Но не тук - ела в тайния кабинет! Време е да узнаеш някои неща.

И тя го поведе към една скрита ниша в дъното...

- Казвам ви, в подземието има дракон, видях го - плачеше по същото време Утер в прегръдките на майка си.

- Спокойно - Гарик погали нежно косите му. - Впечатлил си се от златните статуи и после си сънувал кошмар. Честно казано, и мен ме побиха тръпки от тях...

Здравей, Мири. Понеже мина много време отново прочетох трите постинга"Дърво и стомана". Блогът е добро място за разпространение на материалите. Очаквам нататък.
Поздрави!

Благодаря за прочита, осъзнавам, че ги пускам накъсано и читателят може да забрави персонажите, но не ми се искаше да досаждам с моите писания, когато има много по-важни теми, като твоите например. Поздрави за твоя труд, сега ще вляза да прочета още нещо при теб, благодаря за систематизирането на постингите ти, аз съм сравнително нова тук и ми е трудно да проследя всичко. Поздрави:)

минусите,които са дребни

- каролин, карлайл, каролайл :) за Бога как се нарича този замък, а бих казал, че нито едно от трите наименования някак не подхожда на "крепост"

- карна, келвин, келти, карлайл - много к :)

- чая идва от китай ако не греша, а в това фентъзи китай едва ли съществува, но пък кой знае

- шуртене и шадравани - пуртене някак не е красива дума, а шадравани дали не беше нещо арабско или френско, но няма проблем с шадраваниет, много ш- в началото една след друга думи

- античната архитектура не е келтска според нашите разбирания, а старогръцка и ринмска, там дракони няма, драГони има в уелс, келтски кавкито имаш предвид или далекоизточни

плюсовете,които са цялостни

- поне за мен си създала атмосферата на финала с детето видяло дракона, има "съспенс" поне за мен и напрежение

- в началото добре си описала вътрешността на замъка, претрупаните помещения, богата работа както се казва, макар и самоцел явно на владетеля

Нали знаеш, че открай време имам проблем с имената, но Каролин е на Келвин, а Каролайл е на Оруел, та, различни замъци са:) прав си, че прекалявам с повтарянето на букви и може би названията не са подходящи за крепост, но това съм аз, все пак, толкова си мога:). Различието в имената, може да се дължи и на факта, че го пиша от различни компютри и малко не обръщам внимание на тези неща. Иначе, в първоначалния вариант имаше старогръцки свещници и римски статуи, обаче ги махнах поради твоята забележка, че фентъзито е един отделен свят, несъвместим с историческата действителност. Сега пак ги добавих. Радвам се, че някои от нещата са ти харесали. Благодаря за прочита:)