Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2020 08:30 - Дърво и стомана
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 714 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 27.03.2020 08:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Земетръс

 

Седрик така и не можа да заспи, мята се в завивките като побеснял докъм полунощ, после стана, облече се и отиде да се разходи навън. Времето бе приятно и меко за сезона, по небето бяха накацали едри, ярки звезди. Луната бе покрила със сребристо сияние притихналата река.

Но той не забелязваше красотата на нощта, вървеше заслепен от обидата и огорчението в душата си. Опитваше се да прогони словата на Келвин, ала те се бяха заплели като с невидима паяжина в нишките на съзнанието му... И звучаха в ушите му отново, и отново, и отново... И всеки път, сякаш забиваха гвоздеи във сърцето му...

Като минаваше покрай запустелия склад, чу някой да говори и зачуден се спря.

- Аз и жена ми много искахме да си имаме дете, ама така се случи... – позна гласа на Калахан.

- Ти си имал жена? – зачуди се събеседничката му.

- Че защо не – разбойниците също понякога имат семейства, милейди. Тя и Елейн постоянно се мъкнеха по какви ли не баячки и знахарки, ама все не можеха да заченат.

- Илейн, не е ли тя майката на Тигъра? Бруно ми каза, че...

- Е да, тя най-накрая успя, ама моята така и не можа да ме дари със син. А аз толкова си мечтаех... Точно такъв си го представях, като графа – умен, смел, хубав... с русите къдрици на майка си...и красивото й лице... Тъй ми се иска да имах момче с външността и характера на негово благородие... Като писано яйце щях си да го гледам... Е, не че имах кой знае колко пари, де... Ама то не е само в парите, нали?

Сърцето на младежа се сви.

- Не, не е – отвърна Еленор. – Ако е до парите, чичо и леля ги имаха в изобилие... И пак не бях особено щастлива, завиждах на по-бедните деца, чиито родители бяха до тях и ги обичаха... Ето, готово е.

- Как мислите, дали ще му хареса? Все пак е благородник, свикнал на по-хубави работи...

Седрик не издържа и показа носа си през отвора.

- Какво правите?

Старецът смутено смушка нещо под ризата си.

- Нищо, говорим си.

- Какво криеш там?

- А-а, то е... нищо... – замънка Калахан.

- Защо не му го дадеш, нали за него го прави? – обади се Еленор.

- Е, да, ама сега ми се струва глупаво...

- Я стига! – настоя младежът, все по-заинтригуван. – Какво си правил за мен? Искам да видя.

Разбойникът с треперещи пръсти извади изпод ризата си един средно голям, сравнително добре издялан рог, обшит с кожа, върху основата на който бе издълбан надпис. Погледна към графа засрамено:

- Не е кой знае какво, ама...то нали...

Синът на Оруел усети някаква буца да засяда на гърлото му и тъй като не можеше да скрие напиращите сълзи, скочи и се хвърли на врата му като дете, обсипвайки бузите му с целувки.

- Харесва ли ти? – зарадва се Калахан. – Май му хареса, милейди, а?

- Това е най-хубавия подарък, който някога са ми правили!

- Виж надписа! Виж! – предложи старецът, сияещ от гордост. – Милейди го издълба, че аз... такова... не мога да пиша, нали...и...

- Събудил си я посред нощ да дълбае надписи по рогове!

- А-а, не е проблем, аз и без това не спях – успокои го херцогинята.

Седрик разгледа другата му страна. Там, с не особено умела ръка, беше изписано: „Най-тежката битка на война е тази, която се води в сърцето му.”

- Странно, и Мерлин веднъж ми го каза – замислено изрече той. – Откъде ти хрумна това?

- Момичето го измисли. Рече, че го имало в някаква книга, дето чела наскоро. И двамата се съгласихме, че е подходящо за теб. Е, айде, аз ще вървя да си лягам. Сполай ти, момче! Пък, като се прибереш в графството, може да го скриеш някъде, за да не ти присмиват другите благородници. И по някой път да си спомняш... за стария глупак Калахан.

- Аз няма да се върна там – тихо отвърна момъкът. – Искам да остана тук, с вас.

- Наистина ли? – развълнува се побелелия мъж. – Наистина ли ще останеш при нас?

- Да.

- Значи, утре ще се видим, нали – засмя се разбойникът и бащински целуна Седрик по челото. – Лека нощ!

- Лека нощ и на теб!

Калахан тръгна към убежището с прозявка на уста, а Седрик дълго стоя така – трогнат и нажален, стискайки здраво новата придобивка...

- Три нощи не е спал – с разнежена усмивка промълви Еленор.

Той я погледна. Отново бе надянала момчешките си одежди, косата й, прибрана в дълга опашка, беше цялата в шумки и листа... Но кой знае защо, сега му се стори по-чаровна от всеки друг път.

Девойката се надигна да става, ала удари главата си в издадения ръб на вратата и се строполи на земята, изпъшквайки. Торбата, препасана на рамото й, се разтвори, от нея се изсипаха разни неща, включително и една тънка книжка, чиито страници се разкъсаха. Внезапно извилият се вятър грабна разпилените листове и ги понесе в шеметен танц из простора.

- Книгата ми! – извика тя и отчаяно се спусна да ги събира.

Графът се досети коя е и побърза да й помогне, борейки се яростно за всяко парченце от скъпоценния ръкопис. Най-подир, с общи усилия, успяха да ги съберат и херцогинята, хлипайки, започна да ги подрежда.

- Скъсах я, съсипах любимата книга на мама! – повтаряше с насълзени очи.

- Успокой се! – прегърна я младият мъж, поставяйки отново произведението в чантата й – Аз ще ти я поправя. Всичко ще бъде наред.

- Можеш ли? – погледна го обнадеждено.

- Да, не плачи! - и във внезапен порив я придърпа към себе си, впивайки жадно устни в нейните.

Очакваше, че ще издере очите му за подобна волност, че ще започне да се брани, като пленено в капан диво животно...ала не усети никаква съпротива от нейна страна. Някакъв пламък обхвана цялото му тяло, притисна я в обятията си толкова силно, че и да искаше, милейди не можеше да се освободи... Ала тя дори не опита... Вместо това, обгърна шията му с малките си ръце... Седрик се взря изумено в очите й... Същия огън гореше и в тях, примесен с мъничко страх, раменете слабо й трепереха... Еленор наистина беше в пленена, неспособна да го отблъсне, нито с думи, нито с дела... Обхвана го лудост, жадно започна да целува страните и шията й... Обаче земята под тях изведнъж се разтресе и те полетяха към пода, върху им започнаха да падат дървета и керемиди. Прозорците се счупиха и цяла камара натрошени стъкла се изсипаха върху главите им... Седрик изплашено скочи, взе момичето на ръце и залитайки, го изнесе от рушащата се постройка.

Страшна гледка се разкри пред разширените им зеници: Цялата гора се люлееше подобно чудновато море под напора на разбунтуваната земя... Камъни и дървета се спускаха с грохот по възвишението. Той вече не можеше да се задържи на краката си и след няколко крачки рухна уморен до едно дърво.

- Какво ли става с убежището? – разтревожено извика момичето.

Той свирна с рога, за да ги предупреди и с последни сили запълзя към бърлогата. Еленор го последва...

Наистина всички, които спяха в „Палата на Тигъра”, стреснато се събудиха и хукнаха да се спасяват от падащите отломки. Всички, освен Калахан. Като чу сигнала на Седрик, само уморено си рече: „А, момчето е решило да пробва играчката си” – и блажено се отпусна в съня… След като крясъците и виковете навън го събудиха, вече бе твърде късно... Той се спусна към изхода с викове:

- Пазете се! Бягайте! Графе!

Ала една греда бе затиснала вратата на стаята му той и не можеше да излезе навън, колкото и да блъскаше по нея... Чу силен трясък и изведнъж остра болка прониза главата му. Едно счупено стъкло го удари, старецът падна по гръб, а леглото се преобърна и го затисна.

- Пазете се! Пазете момчето! – пошепна тихо, преди да изгуби съзнание...

След малко земетръсът утихна, както си беше дошъл – ненадейно и без предупреждение.

И когато врявата пред леговището се умири, някой забеляза, че Калахан не е сред останалите. Започнаха да го викат и търсят, но той не се появяваше.

- Да не е останал вътре! – рече Кора.

- Вратата не може да се отвори – провикна се Вардар.

Седрик хвърли въжето си, окачи го за една кука и разтревожен се изкатери до счупения прозорец. Промъкна се вътре и като видя безжизненото лице на стареца, извика от ужас. Разбойникът изведнъж отвори помътнелите си очи и радостно се усмихна:

- А, ти си добре!.. Радвам се, че те видях преди...

Младежът се помъчи да повдигне леглото, притиснало вкочаненото тяло, обаче то сякаш се бе сраснало със земята.

- Някой да ми помогне! – извика силно...

Не го чуха сред всеобщата гюрултия... Опита отново, с всички сили... Зачерви се от мъка, изпоти се, простена...Кръвта на приятеля му полепна по издутите му от напрежение вени... Изправи го малко, ала не можеше да го помести наникъде.

- Остави това, остави, не се мъчи! Аз умирам, чувствам го, Гила ме вика... Имаше лице на ангел… Ако имахме син, щеше да бъде...

- Не, няма да умреш! Аз ще ти помогна, ще видиш!

- И да го махнеш, няма вече да се оправя... Старият глупак си отива, Седрик. Не се кахъри!

- Ще се оправиш и още много пъти ще ходим на лов заедно, – каза му нежно - и ще си надуваме ловния рог, за който всеки лигав лорд може да ми завиди – очите му се наляха. - Само повече не казвай, че си глупак! Чу ли? Някой да ми помогне! – кресна отново, почти разплакан.

Зениците на разбойника овлажняха:

- Недей, недей, не се ядосвай сега! Ела, ела по-близо, искам само да погаля лицето ти – той закашля.

Тигъра чу и влетя през прозореца. Помогна на графа и двамата заедно успяха да поместят кревата. Старецът вече едва дишаше. Графът и главатарят го взеха на ръце и се спуснаха с него навън... Сред разбойниците настъпи истински хаос, всички се защураха паникьосани. Само Кора запази спокойствие и започна да разпорежда:

- Тихо! Еленор, знаеш ли как изглежда земното славейче - билката?

- Да.

- Бързо иди да намериш отнякъде - търси към реката! Бруно, запали огън! Мери, изтичай и донеси някакъв съд, в който да кипнем вода!

- Остави момичетата, не ги тормози! Аз няма да се оправя – попъшка той, ала никой не го слушаше, всички хукнаха да изпълняват разпорежданията на жената.

- Седрик, донеси ми някакъв парцал!

За по-бързо, той свали ризата си й и я подаде.

- Така, сега помогнете ми да го вдигна!

Младите мъже се наведоха ниско, прегърнаха ранения през раменете и го изправиха седнал. Кора попи кръвта и му направи компрес. Калахан не им обръщаше внимание, само гледаше Седрик в очите:

- Чуй, момче, трябва да ти кажа нещо... Аз се зарадвах, че ще останеш, но то си беше от чист егоизъм, разбираш ли?.. Този живот не е за теб, върни се при графа! Синовете винаги се противят на бащите си... Така е било от край време... И аз не се разбирах много с моя старец, ама... като умря, осъзнах, че може би той да е бил прав, а аз да грешах в много неща... и че... много съм го обичал, и че... добър или лош, той е единствения баща, който съм имал...

После уморено притвори клепки, скланяйки глава върху гърдите на благородника.

- Събуди се, събуди се! – кресна младежът и започна да силно да разтърсва покосеното тяло.

- Остави го, той няма да се събуди – рече му Тигъра.

- Ето билката – дотърча запъхтяна милейди.

- Вече не да може да я изпие – тъжно промълви Кора, а момичето падна уморено на колене, главата му клюмна като отсечена.

- Не, не, не е умрял, не е... - повтаряше Седрик, сякаш бе полудял, не спираше да се мъчи да го свести, та накрая се наложи Балтимор насила да го изведе настрана.

- Не е умрял, не е умрял – бъбреше трескаво графът и се опитваше да се измъкне от ръцете на приятеля си, ала Тигъра го бе стиснал в стоманена прегръдка и го влачеше към реката.

Най-накрая се усмири и кротко се отпусна.

- Наистина ли умря? – попита отпаднало.

- Да, съжалявам.

Седрик вдигна лице към него и с почуда видя ясните, сини очи на Балтимор, плувнали в сълзи – също, както неговите собствени... Младежът се посвести и наведе глава.

- Съжалявам, че се държах толкова... глупаво – каза засрамен.

- Не бива да те притеснява факта, че имаш сърце – гърлено отвърна другият. - С повечето хора е така. И графовете не би трябвало да правят особено изключение...




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - +
28.03.2020 19:27
ТРИ СЦЕНИ С МНОГО СЪРЦЕ

условно бих разделил текста на върхове, за мен три

сцената с обичта или любовта на стареца направил рога към Седрик - сцена мила, много добре написана в моментите,когато Калахан не казва всичко и сподадвя в себе си нещо недоизказано, също и простъоватия но от душа езика на разбойника, включването на херцогинята също е усилваща специя/подправка,сцена между мъже и то с обич,каквито сцени са особени и не са лесни било з аписане, а също и по-редки в литературата

сцената със земетръса и смазването на Калахан, тук се предусеща гибелта му или по-трагичния край, отново репликите на възрастния мъж са добре пресечени, недоизказани или напълно изказани фаталистически

сцената с финала и смъртта,както и буквално финала на тази част или този отрязък от текст точно в последните реплики изречения - в няколко случая почти се просълзих или поне ме разучуства, но все пак аз лесно съчвувствам на филми и книги, текстове :)така-че казано на шега не се ласкай много ;) знам че не се ласкаеш впрочем

......

с две думи - подбрала си сериозни и драматични събития - задушевна и призната полубащина и полусиновна да ги наречем обич, предизвестен край и то болезнен в мимолетно бедствие и накрая смъртта и загубата на живия

репликите поне според мен са много добре написани или ти се получило с тази накъсаност превъзходно, моментите са силни и болезнени - аз поне винаги търся такива моменти - силното, красивото, да не кажа сърцераздирателното като противовес на омразното в мен, така ги уравновесявам казано на шега

......

ЕДИНСТВЕНАТА МИ ЗАБЕЛЕЖКА

- ДРУГИ АВТОРИ БИХА НАПРАВИЛИ ОТ ТЕЗИ ТРИ МОМЕНТИ ПОНЕ 3 ГЛАВИ В РОМАН

- СПОРЕД МЕН ТРЯБВА ДА УВЕЛИЧАВАШ ОБЕМА, ДЕТАЙЛИТЕ, ПАК КАЗВАМ ВЪТРЕШНИТЕ МИСЛИ В ТАКИВА МОМЕНТИ ДА ПИШЕШ НА ГЕРОИТЕ - СПИРАЙ С ПРЯКАТА РЕЧЕ И ПРЕМИНАВАЙ В НЯКАВКА "ВЪТРЕШНА РАЗКАЗНОСТ"

- С ДВЕ ДУМИ - ВЕЛИКОЛЕПНО КАТО ИДЕИ И ДОРИ НАПИСАНО - ПРОБЛЕМА Е, ЧЕ ТРЯБВАШЕ ДА Е МНОГО ПОВЕЧЕ :)

ПС
беше предположила, ако сич е4стна, че няам да ми хареса - напротив - МНОГО, МНОГО МИ ХАРЕСА, ЕДИН ОТ СИЛНИТЕ ТИ ТЕКСТОВЕ
цитирай
2. miri479 - Здравей, Митак,
29.03.2020 06:04
Радвам се, че тази част ти е харесала и я намираш за силна. Че си усетил емоционалния заряд на сцените и той е успял да те докосне. Бащинската обич към Седрик от страна на разбойника, мисля, че е логична, след като цял живот е мечтал за дете, тази на Седрик също, след като цял живот е бил лишаван от родителска ласка... Описанието на вътрешния свят на героите не винаги ми се получава добре, затова предпочитам да го изразя с думи /изказани, или недоизказани/, но ще се постарая в бъдеще да поработя върху това. Мисля, че съм ти споделяла - представям си сцените по-скоро като във филм, отколкото в книга, това си е проблем на стила ми, ще се постарая да го променя. Иначе, бях искрена, мислех, че епизодът ще ти се стори „лигав“, радвам се, че не е така и те е трогнал. Благодаря ти за прочита и окуражаващия коментар, зареди ме с енергия с първото ми кафе:).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 555485
Постинги: 237
Коментари: 1252
Гласове: 5763
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031