Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.04 10:18 - Дърво и стомана
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 292 Коментари: 7 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Тайнствена смърт

 Една утрин, дребно и грозновато селско момиче пристигна в Сийлоу да търси работа.

- Имаме си достатъчно слуги – рече студено Амбърли.

- Не може ли да се намери нещо? – погледна я умолително то.

В това време влезе Алтия и се взря подозрително в тъмните му като въглен очи.

- Господарке, има писмо от сина Ви – рече тя на херцогинята.

- Добре, сега ще го видя. А ти се оправи с това нахално девойче!

Щом останаха сами, селячето придоби истинския си облик и каза тихо:

- Защо се съюзяваш с тях, Алтия? Знаеш ли изобщо кои са те?

- Не е твоя работа, Моргана!

- Чуй ме, тези хора са зли! Ще те използват, докато си им нужна, а после...

- Не ме интересува! Аз вече изгубих всичко, което притежавах. Отнеха ми даже... А ако открия кълбото, ще мога да разбера къде е...

- С това ли те привлякоха? Не им вярвай – никога няма да ти позволят да разбереш къде го е скрила Амбърли!..

- Не те засяга – избухна насреща й слугинята. – Какво знаеш ти? Имаш ли изобщо представа какво е?..

- Знам какво е, – прекъсна я магьосницата. – повече от всеки друг, но... вината за всичко това, си беше само и единствено твоя. Никога не съм те карала да го прелъстяваш... Аз ти предлагам...

- Достатъчно! Писна ми от твоите предложения, от твоите безсмислени обещания...– гневно я прекъсна Алтия – Какво спечелих, като служех на теб? Цял живот в подчинение на тази капризна и властолюбива жена. Сестра ми стана графиня, а аз...

- Тя наистина обичаше Оруел.

- И аз обичах... – тя замълча.

- Знаеш ли с какво се занимават твоите нови приятели? Това е черна и много опасна магия - питомците им са част от легендарното зло на Прелуменон. Дори са изпуснали част от тях над Вълчите блата. Плячкосват хора и...

Някой отривисто отвори вратата и феята побърза отново да се превърне в невзрачно девойче.

 - Какво става? – погледна я свирепо Артър. – Тази още ли е тук? Казахме ти вече, няма какво да търсиш в херцогството!

Двете жени припряно заситниха към изхода, разминавайки се с трима развеселени слуги, изпълнени с радостни очаквания в приятната есенна утрин...

- Помни какво ти казах! – пошепна Моргана, вече на външната порта - Те са опасни – това приключение може да ти струва дори... живота.

- Аз нямам какво да губя вече – отвърна бившата й служителка, затваряйки вратата зад гърба й.

После лукаво се усмихна:

- Амбърли може и да ми взе най-скъпото, но аз... намерих начин да й го върна... - и погледна многозначително към портрта на сина й.

Артър тъкмо четеше писмото на Лутер. Той погледна назад и забеляза злорадото изражение по лицето на слугинята. Взря се подозрително в нея и тъй като я познаваше добре, веднага разпозна онази тъмна сянка, засенчваща челото й всякога, щом в сърцето й се раждаха подмолни и пакостни мисли. След като се отдалечи от жена си с лицемерна целувка по стрните, той побърза след Алтия, настигна я до люлката в парка, дръпна я за ръкава и тихо попита:

- Това Моргана ли беше?

- Да – отвърна искрено тя.

- И какво прави тук, ако мога да знам? В това семейство сме християни и не допускаме...

- Християни – язвително го изгледа жената. - Вашата религия не проповядваше ли любов към ближния, честност, лоялност... и някои други неща, които редовно забравяте?

- Не ми чети проповеди! – изсъска той. – И ако пак си започнала да се ровиш в миналото...

- За Вас може и да е минало, но за мен все още е настояще – отвърна му дръзко, изплъзна се ръката и хукна надолу по алеята... Скоро се изгуби от зачудения му поглед.

В това време Амбърли разговаряше със свещеника Пиърсън в малкия салон:

- Искам речта да е дълга и да покаже предаността на семейството ни вярата - тъкмо казваше тя.

- Вярата е в сърцето на човек, милейди - не в думите, а в делата - позволи си да отбележи събеседникът й, по благородното му лице засия искрен патос. - Няма значение колко ще е дълга речта, а как ще проникне в сърцата на младите. Все пак това тържество е за тях, не за гостите им. Бракосъчетанието е израз на най-... вгледа се в очите й и с проникновеността на своя дългогодишен житейски опит, разбра, че тя само се преструва, че слуша.

Спомни си един свой отдавнашен спор със стария пастор от Голдсбъри, по времето, когато покръстваха варварите:

„- Какъв е смисълът да им налагаме религията със сила - бе го попитал тогава - ако те не приемат истината с душите си?

- Може би не те, не дори и техните деца, но поне техните внуци ще я приемат. Истината винаги намира начин да си проправи път до съзнанието на хората.”

Навън времето внезапно притъмня, по небето запълзяха мрачни, застрашителни облаци, предвещавайки буря. Откъм парка се дочуха тревожни гласове и изплашени слуги затичаха като луди откъм малката, дървена барака.

- Какво става? - запита тревожно дамата. Свещеникът се изправи.

След малко в помещението пристигна самия Артър - запъхтян и блед като платно.

- Елате... бързо! - започна накъсано. - Станало е нещо... с Алтия.

Двамата притеснено затичаха към мястото на инцидента. Постоянно се блъскаха с обезумелите от ужас работници. Амбърли ядно ги гълчеше, че им пречат и те почтително се отдръпваха. Но не преставаха да мълвят, че това не е случайно произшествие и че има някаква свръхестествена намеса. Най-сетне стигнаха до малката постройка и обезпокоено надникнаха вътре. Жената лежеше безжизнена на пода, а по челото й се стичаше кръв - една греда се бе откъртила и ударила главата й. А някакъв тежък камък, кой знае как, се бе претърколил, затискайки тялото й.

Пиърсън докосна хладното й лице, постави ръка пред ноздрите и поклати тъжно глава, склопявайки очите й. Вдигна лявата й ръка и загъна леко ръкава - там, малко над китката, бе татуиран малък, синкав знак, приличен на руна.

- Какво е това? - стреснато запита херцогът, прекръствайки се.

- На древния език, това е буквата П - отвърна замислено църковният служител. - Не съм много сигурен, но се боя, че е знак за принадлежност... към древен магьоснически орден - по-страшен дори кръга на Моргана и Мерлин. Разбира се, това е само легенда, но... Досега не съм виждал подобно нещо, освен в старинните ръкописи.

Слугите мълчаха, изпълнени със суеверен страх... Една светкавица изплющя като камшик, разсичайки небето над тях... Грохотът й зловещо отекна над парка и близките скали, последван от тревожния писък на гарга... Едри капки дъжд закапаха по косите и дрехите им, отмивайки кръвта от лицето на мъртвата...



Тагове:   магия,   смърт,   орден,   тайна,


Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - :)
05.04 16:19
понеже си писала това явно отдавна,то знаеш какво ще ти напиша аз

- отново прекалено много пряка реч,нищо против пряката реч, но както съмс пиосаменавал добре е да я разреждаш с описание на мислите, на съмненията, на интонацията когато я говорят героите :)

- харесаха ми думите на алтия към моргана, че след много обещания, служене не е получила нищо и се сетих за вярващите вас - молитви, надежди и какво получавате - един .уй тук на земята... ааа онзи бил обещал нещо на небето, да, да, да бе

- в диалога със свещенника Пиърсън... сле дпоколения ще хване дикиш не истината, а лъжата също би могла и тя е хванала в нашия свят - мислите ли си, че българите сте големи победители в историята - да, ама е лъжа... мислят ли си хората, че знаят истината за тази или онази история - о да, ама не, често знаят лъжата която им пропагандират итн итн итн, та както истината, също и лъжата се хваща след поколения и много повече тя - лъжата

- идеята с някаква буква или руна или знак накрая буди тайнственост, поне аз като прочета това в някакво фентъзи и провокира моя интерес допълнително, стига да има развитие в тази насока
цитирай
2. miri479 - Здравей, Митак,
06.04 05:28
Съжалявам за пряката реч, просто явно не умея да пресъздавам добре вътрешния свят на героя. Думите на Алтия са отправени към представител на магически орден. А какво ще получа след смъртта си лично аз, мога да знам само след смъртта си:). Разбира се, че и лъжата може да достигне до хората през поколения. Никога не съм твърдяла, че българите са големи победители, казвам само, че ги обичам, това е:).
С руната ще има развитие, благодаря ти за прочита:)
цитирай
3. germantiger - ...
06.04 18:39
аз не казвма че ти си твърдяла това онова, ако посоча твоето име значи визирам теб - твоето име го няма в моя коментар

визирам наблюденията си през целия ми живот за български чутовни победи, три морета,юнаци и пр., а тия неща са надути по-често и още по-често пораженията отсъстват

според мен ако пробваш за вътрешния свявт може и да ти сеполучи,то е по-добре отколкото това със смъртта

- ако пробваш да пресъздадеш вътрешния свят ще видим дали ще ти се получи

- а като умреш ти или аз няма да видим един друг, а има и вероятност нищо да не видим, щшото няманищо, нали това всепак е възможнмост наравно с другата, да не кажа дори по-вероятна,но хайде равнопоставане
цитирай
4. miri479 - Няма да се получи
07.04 07:39
това с вътрешните светове,съжалявам, ако искаш, не ме чети повече, аз съм българка, все пак, не си струва времето:). Радвам се, че като умра няма да мога да чета антибългарските ти постинги:)
цитирай
5. miri479 - Извинявай за малко ироничния ми отговор,
07.04 14:17
Просто тази сутрин бях в малко заядливо настроение:)
цитирай
6. germantiger - :)
07.04 17:16
всъщност т.нар. ми антибългарски постинги са ИСТИННИ ПОСТИНГИ

това е правилното им наименование

освен това твоята етика, естетика и талант нямат общо е ограниченото ти знание в история

вече ако ти желаеш аз да не те чета - тогава може да го напишеш иначе ;)

аз мисля, че истината е над личностните ни пристарастия и собености, незнам дали ще се съгласиш

ПС
и аз като умраща не ща ще спра да чета БЪЛГАРСКИТЕ АНТИГЕРМАНСКИ МАТЕРИАЛИ В КНИГИ, ВЕСТНИЦИ, ТВ ШОУТА, ПРЕДИ В УЧЕБНИЦИ ИТН
цитирай
7. miri479 - Отговарям ти кратко,
08.04 13:11
защото интенетът ми постоянно забива...
Да, истината е над нас и нашите пристрастия, съгласна съм с теб...
Чети, когато искаш в блога ми, просто не очаквай голям професионализъм от мен:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 125776
Постинги: 137
Коментари: 523
Гласове: 1824
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930