Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06 12:36 - Куклата
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 545 Коментари: 7 Гласове:
8

Последна промяна: 03.06 16:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 /разказ/
Както обикновено, будилникът на Катрин я събуди
час преди началото на работното време... Тя слезе в трапезарията, направи си набързо кафе и хвърли бегъл поглед на онлайн новините. Внезапно се загледа в колонката за култура, където любопитството й привлече следното кратко заглавие:

„Историческият музей с идея за  изложба на ретро-кукли“....

Зачете се по-нататък и разбра, че всеки желаещ може да дари експонат и дори биха се радвали, ако има представяне на различни култури... „Чудесно“ – възклика мислено тя и се почувства така, сякаш някакъв товар падаше от плещите й...

Междувременно, колегата й Бърд, с когото бяха съседи и редовно пътуваха заедно до работа, вече звънеше на вратата. Побърза да отвори и докато му наливаше питие, той се настани небрежно на нейното място.

- Нямах представа, че ретро-куклите представляват такъв интерес за теб – вметна иронично, загледан в монитора. – Апропо, племенницата ми има няколко, може да наминеш към нас, мисля, че ще си паснете.

Жената смутено затвори страницата, обаче той явно бе в закачливо настроение тази сутрин.

- Мога да ти заема две-три за уикенда – смигна й шеговито.

- Виж, просто искам да се отърва от един боклук, който по сантиментални причини не мога да изхвърля – опита се да звучи небрежно – Някаква африканска приумица от последното посещение на чичо ми там, преди около 20-тина години /кукла, от серията „евтини екзотични дрънкулки за роднини, които ни лазят по нервите“/. Та, седи си на тавана, събира прах... Да я даря в музея, би било благородно, нали?

Кой знае защо, на младежът се стори, че нещата не са толкова безобидни, колкото колежката му се опитва да ги представи... Още повече, като забеляза треперещите й ръце, докато му поднасяше напитката. А и никога не я бе виждал да се изказва с такъв негативизъм за... детска играчка...

- Може ли да я видя? – попита замислено.

- Разбира се, ей там, на тавана е, ще я познаеш по изцъклените очи. Вземи я и да вървим. Аз ще се преоблека и отивам в колата – продължи все така непринудено, доволна, че се отървала и от ангажимента за нова „среща“ с въпросната „дрънкулка“.

Бърд послушно се покачи горе и вниманието му веднага бе привлечено от... „приумицата“... Няколко мига я гледа хипнотизиран, опитвайки се да установи, защо въпреки красотата си, буди в сърцето му такова неоснователно съмнение... И с какво бе толкова противна на Катрин, дето принципно беше ценителка на творческия потенциал... В това нещо, определено имаше творчески заряд. Всъщност, куклата представляваше направо произведение на изкуството и наподобяваше скулптура на хубаво африканско дете с традиционна носия... Само размерите бяха твърде умaлени, но изражението й бе като живо... За момент дори му се стори, че се променя, наблюдавайки го с любопитство и накрая с ясно изразена симпатия... Даже бе почти сигурен, че долови приятен глас да изрича: „Вземи ме, ще ти покажа невероятни неща“ /но нямаше как да сподели това си твърдение с някого, без да се стигне до намеса на психиатър/... Мъжът разтърси глава, опитвайки се да се освободи от странната магия на малката, безобидна фигурка. Инак приятелката му бе права за изцъклените очи – да, изцъклени, чакащи, на моменти дори заповедни и когато се поколеба, посягайки плахо към нея, станаха направо заплашителни... Тогава престана да му изглежда като дете...Приличаше вече на възрастна, разгневена жена...Очи на истински човек, леко зловещо проблясващи върху една безжизнена детска играчка... Той се опита да си вмени, че всичко е плод на въображението му, слабата светлина и сенките в помещението. Пое си дъх и я взе...Причу му се приглушено: „Благодаря, и леля Мейбъл ти благодари“. Фразата се повтори няколко пъти като ехо, поето от стените на прашния таван...Бърд реши, че е време да понамали кафетата и побърза да напусне това място, от което несъзнателно бяха започнали да го побиват тръпки...

- Ужасна е, нали? – посрещна го Катрин с усмивка /но последната му се стори нервна и леко пресилена/.

Той потрепери. Времето навън се бе заобличало, прозрачна мъгла пъплеше по шосето.

- Разбирам защо искаш да се отървеш от нея – задоволи се да сподели, качвайки се в колата.

- Коя е леля Мейбъл? – не се сдържа той, след като вече потеглиха...

Последва мълчание, автомобилът леко поднесе встрани. Младата жената не съумя да прикрие лекия шок от споменаването на познатото име...

- Разбрал си за нея, нали? – овладя се накрая. – Сега се опитваш да ме изплашиш...

- Поварявай ми, не съм чел нищо, дори не знам откъде. Просто... Ами...От някъде... Нямам идея...

- Психиатричната клиника в близкото село – отвърна му някак сухо, – там можеш да прочетеш пълното медицинско досие... на леля ми...

- Извинявай, не знаех...

- Между другото, в началото мислехме, че просто е поела шегата на чичо, който твърдеше, че купил куклата, защото му „проговорила“... на някакъв африкански пазар, сбутана между джунджории и хранителни изделия... Продавачката била... странна, като бонус към закупуването, му предложила вуду-фигурка, ала той я отказал...След време обаче... леля започна да комуникира единствено с куклата, да се държи неадекватно и понякога агресивно... Накрая се наложи да я хоспитализират... Чичо се самоуби, а аз останах само с играчката... и кошмарите, които ми причинява...

- Защо не ми каза?

- Защото...

- Всъщност, май те разбирам... Знаеш ли, и аз си внуших, че ми говори... Освен това, е много красива...Не можеш да го отречеш...

- Прав си, няма да си кривя душата... изящна изработка, някога я обичах... А сега и на мен почти всяка нощ ми говори... насън... От години... Понякога недвусмислено ме заплашва, че ако я изхвърля, ще ме преследва...

- За първи път споделяш нещо лично с мен – младежът съчувствено докосна ръката й. – А се познаваме толкова отдавна...

- Да не ти плащат от психиатрията? – поинтересува се мрачно.

- Не, повярвай ми, наистина я „чух“ да изрича името на леля ти... Иначе нямаше откъде да го знам...

Известно време се възцари тягостна тишина, всеки потъна в собствените си мисли.

 - Добре – отсече след малко тя, – заключваме темата, даряваме странното... нещо в музея и не споменаваме на никого за това... Става ли?

- Става – съгласи се младежът.

През останалото време мълчаха, а мъглата навън се сгъстяваше...

***

Няколко седмици по-късно, едно дете, посетило музея, бе убедено, че куклата му говори, настоявайки да я вземе със себе си... Беше така мистериозна, красива и интересна, с тези големи, омагьосващи черни очи.... Дори ръцете й за миг се раздвижиха, протягайки се към него...  Момичето се огледа: майка му бе заета да си говори с някого по телефона, галеристката в музея – застинала внезапно, като мраморна статуя... Сякаш спеше с отворени очи... И детето се пресегна към странната кукла, изпълнено с любопитство... Никой не възрази, даже нямаше кой да забележи...Играчката беше малка и удобно се побра в чантичката му...

„Благодаря, и леля Мейбъл ти благодари“...

***

Катрин бе сама в офиса, когато от музея й се обадиха, за да се извинят за изчезването. Докато говореше по телефона, притежателката на куклата почувства как я облива студена пот. Тя изпусна чашата си с недопито кафе и безпомощно се огледа в празния кабинет… А по монитора на компютъра внезапно се заисписваха странни, неразбираеми думи, без дори да бе докоснала клавиатурата… Стори й се, че чу приглушен шепот:

- Ще съжаляваш за това и леля Мейбъл няма да ти прости...
/край/


Тагове:   Кукла,   фрнтази,   лек хорар,


Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - 1
03.06 14:59
тъй - тъй :)

има добри кукли, които карат колелета посред нощ има и лоши кукли като тази

...

отзад-напред

БРАВО ЗА ПОУКАТА - ДА СЕ ОТЪРВЕМ ОТ НЕЩО, НЕ ЗНАЧИ ДА ГО ПРЕХВЪРЛЯМЕ НА ДРУГ И ТОЙ ДА СТРАДА

великолепна известна поука,която е добре да се напомня

отделно всички имаме стари вещи с които не желаем да се раздеелим, а те наиситна са само и просто вещи,които ние товарим със смисъл, но това е човешко, типично

...

ех тия имена - да на английски фонетично или като произнощшение много звуци "бият на ъ", но това ъ стои поне според мен кофти в разкази и писано слово

за това лично аз бих избрал имена в които дори да не можещш да избягаш от ъ-то, все пак да моцжеш да го заобиколиш - примерно РИЧАРД, да мопже да се напише ричЪрд, но все пак ще го напишем ричард нали

всякакви бърд, бафър, вакър и сие поне за мен НЕ са ок ;)
цитирай
2. milady - :-))))
03.06 14:59
..коректно?
цитирай
3. germantiger - 2
03.06 15:03
БРАВО ЗА ОПИСАНИЕТО НА СЦЕНАТА ГОРЕ С КУКЛАТА

написала си сериозен абзац, голям както се казва :)

единсвтено не ми стои словосъчетанието неоснователен смут

неоснователно съмнение, разсъждение, убеждение да, но смут - смут з амен е близо до импулс, момент, чувство

браво, че си написала този текст или малък разказ КАРТИННО, поне аз си представих докато четях всичко

всичко тов ами напомни разни филми и кукли по стивън кинг, дийн кунц и сие
цитирай
4. germantiger - с две думи
03.06 15:05
като написване поне според мен много добре, както се казва супер е

не е прибързано, картинно е, има ПОУКА, което аз и не само ценя !

единствено за мен нямаше изненада и ми изглеждаше познато по филми
цитирай
5. miri479 - Здравейте,
03.06 16:12
махнах "коректно", искаше ми да звучи като шега, но явно не се е получило:)
Здравей, Митак, знаеш от край време, че имам проблем с имената:)... Сега ще сменя "смут" на съмнение /най-много ми хареса това ти предложение/... И да, съгласна съм, че е предсказуемо като сюжет, но... аз толкова си мога засега... Може пък в бъдеще, да задобрея, знае ли се:)... И не ми се подигравай за карането на колело посред нощ, не съм навредила на никого, само аз се пребих като куче:)
цитирай
6. valdor1355 - Мири, страхотно е. Толкова е стр...
03.06 19:20
Мири, страхотно е. Толкова е страхотно, че ме втриса. Прочетох го докрай, а много мразя жанра. Поздравления за картината. :)
цитирай
7. miri479 - Благоодаря,
03.06 21:21
Валдор, много благодаря:)... Радвам се, че ти е харесало:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 133333
Постинги: 140
Коментари: 548
Гласове: 1881
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031