Ноемврийски етюди или Алегории за Богове



Искам да съм
Sequoiadendron giganteum.
Неподвластна
на времето
и на мимолетни
революции
в човешките чаши с вода.
Искам да съм
Sequoiadendron giganteum.
За да не заприличам
някой ден
на мелодраматична тетка,
която пише
блудкави любовни стихове. (От самотия).
Искам да съм
Sequoiadendron giganteum.
И красиво,
и елегантно
да спасявам
Света ( по Достоевски).
Искам да съм
Sequoiadendron giganteum.
Да чувам
в крясъците шепоти,
които,
ако не изкрещят
ще оглушеят
от тишината си.
Искам да съм
Sequoiadendron giganteum.
И всяка зима да сънувам
върху
аромата на отсечени борове.
Искам да съм
Sequoiadendron giganteum.
А всяка нощ
през Ноември
да вдигам тостове
за недъзите,
които ни направиха
Богове.



***