Преливахме си пак от "пусто в празно",
безсилен гняв душеше диалога...
Иронията, казват, е лекарство,
но дозата превръща го в отрова...

И когато мярата се изгуби,
не ни остава нищо, освен да крещим...
крилете ни, подобно окаляни пеперуди,
затъват, в жалък опит... да полетим...