И тъжен вървях през страшния лес
Аз търсех и исках да бъда Реката
Да бъда Водата която къпе души
Да усетя небесните Знаци
В унес молитвен
да сливам
Идея
и
Бог
Да плача и да крещя
Да вадя стрелите от Телата
на хора до болка
невежи
Да бъда
Мир
и
Любов
Помежду човечност
Да бъда небесна пролука
Да бъда страст и копнежи
Да забравя злини
и плитки лъжи
Да хвърля Маската
Ах маската бяла
с която вървях през Света
---
Погледнах назад
след мен
вървяха
Те
милионите Сенки с бели лица
И хвърляха своите маски
Те вече излезли
от Пещерата
на онзи
измислен Живот
искаха всичко те искаха
Тук и Сега
обезумели от похот и алчност
оскотели и от безверие
---
Тази нощ бях падаща звезда от Безкрая
Светлината в Тунела
към
земния Рай
Или може би, Адът…
Вие, господа от морето, изглежда имате вълшебни пейки, Друг мой приятел често сядаше на пейка и създаваше традиционно красива поезия. Но... не издържа на вулгарните подмятания и се пресели в по-добър свят - във Фейсбук.
Докторе, благодаря ти!
П и е р
18.01.2018 17:35
Вие, господа от морето, изглежда имате вълшебни пейки, Друг мой приятел често сядаше на пейка и създаваше традиционно красива поезия. Но... не издържа на вулгарните подмятания и се пресели в по-добър свят - във Фейсбук.
Докторе, благодаря ти!
П и е р
Светъл ден и уютна вечер, Пиер!
Никос :)
ПиЕр,както се казва в такива случаи,
тоо.. коментар..уникат, като самата изповед..
къде провидяха некои..тъзз „провинциална мъка“
хихи..
прекрасна вечер и на двамата!
Джули
ПиЕр,както се казва в такива случаи,
тоо.. коментар..уникат, като самата изповед..
къде провидяха некои..тъзз „провинциална мъка“
хихи..
прекрасна вечер и на двамата!
Джули
Ще пренебрегна лекия "бъзик", защото надявам се си дама, аз имам само един ник и ме "помпат" напоследък без да съм значим, просто си пиша стихотворенията. Привързан съм към блога, защото намерих много приятели...Но това беше отдавна, напоследък се "навъдиха" хейтър-и и недоброжелатели, меко казано. Замислям се, дали да не се отдам само на литературен сайт...Това между другото. Ако не харесваш провинциалисти, искам да ти напомня, че в Изкуството провинция няма. И да четеш да-да-истите, ще разбереш, ти си умно момиче, за какво става дума. :)
Никос :)