Прочетен: 2491 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2019 10:54
Кратка предистория: Повечето скални манастири, се свързват с християнското учение Исихазъм /мистично православно течение, проповядващо усамотение и вглъбяване в молитва, за да се достигне единение с Бог/. Разпространено е през 13-ти и 14-ти век в Света гора, Мала Азия и Балканския полуостров... Признато е официално в България при цар Иван Александър през 1306 г. ...
В страната ни /особено в северната й част/, са запазени доста подобни духовни средища, но много от тях са трудно дотъпни, недействащи, или дори разрушени...
Сред малкото изключения са манастирите, разположени в скалите по долината река Русенски Лом...
Най-големият от тях е Ивановският "Свети Архангел Михаил"
Скалната църква "Света Богородица", намираща се в началото на разходката, е включена в списъка на световното културно наследство, тъй като стенописите й - дело на даровит търновски майстор от 14-ти век, са едни от най-добрите образци на "Палеологовия" стил в цялото средновековно християнско изкуство.
Запазени са 25 полета с изображения, разположени по тавана, които представляват сцени от Евангелието...
До обителта се стига по стръмна, извита стълба, която позволява да се разгледа красотата на тукашната природа... В същото помещение, има и параклис. Ако искате да запалите свещи там, по-добре си носете, но естествено, може да го направите само на открито - в съседната скална ниша, с панорамен изглед към каньона на реката:
От църквата се тръгва по екоопътека, водеща към манистирския комплекс. Той е основан през 20-те години на XIII век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски партиарх. Негови ктитори са царете Иван Аен II (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства...
Ако сте там, вероятно пътувате към Русе, значи сигурно няма да Ви отнеме много време, ако се отбиете и до село Бесърбово, където се намира друг запазен скален манастир - "Свети Димитър Бесърбовски".
Той води началото си от периода на Второто българско царство, но най-ранните данни датират от османските данъчни регистри от 1431 г. Най-известният обитател е Свети Димитър Бесърбовски, прекарал целия си живот в манастира. Паисий Хилендарски също споменава мястото в своята "История Славянобългарска“...
Изкачването също става по специално направени стълби и е достъпно за всеки...
На излизане, видяхме табела, гласяща: "Скара, бира и Змей - 300 метра"... Загложди ни любопитство, понеже скара и бира сме виждали, но Змей не бяхме, поне досега:)... Оказа се заведение /не знам дали действащо/, наречено "Змеева чука", вероятно заради скалата, надвиснала точно над него:
Друг известен такъв манастир в близост, е "Света Марина" - намира се в живописна местност, на 3 километра от село Кърбан Върбовка, Русенско...
Сведения за него могат да се намерят в книгата на Михаил Грънчаров „Летний крин или страдание светия Великомученици Марини“, отпечатана в Цариград пред 1843. Там се твърди, че манастирът съществува още от времето на българските царе, когато са построени Етрополският манастир „Св. Троица“ и Мъглижкия „Св. Никола“...
Просъществувал е до края на Второто българско царство... Има легенда за него, която гласи, че след опожаряването си, попаднал в земите на турците в околността. Сляпото дете на един от тях се измило с вода от аязмото в деня на Св. Марина (17 юли) и проглежднало. За благодарност, бащата подарил земята на християните...
Новата църква е построена през 1890 г. ...© Кои народи ще оцелеят
© Декомунизаторите изпаднаха в умопомрач...
Поздрави!