Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01 13:23 - Пещерата Снежанка - замръзнала приказка във вековната песен на Родопите
Автор: miri479 Категория: Забавление   
Прочетен: 4168 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 25.03 09:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Наричат я още „Перлата на Родопите”…Не е случайно…Тя е само на 5 километра от град Пещера по посока Батак, но за да стигнете до нея, ще трябва да изкачите около 800м. по стръмното, сред вековна букова гора. Ако сте неподготвен за подобен преход, може да ви отнеме половин час, или дори повече със почивките, но пък си струва /а и табелите, които ще срещнете по пътя, ви мотивират с надписи, изпълнени с чувство за хумор :)/…
Отворена е за посетители от 9 до 17:15 /през зимата – до 10 до 16 часа/. Туристическите обиколки са през един час. По времето, когато отидохме с мъжа ми, снимките бяха забранени, заради зимния сън на прилепите, поради това използвам фотоматериали от интернет /беше през ноември, ама сега ми се прииска да го разкажа :)/. Когато изкачиш тези 800м. разбираш, защо случайните й откриватели /през 1961-ва година/, са започнали обиколката си из нея към 9 часа сутринта и излезли късно вечерта, омагьосани от причудливите й форми… Това е едно пътешествие в приказен свят от скални образувания, синтрови езера и драперии, напомнящи сюрреалистична обстановка от фентъзи роман, а белият им цвят /дължащ се на синтровите наслоявания/ допълва впечатлението, че си попаднал в някое от произведенията на  братя Грим. Макар и малка по размер, пещерата може да се похвали с една от най-богатите колекции сталактити, сталкмити и сталактони, будещи асоциации с различни фигури - легендарни, или реални: „Статуята на Буда”,  „Каракачанката”, „Делфинчето”, „Джуджетата” и т.н. Един малък шедьовър, създаден от ръцете на гениален скулптор…
image

   В началото на обиколката, тесен, стръмен склон те повежда надолу към „Залата на виметата” /наречена е така, заради спецификата на сталактите в нея – интересното е, че повечето са аналогични по форма/. Следва „Голямата зала” – там преминаваш покрай внушителната фигура „Обелискът” и причудливата композиция „Хор на джуджетата”, а после внезапно имаш усещането, че изведнъж си се озовал в омагьосана зимна гора... Минавайки из поляните й, тук там се натъкваш на мечове, или свещници – като ехо от отминали битки... В средата й има останки от голямо каменно огнище, напомнящо ни, че пещерата в древни времена се е използвала за убежище от траките /археолозите са открили около него множество животински кости и керамични съдове/. Голямата води към Музикалната зала, характерна с множеството кухи образувания, чиято специфична акустика е дала повод за наименованието на галерията – долавя се кристално чист звук дори при леко почукване… Обиколката продължава през мостче в тунела на „Срутището”, дълъг около 25 метра, чиято тайнственост вече минава отвъд границите на реалността и спокойно може да те вдъхнови за сюжет ала Едгър Алан По. Допълнителен „бонус” към това усещане е влажният, хлъзгавият под, който на всяка крачка те „изправя на нокти”…Именувана е така, заради срутените каменни блокове от тавана и е интересна с особените си карстови „орнаменти”, напомнящи вкаменен дъжд, или зимно звездно небе /или на каквото вие си го оприличите :)/… През „Срутището” се стига до една от най-интересните зали, наречена „Вълшебна” – в нея се намира формированието, дало име а цялата пещера, то има формата на девойка от снежнобял кристал, заобиколена от вълшебна гора и причудливи създания…А отстрани има няколко уникални синтрови езера, с проблясващи в тях кристали…  Последното впечатление, вече тръгвайки към изхода, остава от „Залата на брадите” – мистериозните тъмнокафяви бради, посипани с капчици влага, надвиснали от тавана, всъщност не са скални образувания, а част от корени на вековни дървета, пробили си някак път през пукнатините на горната част от скалата…  И… накрая излизаш отново на светло, а истинската гора вече не ти се струва съвсем реална… Остава ти успокоението да получиш печат за посещението на един от 100-те национални туристически обекта в България, да изпиеш чаша чай и да си вземеш сувенир за спомен от кафенето, в страни от „Снежанка”… После поемеш обратно по 800-метровата екопътека… Поне пътят надолу е по-лесен :)…



Тагове:   пътеписи,


Гласувай:
4
0



1. barin - Според много хора най-красивата ни ...
19.03 06:51
Според много хора най-красивата ни пещера, нищо че е малка по размер и с къса туристическа пътека. Само качването на тези, които не са свикнали им се вижда много.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 9646
Постинги: 20
Коментари: 35
Гласове: 139
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930