Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2017 17:47 - Нищо лично, просто бизнес...
Автор: miri479 Категория: Забавление   
Прочетен: 742 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 14.05.2020 19:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
За литературните сайтове, странните окачалки, еднорозите  и други весели приказки… /вместо  представяне/

  Наскоро в блог.бг прочетох постинг на една дама, очевидно живееща в чужбина, която споделя, че се отказва да чете повече българска литература, защото тук всеки се самоиздава и няма помен от „сито”, или редакторско „пипване”… Не мога да коментирам, тъй като, признавам, отдавна не съм си купувала българска литература /по-точно, откакто работех в една плевенска медия, та ме „заливаха” безплатно със стихосбирки, част от които… не ме впечатлиха особено, ама сигурно проблемът си е в мен/…Реалният проблем е, че не знам дали има такова издателство, дето да се занимава с подобни неща – подбор, редакция, съвети към авторите и т.н…. Може и да греша, но за мен българското книгоиздаване в момента се е превърнало в обикновена търговия, само че с… мечти. Българският автор /ако не се казва Иво Сиромахов, Лили Иванова, или нещо подобно/, е принуден сам да си бъде редактор, коректор, издател и рекламен агент… А част от българските PR-и, очевидно са твърде заети да правят „метафорични” паралели между поетите от преди 100 години и… месото на еди коя си фирма… Или свободата и салама /както остроумно отбелязва Слави Трифонов в една своя песен/… Ще споделя само краткия си опит в литературните сайтове тип самиздат… „Запознах” се с тях преди около 4 години, когато започнах да пиша и аз „барабар Петко с мъжете”, дето се вика… В два от тях, положението беше толкова трагично, че чак не ми се описва… В третия нещата изглеждаха по-добре, поне на пръв поглед нямаше „войнстващи” помежду си поети и лични квалификации от типа: „Ти ли, бе, червен боклук” и т.н., които за мен бяха неясни, поради явната ми незапознатост със спецификата на съвременната българска литература /не че е имало такива към мен, просто атмосферата в тези сайтове ме напрягаше, а аз не обичам да се напрягам/… Та, в този различен сайт „имаше място под слънцето” и за такива като мен, дето просто се опитват да пишат, получавах смислени коментари, напътствия от по-опитни автори и дори критиките ме радваха, защото показваха, че някой е прочел написаното от мен /критиките бяха добронамерени и обективни, тъй че нямах проблем с тях, напротив – взимах си бележка и се стараех да се коригирам/…Администраторите полагаха някакви усилия, в сайта да няма цинизми и явно преглеждаха публикуваното, защото качваха определени неща в така нареченото "литературно ателие" т.е. за по-добрите творби /понякога и мои разкази попадаха там, та се радвах като малко дете😄/...Дотук всичко звучи много добре, но защо се отказах да пиша там ли?... Ами, заради едни окачалки, дето гледат звездите… Секунда, ще обясня… По едно време, в този сайт ни предложиха да издадат колективен алманах за съвременна българска поезия и проза – идеята не звучеше зле, вместо да плащаш сам за цял сборник с разкази, или стихове /пък я някой ги купил, я не/, плащаш само за страниците, които ще заемат произведенията ти в алманаха… Едва ли преди 4 години /а и сега/ една черно-бяла страница A5 без илюстрации е струвала 6 лева в печатница, но реших да не издребнявам, макар че тогава финансовото ми състояние не бе много цветущо… Разказът, с който избрах да участвам излезе две страници /подчертавам – и на хартия/, но ми поискаха пари като за три страници /айде сега, голям прас – явно математиката ми „куца”, кž`во да се прави?/…На представянето измънках нещо там, в смисъл, че съм много благодарна на сайта и на фондацията за тази инициатива, дрън-дрън, после си прибрах алманаха и заминах за Плевен /премиерата на сборника беше в София, много ясно/… На другия ден, 12-годишният ми тогава племенник чете разказа и ми вика: - Абе, тук не трябва ли да е „откачалки”, а не „окачалки”? - Така е – съгласих се аз, след като прочетох посоченото място и в първия момент дори се разсмях /щото окачалки, зяпащи към звездите, си е комично, откъдето и да го погледнеш, макар че точно с този разказ нямах за цел да се правя на остроумна и да разсмивам читателя/…

- Сбъркала съм, заради автоматичния коректор на word – спомних си после, – но явно не е имало кой да го редактира… В следващия миг обаче се запитах: „А дали изобщо е имало кой да го пречете, въпреки твърденията на издателите, че е правен подбор и в алманаха са влезли само „избрани” произведения?”... После усетих как кафето ми загорча, но съм сигурна, че не беше поради липса на захар…Оказа се, че човек понякога може да си „купи” мечта срещу скромната сума от 18 лева, но не е задължително тя да го направи щастлив – може и да го накара да се почувства като пълен идиот, примерно…Повече не влязох в сайта, а алманахът се „размотава” нейде из къщи /вероятно/, покрит с купчина прах… Дори не съм сигурна точно къде се намира, нито пък ме интересува… Зарязах писането и се „зарибих” по друг „социален експеримент” – една военна онлайн игра. В нея също се „продават” мечти под формата на рубини, улесняващи развитието ти, обаче аз упорито отказах да си купя такива… При все това, тя първоначално много ме забавляваше, даже си бях кръстила замъка „Еднорог”, пълководците ми носеха имена на герои от „Властелинът на пръстените” и си водех виртуални битки, слушайки любими песни на Manowar, или Lordi... Яко, нали😀?...Но, там има нещо, наречено „човешки фактор”… и този фактор, в един момент ми дойде в повечко… След време вече не можех да търпя междуличностните конфликти сред онлайн обществото и по познатата схема, да не се напрягам излишно, почти  съм зарязала пък играта сега… И се върнах към писането… Междувременно, поради повреди в компютрите съм изгубила повечето неща, писани отпреди „периода ми с еднорозите”, но…  може пък да е добре да започна „на чисто”…„Надзърнах” за малко в блог.бг – има хубави неща, има направо невероятни автори там – при това, включително и в областта на поезията, към която аз очевидно съм доста капризна… Само че трябва доста да „ровиш” сред пластове от цинизъм, хейт и арогантност, „облечени” в претенции за оригиналност /пред които и гореспоменатите литературни сайтове направо бледнеят/… Накрая откриваш няколко самотни бисера в морето от кал… Нещо подобно бе споменала и въпросната дама, живееща в чужбина и отказваща да чете БГ литература /е, тя бе се изразила по-меко, ама все пак говори за издадена литература, а това по всяка вероятност я е предпазило от „удоволствието” да гледа епиграмите, статиите, коментарите и клипчетата, с които българските блогъри се опитват да се осмеят взаимно/... Така че, в общи линии, май блог.бг не бе точното място за прозаици като мен, не „воюващи” с никого /че да правят сеир/,...на всичко отгоре пък и с лек уклон към фантастиката и хоръра… Нямаше с какво да бъда интересна за тамошната аудитория…Затова си направих мой блог, да си блогърствам на воля, в „екологично чиста среда”😄…

П.п.:За 30-тината души в блог.бг, които не виждат връзка /надявам се/ между разказът ми *Безболезнена процедура*  и есето, относно сексът и наркотиците, /до което го приравниха многоуважаемите админи на блога/, това е адресът на моя реален блог:

 http://miranegrova.blogspot.bg/

Повече няма да прося вниманието Ви, уважаеми поети и поетеси, с цялото ми уважение към Вас. Аз си държа на достойнството, желая ви прекрасен блогов живот  и вечно да сте на първа:)
Сигурна съм, че нема Ви липсвам, аре, със здраве😀...






Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 555672
Постинги: 237
Коментари: 1252
Гласове: 5763
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031