Ловът
Зимата започна да се усеща във въздуха като предупреждение за наближаващите студове и снежни виелици.
Младият граф си прекарваше добре в новата компания. Не го караха да се занимава с обири, участваше само в дружинките за лов на ...

Неочаквано завръщане 
- Чудя се, дали бе разумно Еленор да заминава точно сега, когато годеникът й е тук, в Сийлол – замислено промълви херцогинята.
- Тя замина именно, защото годеникът й е тук – не сдържа забележката си Ар...

Пленени 
Седрик се събуди с натежала глава и няколко мига лежа на твърдото легло, без да осъзнава какво е това място и как е попаднал в него... Лъчите на слънцето сякаш се впиваха направо в мозъка му. Спомените бавно запълзяха към уморе...

Гигантските птици
Сенките на нощта избледняваха плавно и слънцето бавно започна да се показва иззад хълмовете на изток. Когато Еленор отвори уморените си очи, видя мрачните и усойни гори около Вълчи дол, позлатени от светлината на първите...

Сънят на Оруел 
Сенките на дърветата бавно се топяха в нощта. Свещта догаряше до леглото на стария мъж, а той с уморени очи се взираше в мрака навън и отново се питаше дали не сгреши?
Накрая изтощението все пак си каза думата и той се ...

Тигърът 
- Със сигурност е шпионин – каза единият от разбойниците и потърка гъстата си, черна брада. – Кой нормален човек ще тръгне да се навира в убежището ни, и то посред нощ? Викам, да го разпитаме.
- Аз викам направо да...

/опит за хумористичен разказ/
Репетирах пред огледалото на колата, използвайки момента, за да се начервя и пооправя спиралата за мигли:
- "Очите му неволно пробягнаха по захаросаното парче тиква с почервеняла и съблазнително прегоряла ...

Пълнолуние
Нощта настъпваше бавно и тромаво за изпълнените с нетърпение обитатели на херцогство Сийлол. След скромното тържество в чест на лорд Келвин, Амбърли се отправи към покоите си с елегантна походка, опитвайки се да прикрие вълнени...

Тайната на Амбърли
- Колко гости ще има? – попита делово Арин.
- Около триста човека – отвърна херцогиня Амбърли, лелята на Еленор.

Бълнуване в мрака
Нощта бе хладна, изпълнена със зловещи шумове – остри писъци на сови, тайнствен пукот на голи клони и непознати звуци, издавани от диви зверове. Седрик спеше, както си беше с дрехите, загърнат с две одеяла до тле...

Феята
Седрик се събуди от светлината на първите сутрешни лъчи. Чувстваше се отпочинал и бодър, както никога дотогава. Мерлин бе напалил огън и приготвяше закуската.
- Добре ли спа? – запита той, като му сипа голяма чаша чай.

Древното зло 
Седрик и Бартоломео прекосявяха реката по една плитчина, отправяйки се мълчаливо към върха на скалистия склон Сребърен меч, в чието подножие се намираше зловещата местност Вълчи дол. Слънцето вече залязваше, хвърляйки меде...