Това бе част от културната програма по случай празника на Плевен, включваща концерти също и за любителите на джаза, хип-хопа и фолклора. 
Честно да си призная, не знаех нищо за тази група, но понеже видях, че е рок-вечер, реших да се ве...

Измяна
 
- Значи – най-вероятните местонахождения, където може да ги крият са две – говореше разпалено принцът, чертаейки с пръст по картата. – Пещерите в Лонгазия или около езерата на Скития.

VI - та част Легендата за Дреенед
Калиста бе прегърнала принцесата и загрижено й даваше да пие от саморъчно направен бокал. В това време пристигна Кристин, победоносно стиснала два заека, уловени в гората.
- Чудесно! - каза й възрастна...

V-та част - Царството се руши
Многоликите багри на есента се разпростираха все по-усърдно над земите на Фридолф, обхващайки горите, земите, полята... Печални и голи се белееха скалите насреща, а жълта, изсъхнала трева се прокрадваше рех...

IV-та част Пленници
Последните едри звезди, пръснати по небето като сапфири, се изпариха с нощта и по хоризонта заплуваха бледите лъчи на новото утро. Астрид се разбуди и видя призрачните сенки на страховития лес, опасващ Лонгозия. Тя беш...

Снимка от колата по пътя за Тетевен
 
 

ІІІ-та част Преходът
 
Десетки войни, подчинени на Гюстав поеха на запад, заедно с около двайсетина жени- принцесите и придворните им.

ІІ-pа част - Тайната на престолонаследника
 
Слънцето бавно си пробиваше път през зелените гори и тучните поля на Аслан – престолният град на царство Фридолф. Постепенно изгревът обагри в розово цветните градини в двореца и мрамо...

/повест, разказ, абе и аз не знам точно какво е, ама е дълго, предупреждавам евентуалните си читатели, с цел да ги предпазя от разочарования:))
І част - Последната атака
Брегомир спеше на неудобното си, твърдо легло в едно от помещенията н...

- Наистина ли сте виждали елфи? – разпитваше го любопитно милейди на другата сутрин, когато поеха към подножието на планината. – Действително ли са толкова красиви, колкото твърдят хората? Всички ли имат руси като слънцето...

Нощта се спускаше безлунна над сънните гори на Врания, само звездите проблясваха като малки, сини фенерчета над главите им. Някъде в далечината избледняваха кулите на замъка, сега той им изглеждаше като мираж, като приказно видение, и...

/разказ/
Беше началото на есента и прозрачна, синкава мъгла обгръщаше златокосите хълмове на престолния град, стелеше се над малките бели къщички и покриваше реката със свето причудливо сребристо одеяние. В тази късна и хладна септем...