продължение
Имаше пълнолуние и красивото, звездно  небе сякаш му се усмихваше….  Но Кирил  вървеше прегърбен из прашната улица, загръщаше се в скъпиата си аба, ала дрехата не можеше да го предпази нито  от спомена за мимолетния ска...