Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2018 17:47 - Перлата на Глориян
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 1510 Коментари: 5 Гласове:
5

Последна промяна: 30.06.2018 10:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Нощта преди прехода
Нощта се спусна тиха и беззвездна над притихналата гора... Само съгледвачите бдяха до огъня, бранейки спокойния сън на своите господари.

Гюстав тъкмо съблече ризата си и се приготви да легне, когато някой му извика отвън:

- Може ли да вляза, искам да поговорим!

Подаде се крадешком през отвора и видя Брегомир - със сериозно и загрижено лице.

- Ела, какво има?

Двамата се настинаха до постелята и младият лорд започна, малко и несигурно и притеснено:

- Не знам дали трябва да ти го казвам, но...

- Щом си дошъл, би трябвало вече да си решил. Тъй че давай!

- Ами... Астрид е... бременна.

Принцът го изгледа като луд.

- По-скоро беше, не знам... - още по-объркано продължи братовчед му. - Преди да изчезнат, майка ми тъкмо се канеше да й даде отвара за-а.., за да пометне... Едва ли да е успяла толкова бързо... Не съм сигурен.

- Какви ги плещиш, човече, ти да не си...

Престолонаследникът стана и започна да се разхожда като тигър из клетката си.

- Можеш да питаш и Кристин, ако не ми вярваш. Но аз на твое място не бих се осмелил. Доколкото схванах, бащата си ти.

- Не, не може да бъде, не може... ние бяхме... бяхме заедно само веднъж - в палатката, преди нападението на тролите.

- Доколкото знам и в палатка може да се зачене - пошегува се другият.

- Не ми е до каламбури - хвана го ядно за яката Гюстав.

- Как можа да причиниш това на чичо? - събеседникът му го погледна сериозно.

- Какво знаеш ти за любовта?

- Повече, отколкото предполагаш - горестно му отвърна Брегомир.

Едва сега принцът се взря в печалните му, сини очи и усети, че и той е разяждан от скрита и тайнствена мъка...

- Не съм дошъл да те упреквам, приятелю. Просто реших, че трябва да знаеш.

- Благодаря! - Гюстав внезапно го прегърна и потупа по рамото, с насълзени зеници. - Дано да умра в тази война - прошепна накрая.

- Не говори така! Няма ли шанс да я забравиш? Може да срещнеш някоя друга - не тъй блестяща отвън, но ако се вгледаш под повърхността, ще видиш, че отвътре сияе... като диамант, скрит в обикновено платнена торбичка.

- За какво ми говориш, Брегомир?

- Нищо, мои си работи.

- Не се забравя такава жена - промълви горестно синът на владетеля.

Разделиха с прегръдка и неканеният посетител изчезна, скрит в сенките на нощта...

После лордът се върна във шатрата си, легна замислен... и скоро се унесе в прегръдките на Морфей, сънувайки прекрасните очи на една дръзка придворна... Точно в най-хубавата част на съня, внезапно усети, че нечии устни покриват с целувки лицето му, шептейки името му с копнеж, нежни ръце се обвиват около тялото му...

- Кристин - простена с усмихнато и разнежено лице.

Жената изведнъж се отдръпна раздразнено. Той отвори очи и видя на бледата лунна светлина лицето на Айрин. В зениците й гореше непознат досега пламък.

- Айрин! - сепна се той. - Какво правиш тук?

Тя жадно се притисна до него.

- Не заминавай с тях, братовчеде! - помоли го пламенно, едри сълзи се стичаха по хубавите й, нежно заоблени й бузи, мокрейки голите му рамене.

- Успокой се, миличка - рече, като внимателно я отлепи от себе си.

- Какво те интересува тяхната война! Какво общо имаш ти с глориянската перла? Защо трябва да умират невинни заради една жена?

- Не мога да изоставя чичо си в този момент.

- Моля те, не заминавай. Ела с нас, помогни ни да стигнем до Дълбоки вир. Брегомир, ти си единственият близък човек, който ми остана... след като мама почина. Не искам да изгубя и теб.

- Как - а баща ти и брат ти?

- Те нямат очи за друго, освен за безценната си Астрид... Само ти си различен... и ми беше другар в детските игри... в самотата ми, в мъката ми...

Тя изведнъж започна да разкопчава горната част на дрехата си, но младежът хвана ръката й.

- Недей! - каза задавено - Твърде много те уважавам, за да направя това!

Тя хукна навън, разплакана и огорчена, а той не можа повече да заспи. Стоя, буден и унесен, докато утрото се разпукна в светлорозови багри и мъжете започнаха да се стягат за път.

Събра набързо нещата си и излезе навън. Видя Кристин да върви по пътечката, където хората се събираха да изпратят храбрите рицари. Погледът й бе унесен и тъжен.

Подаде му мълчаливо малко букетче с цветя, което го трогна дълбоко, тъй като знаеше, че подобни жестове не са характерни за нея.

- Благодаря, ще си го запазя - рече тихо. - Сбогом, прекрасна милейди!

- Ще се върнеш, нали? - погледна го с някаква детска надежда и брадичката й леко потрепера. - Не искам да казвам „сбогом”.

Едва сдържа порива си да я прегърне и целуне пред всички. Качи се на коня и пое към Сърмин, редом с принца на Фридолф. Сви букета под ризницата, точно до сърцето си, като някак победоносно си каза, че за Гюстав тя не донесе цветя...

 



Тагове:   нощ,   Луна,   цветя,   звезди,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ...
29.06.2018 18:53
Спокоен епизод, досртатъчно чувства, има и драма или разтърсващ за Гюстав момент

детайла с унасянето в прегръдките на Морфей е интелигентен и приятен

детайла с Айрин и опита да му се отдаде или всъщност да го има - също

Брегомир и Гюстав имат много общо в този епизод, интересно стоят един до друг персонажите
цитирай
2. germantiger - +
29.06.2018 18:56
Епизода е интересен, независимо, че не е "боен" и няма нужда да е

има и драма така да го кажа има и заложено развитие в бъдеще както реши автора - т.е. ти

финала също е интересен с детайла около букетчето и желанието му да я прегърне и целуне

единствената ми "забележка" е целувката по бузите между тях - явно е милувка, но въобще между мъже в поход това някак не го приемам - това е дребен детайл

епизода показва как навлизаш в предизвикателството на истинското писане - моралм, драма, чувства - за бой, побой всеки може някак да пише, а тук си се пробвала в голоямото човешко - според мен изключително добре !
цитирай
3. miri479 - Добро утро,
30.06.2018 06:36
Благодаря ти, че прочете и се радвам, че ти е харесало и без бой /в следващата сцена ще има бой:)/. За целувката по бузите си прав и я махнах, мъже преди битка не могат да се лигавят така:)... Но като цяло, важното е, че епизодът е предизвикал някакъв интерес. Нямам самочувствието, да се "гмуркам" в голямото човешко, просто описах чувствата на героите си така, както си ги представях:)
цитирай
4. germantiger - Допълнение: целувка между мъже мо ...
30.06.2018 14:57
Допълнение: целувка между мъже мо же да има, но често е между старец и млад, баща и син или умиращ и приятел - знаеш това, впрочем :)
цитирай
5. miri479 - да, така е
01.07.2018 08:18
В случая не беше подходящо:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 555685
Постинги: 237
Коментари: 1252
Гласове: 5763
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031