Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.07.2018 08:09 - Перлата на Глориян
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 2958 Коментари: 10 Гласове:
6

Последна промяна: 15.07.2018 17:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Пророчеството за меча 

Войниците празнуваха победата, а пълководците се бяха събрали на съвет - да решат какво ще правят с Трибалт. Тялото на цар Лотър бе положено с почести в съседната зала, за да изчака последния си път към родната страна, където щеше да бъде погребано. Бердген, заедно с други свидни и паметни жертви, лежеше до него, загърнат в златни одежди.

Свещите в салона за съвещания осветяваха лицата на глориянския владетел,  неговият помощник Дамблер, Гюстав, Бргомир и Апле.

- Сега вече можем да сложим ръка на тези земи, - рече херцогът - те са богати и плодородни. В мините им има злато и диаманти.

- Но това означава да продължим войната на юг - в другите градове, чиито жители нямат никаква вина за случилото се - отвърна лордът от Фридолф.

- А може да сключим мир с тях - замислено предложи Хадар - и да предложим проформа владетел от техния народ, какъвто сигурно ще приемат. Да им наложим данък и да ги принудим да приемат нашето господство над тях.

- Дали ще се съгласят да ни станат васали? - запита Гюстав.

- Не мисля, че имат друг избор - армиите им отвъд реката са слаби, царството им е разпокъсано, а отделните херцогства и графства почти са придобили статут на самостоятелни владения. Те не могат да се обединят толкова бързо срещу войнствата на двете ни силни страни.

 - Но и нашите рицари са изтощени и намалели след обсадата на столицата - продума свещеникът. - Не би било разумно да тласкаме в нови кръвопролития.

На вратата тихичко се почука и влезе Калиста – бледа, леко отслабнала. Бяха я открили скоро след битката, затворена в подземията на замъка.

- Извинете, че си позволявам да се намеся в плановете на толкова мъдри и силни мъже. Но като снаха на покойния Лотър, моля покорно да ми дадете думата на съвета.

- Разбира се, милейди - поклони се почтително кралят на Глориян.

- Мисля, - рече несигурно тя, като погледна плахо към другите - мисля, че с подкрепата на Фридолф и Глориян, лорд Брегомир, би могъл да застане начело на тази страна. Неговите подвизи в тази война...

- Майко! - погледна я възмутено синът й.

- Да, всъщност, сте права. Досега не сме зачевали тази тема, но царският племенник наистина показа качества, поставящи наравно с държавните пълководци – рече Хадар. - Аз мога да му предложа достойна отплата за храбростта му - тъй като, както знаете, нямам син, който да наследи трона на моето кралство, той би могъл да стане новият престолонаследник на Глориян...

- Не! - извикаха в един глас Гюстав и братовчед му.

- Какво? - извърна се засегнат владетелят. - Предлагам му най-ценното съкровище на страната си - ръката на моята дъщеря, предлагам му в наследство неизбродните земи и несметните богатства на Глориян, а той си позволява ги отхвърля! - и впи гневен поглед в младежа, едва сдържайки още по-яростни думи.

- Това е голяма чест, Ваше величество, - поклони се лордът смутен - но се боя, че мина твърде малко време от загубата на чичо ми и... принцесата още не се е възстановила от този шок. Не би било разумно в момента... да я насилвате към друг, нежелан от сама нея брак.

- Не съм казал, че сватбата трябва да стане веднага - засмя се кралят. - Надявам се да ми остават още дълги години достойно да ръководя страната си. Но искам отсега да бъда уверен, че я оставям в ръцете на силен и мъдър монарх.

- Но,.. но,.. - заекна лордът - аз мисля, че моят уважаем сродник - принцът на Валдмар, е по-подготвен да поеме тази отговорност. Той цял живот бил обучаван да ръководи държавните дела.

Той посочи към Гюстав, стоящ до прозореца - блед и целият разтреперан.

- Позволете да Ви напомня, милорд, - отвърна твърдо старият мъж - че Вашият сродник вече не е принц, а цар на Фридолф. Не мисля, че е възможно сам човек да управлява тези две огромни страни. Предлагам по братски да разделите тежкото бреме на тази нелека задача.

- Защо не попитате самата Астрид? - не се сдържа новият цар.

- Позволете ми сам да решавам как да постъпвам със собственото семейство и как да се разпореждам държавните си дела. Простете, но сте твърде млад, да ме учите на управление! - лицето на Хадар бе студено и властно.

Изведнъж нещо силно изпука отдолу, разтърсвайки стените на масивния, каменен зид. Прозорците се пропукаха, а глъчката на войниците внезапно заглъхна.

- Какво стана? - запита Дамблер.

Някакъв мощен женски глас прокънтя в коридора. В този миг, без предупреждение и почтително почукване, влязоха десетина войника – и от двете държави.

- Руан, – рече Хадар – никой не Ви е повикал! Как си разрешавате да смущавате съвета на пълководците?

Войните продължиха напред, като упоени, лицата им бяха бледи и мрачни, очите – мътни, сурови, безстрастни.

Всеки двамина от тях сграбчи по един от сащисаните участници в съвета, които съвсем не очакваха подобен обрат и дори не носеха оръжие в себе си. Блъснаха ги, натиснаха ги грубо о пода и безжалостна започнаха да завързват ръцете им, още преди да се опомнили от замайването...

- Стража! – викна Гюстав.

- Сега рицарите Ви са на мое разположение, Ваше величество - отвърна му присмехулно гласът на сестра му и на вратата се показа Айрин - горда, красива, жестока... Държеше в ръцете си меч - същия като онзи, който някога бе отвел Брегомир на брега на реката. - Аз покорих войните и на двете войски. Можете да се убедите сами. Баон, доведи Астрид!

Видяха верния някога рицар да върви в унес, без да осъзнава постъпките си, способен единствено да се подчинява на заповедите притежателката на меча. Той вкара зашеметената, завързана за ръцете принцеса и я пусна при другите.

- Детето ми! - проплака баща й. - Прави каквото искаш с мен, но нея остави!

- О-о, виждам, че вече не сте тъй горделив и надменен, както и драгоценната Ви Перла - язвително отвърна странно изменилата се Фридолфска наследница. - Грешно сте си направили сметката, господа! – изгледа ги един по един - Аз ще поема властта над Глориян и Фридолф, а може би и над Трибалт, защото... Всички вие, скоро ще умрете...

- Айрин! - извика изумено Калиста. - Какво си направила?

- Аз взех Дреенед, лельо! Не помниш ли, как ти сама някога ми разказа за него, за да ме успокоиш, че татко няма да умре във войната с ханойците? - тя се разходи нервно из стаята. - Аз откраднах ключа от ковчежето. Проследих дирите му до Арагант и го отнесох със себе си... А, между другото, знаеш ли - той може не само да изпраща ранени войни на мили от мястото на сражението... Той може да властва над душите и телата на хората. Ако успееш да усвоиш силата му, ти дава неподозирана мощ... Дълго време и търпение струваше да опозная всичките му възможности, но съумях.

- Айрин, не знаеш какво правиш! - провикна се Апле. - Не знаеш какво гласи пророчеството за онзи, що си позволи да сложи ръка на Дреенед!

- Никой с ума си, не ще си позволи да го призове, като знае какво ще се случи после - отвърна уверено тя. – А не би могъл да знае как да го призове, ако не е наясно с цялото пророчество.

- И все пак, в книгата ясно пише...

- Млъквай! - заповяда му тя.

- Ти ли заведе принцесата в Трибалт? - намеси се Брегомир. - Знаеш ли, че баща ти умря в битка за нея?

- Знам, глупако! Аз през цялото време бях до Вас - и задигна нагоре ръкава на роклята си. Там се аленееше червеникава, повърхностна рана, като от удар със меч.- Собственият ми брат ми направи това.

- Ти ли беше? - промълви изумен Гюстав.

- Заболя ме, мили батко - каза с престорена нежност. - Но теб ще те боли повече - очите на умиращия Лотър, ще те преследват до смъртта ти. Хубавата новина е, че тя няма много да се забави. Баща ми, - направи презрителна гримаса - той престана да ми бъде баща от мига, в който се ожени за Лигия и вече нищо друго не го интересуваше, освен от „прекрасния” му наследник. А ти... ти никога не си бил и никога няма да бъдеш мой брат. Не заслужаваш да се наричаш потомък на царския род. Ти - насочи меча към Брегомир. - теб бях избрала да поделиш властта си с мен, ала изпусна шанса си...

- Но нали каза, че, че... - обърка се той.

- Че те обичам - да, вярно е... Може би е единствената истина, дето някога съм изричала. Но ти презрително отхвърли любовта ми.

- Това не е вярно, нали ти обясних...

- Какво, че много ме уважаваш ли? - Айрин се изсмя горчиво. -  А ако беше малката Кристин, която тогава бълнуваше в съня си? Щеше ли да я отпратиш от шатрата си тогава?

- Коя Кристин? - сепна се Дамблер.

- Да не си й направила нещо? - тревожно запита лордът, понеже си спомни, че двете заминаха заедно.

- Само това те интересува нали? Ако тя те бе помолила да не ходиш, щеше да я послушаш, греша ли?

- Айрин, спри да се унижаваш сама! - обади се горестно Калиста.

- Да се унижавам ли, лельо? Няма по-голямо унижение от това, причинно ми от сина ти...

- Имай срам поне от брат си, ако не се свениш от тялото на покойния си баща, лежащо в съседната зала! - с овладяно достойнство и напомни херцогинята.

- Да се срамувам от брат си ли? И защо - нима в неговата палатка не се прокрадват принцеси, сгодени за татко му!

- Какво? - извиси глас Хадар.

- Ако ще ни убиваш - убивай ни! - промълви пребледнял Гюстав. - Стига си ни измъчвала!

- Искам преди това да изясня някои неща на Негово величество - като например, че дъщеря му е бременна от доведения син на Лотър. Защо мислите, благородни владетелю, и двамата с братовчед си толкова яростно се противопоставиха на женитбата с Брегомир? Ако лордът обичаше чичо си толкова, колкото твърди, защо не му каза истината за „непорочната” му съпруга?

- Това не е вярно, не е! - ядоса се бащата на Астрид. - Не може да бъде истина!

- Питай нея самата! Попитай я! Да видим, дали ще посмее да отрече!

- Скъпа, тя говори глупости, нали? Полудяла е!

Принцесата го погледна безпомощно, с разплакани и виновни очи и треперещ глас рече само:

- Съжалявам, татко!

- Не, не - повтаряше той. - Не е така.

- Питай и многоуважаемата Калиста - тя също е съучастница във всичко това!

- Не!

- А ти, Дамблер, би могъл да запиташ скъпата си щерка, ако, разбира се, тя е в състояние да ти каже нещо свързано, след кошмарните видения, които й пратих,.. оставяйки я сама в дивите пущинаци на Лонгозия...

- Не! - простена Брегомир.

- Тя скоро ще полудее - ще разруша и последната искрица на разума й. Няма да има и помен от малката ти приятелка за риболов, братовчеде!

Ала изведнъж Айрин погледна учудено към ръцете си - мечът стана прозрачен и започна плавно да се изпарява от стаята.

- Какво? Как! - рече изплашено тя. - Кой е този безумец?

- Аз те предупредих! - възкликна свещеникът.

Отвън започна да гърми и бучи, палатът се разтърси отново... В салона се появи Кристин - с лице, сякаш от восък, поглед - занесен и омагьосан, каквито бяха и на рицарите от свитата, покорени от силата на меча.

- Детето ми! - извика Дамблер, ала тя не го чуваше.

Не чуваше и не виждаше нищо, освен властния глас на мъчителката си.

- О-о, миличка - каза й мило дъщерята на Лотър - дошла си да изпълниш заповедта ми ли? Какво ти казах аз - преди малко тези мъдреци тук, обсъждаха сватбата между Астрид и Брегомир. Направи, каквото ти поръчах и всичко ще бъде наред!

- Не - твърдо и ясно заяви момичето. - Дойдох да изпълня пророчеството.

- Обезумя ли - знаеш какво ще последва, нали? Аз мога да те спася, ако ми се подчиниш! Все пак, ти не си виновна за нищо! Ето я - посочи ридаещата Астрид - онази, що вечно те е пренебрегваше, докато ти й служеше вярно. Онази, дето ти отнема всичко... И е виновна за смъртта на скъпият ти Бердген!

- Сама каза, че виденията ще разрушат разсъдъка ми - рече тихо Кристин. - Ти сама ме тласна към това безумие с действията си!

После насочи към нея Дреенед - изричайки странни, елфически думи... Стаята се изпълни с пушек и някаква странна миризма, зелени изпарения летяха из въздуха, Айрин се разми в тях и изчезна.

Придворната пъргаво скочи и разсече въжетата, стягащи китките на Брегомир.

- Развържи другите, но не с тоя меч - рече му бързо и затича към изхода.

- Къде отиваш? - хвана я лакътя притеснен.

Тя се опита да се отскубне, ала ръцете на младия мъж силно се вкопчиха в нея. Мечът странно се заиздига нагоре, сякаш воден не от нейните ръце, а от някаква външна, тайнствена сила.

- Започва се! - промълви Атле.

- Кое? - изплашено извика баща й.

- Дреенед ще прониже очите на оня, който го е призовал. И сляп ще скита по света...

- Не! - лордът решително протегна ръка, сграбчи оръжието и опита да го отклони от нея.

То се поразклати, но отново се насочи към тях. Ала Брегомир стисна пестници, източи снага... и треперейки го натисна надолу. Започна люта битка с мощта му. Дланите им, слети в едно, се огъваха и кривяха под напора на злокобния меч. Телата им се извиваха като змии, покосени от силата му. Приличаха на две сухи, мънички вейки, опитващи  да се задържат на повърхността, блъскани от течението на ураганен вятър.

- Брегомир, дръпни се, ще прониже и двама ви! - зовеше отпаднал свещеника.

- Дръпни се, детето ми, не можеш да й помогнеш! - с насълзени очи повтаряше Калиста.

Дамблер и Гюстав безпомощно опитваха да се освободят от въжетата, за им се притекат на помощ, ала примката още повече се затягаше около изранените им китки.

- Махни се, насочва се към теб! - помоли го и девойката с изплашен поглед.

- Не! - стисна зъби младежът - Бори се, Кристин! Няма да позволя да те нарани!

Магическият предмет сякаш изсъска, изви се, повлече ги, събори ги жестоко на земята... Те се строполиха - безсилни, едва дишащи, изтощени...

- Бягай! - викна му тя, изгубила и последна надежда.

Царският племенник изрева като ранено животно и яростно извъртя Дреенед към земята... С последни сили, успя да го отклони... и най-сетни, рухвайки, го забоде  в пода... Сви се гигантския меч, изсвистя и се сгърчи... Строши се на две, на три... на хиляди малки парченца... Пленените изумено гледаха купчината желязо, разпиляна из цялата зала... И проснатите в средата тела на младежите - като удавници, довлечени до брега, след мъчителна борба със стихията на вълните...

- Те успяха - промълви невярващо Апле. - Победиха Дреенед и го унищожиха завинаги. Освободиха ни от древното проклятие...

- Те...- заекна Калиста - те... живи ли са?

- Да, просто меча изсмука силите им докрай и ще трябва малко време, за да се свестят.

- Този младеж... този младеж - зашепна Дамблер - спаси живота на дъщеря ми... Рискува себе си заради нея...

А отърсилите се от магията рицари, бавно и объркано запристъпяха в залата, като че се събуждаха от дълъг и много тежък сън...
/следва/

 



Тагове:   фентъзи,   меч,   пророчество,


Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ...
14.07.2018 16:35
Тук има стремеж към връх, кулминация и развръзка.

- има финал с меча, който е финал е да го наречем елементи екшън, ефект с разпръскването или разбиването на Дреенед и борбата

- ФУНДАМЕНТАЛЕН Е ДИАЛОГА ИЛИ "многолога" :) МЕЖДУ ГЕРОИТЕ - развила си този диалог, доста конкретен и пространен е

- Айрин впрочем казва много ИСТИНИ извън отрицателния персонаж, който всъщност е

- добро е и началото в което ясно се показва как дори положителните персонажи може да са управници и политици, лакомейки се за увеличаване на кралството за сметка на съседите - нещо съвсем нормално исторически и властово

Въпреки това следва, което си написала на финала, въпреки епилога, който е необходим, този пасаж или епизод е достатъчен финал на това, което ти написа.
цитирай
2. germantiger - +
14.07.2018 16:37
Продължавам да съм убеден, че ти липсват повече описания или лирични отстъпления и отклонения :)

За да е един текст същински разказ, повест, роман или пък сага са нужни повече "дребни" моменти, откъслечни боеве, доста повече локации и описания, представяне на героите с техните вътрешни мисли в повечко, понякога живота им в елементи на ежедневие, храна, лов итн

Конкретния минус (според мен) на този пасаж е в много лесното покоряване съзнанието на всички войници или армии от Айрин - обикновено магията струва усилия емоционални и физически на всеки маг или е за сметка на същество или същност като например демон или нещо "невидимо" в което е в съюз владеещия персонаж, а тук е обяснено с меча Дреенед. И все пак не е толкова лесно покоряване съзнание на ЦЕЛИ АРМИИ, ако това бе толкова достижимо и във фентъзи, то това почти би обесмислило власт, йерархия, би предизвикало защита чрез магове срещу магически предмети (а това лиспва в повествованията ти) итн. :)
цитирай
3. miri479 - Да, така е,
14.07.2018 17:39
но да предположим, че Айрин постепенно се е запознавала с възможностите на меча, не става ли:)?
цитирай
4. miri479 - и да, има стремеж за
14.07.2018 20:39
кулминация, защото това е почти краят /остава една част/, благодаря, че прочете, разбирам, че трябва още доста да поработя над "творчеството" си:)
цитирай
5. germantiger - +
14.07.2018 21:08
Съгласен съм, че можем да предполагаме всичко във фентъзи, НО !

- ако нещо в текста все пак ни е насочило, намекнало в тази посока на размисъл

- на първо място ако в текста това е показано, разказано, написано - не трябва да го предполагаме, а е плодотворна тема за писане на автора - това - овладяването на т.нар. магически артефакти или предмети

но това е дребен детайл от моя страна и така текста си е повече от ок !
цитирай
6. ladylady - :))
15.07.2018 08:31
тезз щуротии..с бат митака ли..ги измисляте
бааси лудите..
хубу, че е без пари..нали..
цитирай
7. valdor1355 - Ей, Глупачке загубена! Разкарай се ...
15.07.2018 08:35
Ей, Глупачке загубена! Разкарай се от блога на Мири, нещастнице неграмотна и некадърна!
цитирай
8. miri479 - Ще трия коментари,
15.07.2018 10:30
в които един потребител обижда друг потребител на блога. Лейди, като не ти харесва, не чети
цитирай
9. germantiger - ...
16.07.2018 10:20
Юльо, представяш ли си ако с мири ги измисляме двамцата :D

предложи как да ги измислим следващия път и ще се сберем

приемаме идеи, въпреки, че досега заедно не сме мислили нищо
цитирай
10. miri479 - Така е,
16.07.2018 14:22
щуротиите са си мои, така че критикувай само мен, макар че твоето не е точно критика, ама както и да е:). Ако ги измисляхме с Митака, баталните сцени щяха са по-добре написани, сигурна съм:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 555356
Постинги: 237
Коментари: 1252
Гласове: 5762
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031