Прочетен: 1992 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 06.02.2019 04:09
Пълнолуние
Нощта настъпваше бавно и тромаво за изпълнените с нетърпение обитатели на херцогство Сийлол. След скромното тържество в чест на лорд Келвин, Амбърли се отправи към покоите си с елегантна походка, опитвайки се да прикрие вълнението, което изгаряше душата й. Алтия бе подготвила всичко за призоваването – свещи, вино, някаква бълбукаща смес от билки и един жезъл, който от години криеше в раклата на тавана.
- Тази нощ има пълнолуние – подходящо е за целта – измърмори тя и разбърка отварата, изричайки заклинание на непознат език.
От бокала се издигна дим, течността заклокочи и скоро в стаята се появи красива жена с дълги черни коси, рубинени устни и властно изражение в тъмните като въглен очи.
- Защо ме извика, Алтия? Нали се бе отказала от службата си при нас.
- Господарката ми пожела това.
- Значи Амбърли от Сийлол желае да разговаря с магьосницата от Уелс?
- Да, Моргана.
- И какво ще искаш от мен?
- Информация – отвърна с пресъхнали устни нейна светлост. – Можеш ли да ми кажеш кой ми изпрати тази бележка?
Тя й подаде малка бяла хартийка, сгъната на четири. В нея с разкривен и леко нервен почерк бе написано следното:
„Уважаема херцогиньо,
Аз съм Ваш стар познайник и доброжелател. Засега не мога да Ви разкрия своето име, но Ви моля да дойдете тази вечер в девет часа при старата кула до гробището. Важно е! Трябва да поговорим за едно дете на име Галахард. Не се безпокойте, няма да издам тайната Ви на никого, ала бъдете точна и елате сама!”
Моргана сгъна бележката и се засмя малко злобно:
- Старите тайни винаги ни застигат, нали!
- Кой е написал това?
- Не мога да кажа – доста сериозно се е постарал да преправи почерка си, има само едно сигурно нещо и то е, че този човек в момента спи под Вашия покрив. Е, дали спи или не, това не зная, но усещам присъствието му в замъка.
Дамата пребледня като платно.
- Галахард е мъртъв, нали?
- Твърде много въпроси, а нищо в замяна – усмихна се магьосницата. – И все пак ще ти кажа – не, не е. Но в момента не от него трябва да се притесняваш. Друг ще измести сина ти от престола на Британия. И ти не можеш да спреш това, колкото и да се опитваш.
С тези думи жената, или по-скоро видението, изчезна, предизвиквайки силно течение, което изгаси всички свещи и настана пълен мрак.
- Почакай, да отида ли предложената среща?
- Ти си решаваш – според мен няма значение – разнесе се в тъмното глас. - Но стига толкова информация даром. Направих го на добра воля, ала следващия път, когато ме призовеш, ще трябва платиш двойно за онова, което ще получиш.
- Моргана, Моргана!
Вече никой не отговори… Слугинята запали свещите и се взря в разтревоженото лице на своята господарка.
- Значи момчето е живо! – изплашено промълви Амбърли.
- Тя каза, че друг ще измести сина Ви от съревнованието за трона.
- Не, не може да бъде… - дамата изпусна бокала с вино, който държеше – Нали затова настоявам малката глупачка да се ожени за херцога. Това е, това е...
- Договорката.
- Да, нещо такова, негласна договорка...
Някъде по това време – малко преди полунощ, Еленор се надигна от леглото и се огледа. Мери спеше дълбоко, дългите й, черни плитки се спускаха кротко по белия чаршаф, кръглото й, мургаво лице, огряно от лунната светлина, изглеждаше напълно спокойно.
Младата господарка тихо се запромъква към изхода на стаята, ала точно когато отваряше вратата, слугинята се събуди и стреснато скочи от постелята.
- Милейди! – извика тя. – Къде отивате по това време?
- Тихо, Мери! – пошепна тя. – Скъпа, знаеш, че не мога да спя, когато има пълнолуние... Ще се разходя малко.
- Господарке! – укорно я изгледа приятелката й.
- Добре де, виж, трябва да разбера нещо. Моля те, не ме издавай на леля!
- Пак ще си навлечете неприятности!
- Важно е, разбери! – настоя момичето.
- Тогава идвам с Вас. И не се опитвайте да ме спрете!
- Добре, но бързо!
- Винаги правите така – недоволно отбеляза тъмнокосото девойче.
Двете млади жени се запромъкваха тихо по коридора, ала откъм стаята, в която почиваше годеника й, дочуха странен шум и женски смях. Пред вратата бе заспал един от най-доверените му слуги – Гауейн - сякаш е бил на пост.
- Но какво...? – Мери сънено потърка очи, а херцогинята се заслуша.
Да, в стаята на Келвин определено имаше... жена, а неговият глас звучеше така, сякаш е прекалил с алкохола.
- Това не прилича на нищо! – викна изведнъж Мери и влетя с трясък при тях, преди Еленор да успее да реагира. – Да водите жена в дома на господарката ми! Някаква си...! – разкрещя се тя. – Та вие, та вие...
Наложи се херцогинята да хване ръката й, за да не удари изумената хубавица, която лежеше в леглото до бъдещия й съпруг. От врявата Гауейн се събуди и хукна да разтървава разбеснялата слугиня - тя бе изпаднала в умопомрачение и налагаше гневно неканената им гостенка.
- Вие сте низки, долни същества, пропаднали! Нямате ли срам? - крещеше тя.
Подчиненият на Келвин я хвана и почти насила изнесе от стаята.
- Нали трябваше да ни пазиш, глупако! – извика след него лордът, после се обърна виновно към годеницата си – Скъпа, виж, това е едно голямо недоразумение... Чуй ме...
Красивите й очи го изгледаха хладно и яростно, но внезапно някаква нова мисъл премина през високото й чело и тя се усмихна почти доволно. Сега вече леля й трябваше да я чуе!
- Каква е тази врява? – в стаята дотичаха Амбърли и Арин, която уморено се прозяваше, ала очите й изведнъж се разшириха от почуда и изумление, та изобщо забрави съня...
- За този човек ли искахте да ме омъжите, Ваша светлост? – със студена надменност промълви младата херцогиня.
Младежът погледна въпросително стопанката на дома.
- Исках!?! – безстрастно отвърна тя. – Та аз не съм се отказала от тези си намерения.
Келвин се усмихна победоносно. Еленор и Арин се извърнаха към нея в почуда.
- Но, Ваш... – притеснено започна жената на Гарик.
- Поканила съм триста гости, кралят и кралицата лично ще ни удостоят с честта да посетят тържеството. Няма да провалям всичко заради една дреболия. – Върви в стаята си, Еленор! Какво изобщо правеше тук по това време?
- Когато разкажа на брат ми... – гневно извика момичето.
- Брат ти се връща чак след месец, мило дете! – жестоко отвърна Амбърли. – До тогава ще си щастливо омъжена за този прекрасен човек. Сега върви!
С приведени рамене и невиждащи очи, девойката тръгна бавно към своите покои. Арин я изпрати с поглед, после безпомощно и умолително се взря в сродницата на своя съпруг, но от твърдото и властно изражение на знатната дама разбра, че няма надежда да промени нещата. Колкото и да й бе мъчно за невинното дете, тя не прояви смелост да се опълчи срещу волята на амбициозната херцогиня...
- Видя ли? – каза Келвин на непознатата от покоите си – Нищо не може да попречи на целите ми, щом имам подкрепата на Амбърли!
- И защо един лорд, който при това скоро ще се жени, - запита тя - изпраща служителя си тайно да му доведе в проститутка в имението на собствената му годеница?
- Знаеш ли, Кора, не е сигурно, че съм лорд – отвърна той мрачно, като отново отпи от виното – Аз съм осиновен от родителите си и не помня нищо до 12-тата си година…
Еленор се върна разплакана в стаята си. След малко Мери дойде и тя побърза да изтрие сълзите си. Стараеше да не показва слабост, дори и пред най-близките.
- Какво стана? – попита съчувствено момичето.
- Нищо. Леля дойде и смята, че всичко това е в реда на нещата.
- Нещо повече – чуха неприятния й глас зад вратата и трепнаха изплашени. – С характер като твоя, трябва да се благодариш, че изобщо някой се е съгласил да ти стане съпруг. А сега заспивай! - после, съвсем тихо, само на себе си, промърмори - Като че ли пък моят мъж винаги ми е бил верен!
Не посмяха да продумат повече. Слугинята обви ръце около раменете на младата дама – недопустима фамилиарност в дома на Амбърли - и дълго стояха така, заслушани в собственото си равномерно дихание...
- стремежа и явно присъщото в теб отношение към доблест, красиво и добродетел прави твоите образи почти само изящни или красиви или одухотворени, вкарвай в текстовете грозното и гротескното като противовес също/ако желаеш, разбира се :)
- писмото също ми хареса - това с писмата е много приятен и будещ размисъл с малко мистерия похват в немалко големи и велики автори - винаги ми е било приятно да прочета нещо такова, браво и че си маркирала текста в наколнен италик :)
- при следващия диалог малко изгубих ред кой - кой е, но това вероятно е защото чета нещата от теб през време, на части итн
някои автори, знаеш, като в драматургията преди произведението поставят една листа или списък на героите/персонажите, които читателя ще срещне в текста, това не е лоша идея и при теб, като над всяка част може да слагаш част от този списък за съответната част или глава, която постваш - примерно:
Галахад/рд син на еди-кой си, рицар там итн
Моргана - мсгьосница + още нещо с 2-3 думи
... итн
- стремежа и явно присъщото в теб отношение към доблест, красиво и добродетел прави твоите образи почти само изящни или красиви или одухотворени, вкарвай в текстовете грозното и гротескното като противовес също/ако желаеш, разбира се :)
- писмото също ми хареса - това с писмата е много приятен и будещ размисъл с малко мистерия похват в немалко големи и велики автори - винаги ми е било приятно да прочета нещо такова, браво и че си маркирала текста в наколнен италик :)
- при следващия диалог малко изгубих ред кой - кой е, но това вероятно е защото чета нещата от теб през време, на части итн
някои автори, знаеш, като в драматургията преди произведението поставят една листа или списък на героите/персонажите, които читателя ще срещне в текста, това не е лоша идея и при теб, като над всяка част може да слагаш част от този списък за съответната част или глава, която постваш - примерно:
Галахад/рд син на еди-кой си, рицар там итн
Моргана - мсгьосница + още нещо с 2-3 думи
... итн[/quote
Да, ще има и нелицеприятни същества. Образите ми не са само изящни, например този на Келвин не е, според мен.
Радвам се, че писмото ти е харесало като елемент.
Може би наистина на моменти не се разбира кой кой е, ще се опитам да го направя по-ясно и с повече обяснения зад пряката реч, а може да направя и листа с героите.
Получих приятелски съвет, да променя имената на Моргана и Мерлин, за да не използвам герои, измислени от други автори и ще ги променя, макар че това беше последната им поява в историята, дано и с други имена се разбира. Тогава ползвах "готови", за да си "спестя" някои обяснения, /както ти споделих, в началото се съобразявах с броя на символите и ми беше по-лесно така/. Като напишеш "Моргана", веднага става ясно, че е магьосница и няма нужда от повече думи:)... Благодаря ти за прочита:)
знаеш ли че има МОРГИАНА - арабско ако добре помня :) разбира се тук невежи араби не четат, така-че си права
този който ти е казал, че моргана и мерлин са зимсилени от "автори" греши, по простата причина, че техния автор е... легендите, народите, племената - няма авторство
също така бол днешни автори ги позлват в сови варианти на фентъзи, така-че и ти нямаш проблем да го правиш, въпреки, че който те е съветвал го е направил с добра идея, приятелски и добронамерено без съмнение
