Неочаквано завръщане 

- Чудя се, дали бе разумно Еленор да заминава точно сега, когато годеникът й е тук, в Сийлол – замислено промълви херцогинята.

- Тя замина именно, защото годеникът й е тук – не сдържа забележката си Арин.

Амбърли само я изгледа яростно, без да отвърне. Имаше си достатъчно свои проблеми и без досадната снаха. Донякъде затова се бе съгласила племенницата й да се отдалечи, та поне тя да не я тормози с постоянното си мърморене. Прозорецът бе отворен и отвън се долавяше уханието на цветя. Внезапното изсвирване на рог раздвижи клоните на трите бора пред имението и стресна двете жени.

- Това е сигналът на Гарик! – извика развълнувано съпругата му и бързо изтича към прозореца, взирайки се навън.

- И Лутер е с него – додаде зад гърба й херцогинята, която с разтуптяно сърце наблюдаваше едрата фигура на сина си, яздещ редом със своя братовчед.

Двамата млади мъже бързо прекосиха обширния парк на херцогството, следвани от свитата си. Жените и прислужниците затичаха да ги посрещнат на вратата. След броени минути Гарик вече стискаше Арин в мощните си прегръдки, Утер увисна на врата му, а Амбърли нежно докосна брадясалата буза на Лутер.

- Върнахте се по-рано! – весело извика момчето. – Нали щяхте да останете за тържеството в двореца!

- Как мислехте, че ще пропусна сватбата на сестра ми, след като бях известен за нея! Доста неочаквано ми дойде – радостно отвърна Гарик.

- И без това ни писна от тържества – допълни безстрастно Лутер.

- А къде е щастливата годеница и защо не идва да ме посрещне? Да не би още да спи? – с престорено възмущение запита братът на Еленор.

- Тя замина, заедно с Мери и няколко охранители за Сандрингам – отвърна старата дама с мрачен тон, тъй като едва сега осъзна, че преждевременното завръщане на племенника й, може да осуети нейните собствени планове.

А по неговото лице премина сянка на леко разочарование.

- Щеше ми се да се запозная с бъдещия си зет – замислено рече той.

- О-о, колкото до това, не бери грижа – той е тук, в Сийлол.

- Той тук, а любимата му – на мили от него... – зачуди се Гарик.

Жена му го изгледа многозначително, сякаш искаше да му каже: „После ще ти обясня някои неща”. Това не убягна от бдителните очи на възрастната херцогиня.

- Знаеш колко е своенравна сестра ти – забъбра тя. - И аз го приех като проява на крайна неучтивост от нейна страна, обаче като си науми нещо, това момиче просто може да те подлуди. Но да не стоим на прага, хайде да влезем!

Артър ги посрещна радостен в салона, заедно с Келвин и веднага потупа рамото на сина си:

- Чух, че си се изявил в битката при Бадънския връх. Гордея се с теб, храбрецо! Нара, – обърна се към една от слугините – донеси вино и храна за момчетата! Сигурно са изморени.

- И подвизите на Гарик във войната станаха известни из цяла Британия – плахо отбеляза Арин.

- Скъпа! – погледна я укорно мъжът й, а Лутер се извърна към нея със злобно присвити очи.

Физически братовчедите доста си приличаха - и двамата бяха руси и снажни, и двамата имаха хубави, малко сурови черти, но синът на херцога бе по-висок, с по-грубо лице и изглеждаше малко по-възрастен, въпреки, че беше обратното. И все пак трудно можеха да се намерят двамина по-различни от тях по характер и поведение. Докато племенникът на Артър бе простодушен и откровен като дете, в Лутер имаше нещо потайно и мрачно. Той всячески се стараеше да заслужи одобрението на краля и приближените му, а сродникът му го печелеше някак без усилие - със смелостта и веселия си нрав. Той просто се биеше храбро, без да изтъква заслугите си. Определено бе по-мъжественият от двамата, макар Лутер да го превъзхождаше по ръст и самочувствие. И докато Гарик го обичаше като брат, някъде дълбоко в себе си, братовчед му по-скоро му завиждаше, заради успехите, постигнати с леснина.

 - Запознайте се с годеника на Еленор – многоуважаемият лорд Келвин – каза Амбърли, представяйки им тъмнокосия момък.

Гарик го изгледа одобрително, забелязвайки красотата му. Той бе убеден, че сестра му по сърце е избрала бъдещия си съпруг, както той някога Арин.

- А Вие, младежо, приветствам Ви с това, че откраднахте най-голямото ми съкровище? – пошегува се той, подавайки му ръка – Но сега ще Ви простя, тъй като се надявам да я дарите със щастие. И ви го желая от все сърце!

- Мислех, че най-голямото ти съкровище е красивата ти съпруга, приятелю – с нотка на сарказъм отбеляза Лутер.

- Разбира се, - рицарят нежно целуна Арин по бузата и разроши косата на Утер – тя, синът ми и Еленор са моето богатство.

- Щедър мъж сте Вие, щом тъй лесно се лишавате от една от своите скъпоценности – приятно се усмихна лордът.

- Досега никой не ме е обвинявал в скъперничество – безгрижно отвърна Гарик – но, естествено, това не важи за останалите две. Тях бих защитил с цената на собствения си живот...

Угощението в салона продължи в същия дух на доброжелателство и всеобщо веселие. Слугите носеха блюдо след блюдо, виното се лееше обилно и щедро. Но под маската на привидно спокойствие, повечето от участниците в него спотайваха своите тревоги и притеснения. И когато виното позамъгли разсъдъка на мъжете, херцогинята повика Келвин настрана.

- Еленор ще се върне след около десет дни – пошепна тя. - Не бива да се среща с брат си преди сватбата, иначе кой знае какви ще му ги надрънка.

- Какво предлагате да сторя?

- Поканете го във Вашия замък и гледайте да го задържите там поне две седмици, тоест до деня на тържеството. Дойде ли време за церемонията, ще бъде твърде късно. Дори безотговорно момиче като нея, не би си позволило да прави сцени пред толкова знатни особи.

- Милейди Арин също леко ме притеснява. Тя май не ме харесва особено.

- Не се безпокойте за нея, аз имам начин да й затворя устата.

Хубавецът кимна мълчаливо в отговор и се отправи към салона. Младата стопанка тъкмо излизаше да поръча още нещо на слугите. Амбърли точно това и чакаше, хвана я грубо за рамото и изсъска подобно змия:

- Ако решиш да разкажеш на мъжа си за капризите на Еленор, аз веднага ще го уведомя за... знаеш кое.

Снаха й изтръпна.

- Причинявате ми болка – опита се да издърпа ръката си, ала другата я стисна още по-силно.

- Това е нищо в сравнение с болката, която ще изпиташ, ако си позволиш да злословиш по адрес на Келвин!

Като изрече това, тя се усмихна и влезе в салона победоносно, убедена, че думите й са постигнали необходимото въздействие. Видя сина си да става:

- Моля да ме извините, господа – рече той. – Но съм уморен от дългото пътуване.

- И от виното снощи – шеговито допълни Гарик.

- Ще позволите ли да се оттегля?

- Да, синко – Артър го целуна по челото. – Иди и почивай, заслужаваш малко отмора след тежките битки и подвизите.

Младият мъж се сбогува с майка си, после се поклони на Арин, задържайки малко по-дълго поглед върху нея и се отправи към своите покои. Всъщност не бе уморен, по-скоро не му допадаше веселието вътре. Когато влезе в стаята си, той окачи меча на стената пред огледалото, седна на леглото и запрелиства разсеяно някаква книга. Една гарга кацна на прозореца му, издавайки зловещ, пронизителен крясък.

- Знам какво искаш и мога да ти го осигуря, стига и ти да направиш нещо в замяна – дочу глас, сякаш идващ от подземията на собствената му душа.

- Пак ли, Нимю – отвърна с досада и се обърна към птицата. – Защо си се захванала с мен?

Говореха на непознат език, който никой от прислугата не би могъл да разбере, дори да подслушваше.

- Защото единствено ти имаш силата и куража да направиш онова, дето трябва, дори ако се наложи да използваш някои недотам позволени средства.

- Да не би да искаш да кажеш, че само аз съм… подлец – усмихна се малко кисело.

- Не, разбира се. Но признай, че тайно копнееш за нещо и няма как да го придобиеш, без да изцапаш ръцете си с кръв. Аз мога да ти предложа и по-изискан начин да го постигнеш. Не е нужно да убиваш братовчед си, за получиш желаната жена...

Лутер трепна и се загледа в присвитите й зеници с някаква смесица от надежда и гняв. Как старата магьосница проникваше до най-потайните кътчета на душата му, разкривайки най-съкровените му мисли и терзания? Сипваше сол в раните и го караше да се чувства беззащитен пред нея, като глупаво малко момче.

- Мразя те! – извика той.

- Вероятно, но това не пречи да ми бъдеш съюзник. Аз не искам много в замяна. Само да помогнеш на един човек...

- На кого?

- Дребна услуга – и тя пошепна нещо в ухото му.

- Защо на него?

- Аз си знам.

- И какво искаш да сторя?

Безгрижният смях на Гарик огласи коридора. След малко на вратата се почука и птицата стреснато отлетя, преди да успее да го посвети в плановете си. Изви се и кацна на прозореца на Алтия. Все пак отровните й слова бяха успели да посеят колебания в сърцето му. И той бе сигурен, че тя ще се върне, рано или късно. Явно й бе необходим за нещо.

- Не спиш ли? – зарадва се сродникът му. – Знаеш ли, този мил младеж Келвин ни покани с Арин да гостуваме в имението му в Каролин. Надявах се да видя Еленор, преди да замина, но леля каза, че тя ще се върне чак за сватбата, тъй че бих могъл да разнообразя престоя си в очакване на събитието. Тъкмо ще опозная по-добре този човек. Ти искаш ли дойдеш с нас? Предполагам, ще е забавно.

Той не отговори.

- Какво мислиш за него? Струва ми се добър момък, нали? – продължи искрено Гарик.

- Да, предполагам – замислено отвърна Лутер, ала усети, че не е напълно откровен в думите си /нещо в усмивката на лорда леко го притесняваше/.

- Е, ние тръгваме утре. Дотогава почини и ако решиш, можеш да пътуваш с нас.

- Добре, ще помисля до утре... Каролин – рече замислено – не се ли минаваше през вълчите блата, за натам?

- Да, защо?

- Нищо, просто питам…

По същото време, слугинята на Амбърли гневно мъмреше Нимю в образа й на гарга:

- Защо не уби Седрик? Нали така трябваше да сториш!

- Спокойно, всичко съм обмислила вече. Той повече няма да ни се пречка - изпълних сърцето му с такъв гняв към баща му, че той никога не ще се завърне в Карлайл.

- И все пак...

- Алтия – влезе със замах херцогинята, прогонвайки тайнствената й събеседничка – трябва незабавно да приготвим багажа на племенника ми и жена му. Утре рано сутринта тръгват за Каролин.

- Да, милейди – поклони се покорно жената.