Събуди се няколко часа по-късно, гората до него шумеше. Вече бе започнало да се развиделява... Някъде в далечината нещо гореше…Страхил седеше над главата му и се опитваше да го свести…

- Какво стана? – запита отецът в полусъзнание…

- Убих го, Дамяне, преди да те е разкъсал… Убих го с ножа на Витан, обаче… Не знам какво е станало там, колата е паднала от баира… Как е прехвърлила мантинелата… Много странно…

- Ами те, двамата?

- Били са в нея – отвърна му с бледо лице. – Да се качваме, извикал съм пътна помощ. Дай ми ръка.

Колата ги чакаше на няколко крачки. Дамян не можеше напълно да дойде на себе след преживяното, а и след внезапната вест за смъртта на Китан…

- Къде е трупът? – сепна се внезапно свещеникът.

- Кой труп?

- На вълка.

- Той изчезна, след като го убих. Казах ти, това не е обикновен звяр… И това за сърната, такова, ами… Не съм сигурен, че я е имало, признавам си честно… Сякаш имах халюцинации…

- И аз имах – успокои го другият.

- Мхм, стана нещо тук, но и аз не разбрах точно какво…

Вече бяха стигнали пътната помощ. Мъжете там явно познаваха ловджията, защото се отнесоха дружелюбно и дори им предложиха чай и одеяла… Тялото на Дамян бе вкочанило от студ, а той самият още бе в шок…

- Ама и луда работа – заяви единият от тях. – По такова време ходи ли се на лов, бре, момчета?... И ти, Страхиле, санким си вчерашен… Още повече, като знаехте за звера…

Вече потеглиха, а оня продължи да опява:

- Ти не знаеш ли, че оня серсемин, дето утрепа баща ти, баш по таквоз време го сгащи върколака?...

Даниел внезапно изскочи от унеса си и се загледа в Страхил… Усети как го побиха тръпки… За първи път чуваше, че той е син на убития от първата жертва… Ами ако… А кой ги доведе тук?... Кой блъсна колата?... Кой?... Служителят от Пътна помощ не спираше да говори:

- Че и ония нехранимайковци, дето спретнаха хайката после – и те като вас се правиха на мъже… Не ги ловеше закона, а?.... Ама нали виде, че от некои работи нема как да избегаш…

- Все някой трябваше да му даде да се разбере – отвърна спокойно ловецът, но не стана ясно към кого точно е насочена последната забележка.

- Как попадна ножа на Китан в теб? – попита внезапно отецът и се попипа за кръстчето си, ала то вече не беше на шията му....

Другият се извърна, имаше нещо язвително в погледа му… Чак сега забеляза, че дясната му ръка е бинтована… Погледите им срещнаха и сякаш си казаха всичко без думи. Очите на опонента му бяха свирепи и като че проговориха:

„Благодари се, че поне теб пощадих”.

- Така е – потвърди на глас ловецът. – От някои неща не може да се избяга, нали така, отче Дамян?... Чух за някаква катастрофа преди – допълни многозначително…

Съпротивата на Дамян се пречупи, той отлетя настрани, загледан в мъглата и излитащите зад тях дървета и храсталаци. Този човек знаеше тайната му и той знаеше неговата, но кой би му повярвал?

- Мамка му, спрете колата! – извика той. – Искам да сляза.

Тия от пътна помощ като че ли не го чуха, имаше усещането, че се задушава и му призля.

- Не псувайте, отче, не отива на сана Ви – можеше да се закълне, че преди няколко часа „Емил” му бе казал това с абсолютно същия тембър…

/край/