Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2019 12:06 - Плачеш ли, мамо?
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 1105 Коментари: 4 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

/разказ/

Най-после се случи! Беше го чакала с години. От момента, в който подаде документи за осиновяване. Все чакаше, чакаше... Представяше си как носи бебето вкъщи, как му показва стаята му, пее му песнички...Най-после й се обадиха... Е, не беше бебе /за да има по-голям шанс, бе посочила по-широка възрастова граница/, но какво от това?... Красиво, четиригодишно момиченце, слабичко, с малко тъжен поглед. Още като го видя, се влюби в него. Пробните срещи минаха добре и вече можеше да го заведе у дома…

Полудя от щастие! Накупи хубави дрешки, фиби, играчки... Взе си едномесечен отпуск /шефът не я пускаше, но тя обеща, че ще работи и вкъщи, за да спази крайните срокове до завършването на проекта, така го склони/…

Но нещата не тръгнаха добре. Теменужка трудно се адаптираше в новия си живот. Не споделяше нищо, почти не говореше. Единственото, за което споменаваше от време на време, бяха леличките и другите деца от дома. Не можеше да свикне с новия режим, с това, че Карина готви, пазарува и т.н. Никога не й казваше "мамо", обръщаше се към нея по име. Не позволяваше да я целува или милва, дори не искаше да й подаде ръка, когато слизаха по стълбите. Като излезеха навън, често се караше и дори налиташе на бой, ако друго дете се опиташе да й отмъкне играчката. Майките в градинката започнаха да ги гледат накриво. Спряха да излизат, нека малко посвикне, пък после… Карина не се срещаше вече и с приятелки, нямаше време за това. Нощем работеше, но детето често се будеше от кошмари и тя тичаше да го успокоява... Закъсняваше с проекта, шефът мрънкаше, а тя беше толкова изморена... Понякога се будеше пред компютъра... Заспала, без да иска, на бюрото... Мозъкът й сякаш отказваше да действа...

    Една нощ влезе тихо в стаята на Теменужка, искаше й се да я погали, докато спи. Детето бе будно. На светлината на нощната лампа се взираше в някаква поизбеляла снимка. По приликата разбра, че това е истинската й майка. Момичето бързо я скри под завивките, сякаш се страхуваше, че някой ще й открадне съкровището. Жената седна до нея.

   - Много е красива! - каза тя. - Мисля, че приличаш на нея.

   Детето плахо я погледна.

   - И аз понякога гледам снимката на мама, преди да заспя - продължи тя.

   - Къде е тя?- попита детето.

   - Тя работи в Гърция. Връща се само веднъж годишно... Но, знаеш ли, хората, които обичаме, винаги са до нас, дори когато са далече. Просто трябва да помислим за тях, да се съсредоточим, да си набележим някоя звезда, която...

   - Плачеш ли, мамо?

   Карина изведнъж изгуби контрол и захлипа на глас.

   - Не плачи! Тя сигурно ще се върне.

   Теменужка погали косата й... Прегърнаха се... След известно време Карина попита:

   - Искаш ли утре да отидем на разходка до Витоша? Ще си направим сандвичи, ще се качим в колата и...

   - А защо не сега?

   - Сега! - учуди се жената /беше около два през нощта/.

   - Ами-и, сега се виждат звездите...

   - Така е, права си, там ще бъдем по-близо до тях. Хайде, да тръгваме!

 

***

   - Ама и всякакви откачалки има по тоя свят - чудеше се пазачът на хижата, загледан в двете малки фигури. - Жена и малко дете, на около 3-4 годинки. В три и половина през нощта. С колата ли са закъсали, що ли? Нито отсядат в хижата, нито се хранят, нищо... Стоят и гледат звездите... хванати за ръце. 




Гласувай:
7



1. tanyaivanova - Trogatelen razkaz.
13.08.2019 20:41
Trogatelen razkaz.
цитирай
2. miri479 - Благодаря Ви,
13.08.2019 21:07
Благодаря:)
цитирай
3. germantiger - +
13.08.2019 23:05
Разказа ми напомнио една новела на Теодор Щорм

Подобни "завъртания" в сюжета и възприятието ще е хубаво да се случват повече в живота

На финала и аз 50 на 50 бих си помислил същото :)
цитирай
4. miri479 - Благодаря за коментара, Германтгайгър,
14.08.2019 07:22
Благодаря за сравнението с Теодор Щорм, за мен е изключителен комплимент:).
Да, би било хубаво да са повече такива обрати в живота.
На финала е нормално непознат човек да си мисли така:).
Все пак смятам, че краят е оптимистичен.
Поздрави!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 555753
Постинги: 237
Коментари: 1252
Гласове: 5763
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031