Прочетен: 978 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 05.05.2020 06:23
Събуди се в 6 часа сутринта, без абсолютно никакъв план какво ще прави до 9. „Да закъснея ли? – помисли си с тъжна ирония – Де да можех!“... Светна ламата и се загледа през прозореца в разстилащото се утро над старопрестолния град... Чудеше се, може ли да сподели с някого за частичната си амнезия и виденията, без да бъде изпратен в психиатрията.... „Може би Владимиров би могъл да помгне“... Веднага отхвърли тази мисъл, с аргумента, че асистентът е историк, а не лечител на душевно болни... Докато наблюдаваше приказно красивият изгрев, с преливащите се багри на огнено-червено, розово и златисто, внезапно се пренесе в средновековна Венеция, където не помнеше кага и зашо да е ходил... Но Калоян отново участваше във видението, с черна наметка, носейки някакъв свитък, който подаваше на третият конник... Лицето на последноя не можеше ясно да визуализира в представите си...
Алармата го „събуди“ от новия сън на яве в 8:30. Той с радост си направи кафе и пое към университета... Може би бе единственият студент, тръгнал на упражнения с желание, надяваше се заниманията да го разсеят и да го отклонят от налудничавите мисли...
Асистентът ги чакаше в залата, гладко избръснат, с перфектна модерна прическа, но развяващите се руси къдри не излизаха от главата на Асен... Преподавателат им престави мултимедийна презентация, в която имаше латински надпис и за свое учудване, младежът осъзна, че познава този език... Неволно вдигна ръка тъкмо, когато Калоян се готвше да преведе текста и го направи перфектно, вместо асистента...
- Невероятно! – възкликна Владимиров – Къде сте изучавали латински?...
Естествено, момъкът не можеше да му отговори...
- Бях в специализирана паралелка в средното – измънка неопределено /нямаше представа, дали в България има такива/.
- Чудесно! – усмихна се наивно Калоян /все едно, че му вярваше/. – Ще ми бъдете от помощ по някои проекти, ако желаете...
До края на този урок, Асен се „сви в черупката си“ и остави вчеращния си събеседник да преподава по план...
В почивката между упражнението и предстоящата лекция, реши да уплатни времето си в университетското кафе, където забеляза асистентът да пие кола с някакъв позастаряващ мъж, с олисяло чело... И изведнъж се закова на мястото си – това беше третият конник, черните одежди прикриваха донякъде напълнялото тяло и оплешавялото теме, но... това беше той! Обаче не изпита ирационална симпатия към него, кой знае защо...
- Здрвей, Асене, ела да се запознаеш с професора си по археология! – усмихна се Владиморов, щом го видя – Повярвай ми, хлапето е много умно, може да ни помогне, ако реши – обърна се към събеседника си по маса.
Последният изгледа студента недружелюбно, но му направи знак да се присъедини към компанията им...
Прегръдки, Мири. :-* :)
както първата част и тази намирам за темпова и от това поне за мен не страда текста, защото при някои автори при динамика страда сюжет и ДЕТАЙЛИ,които пресъздават много
-не ми хареса разпукващо се утро - пъпка на цвете или дърво да се разпуква да, имагхинерно казнао живот да се разпуква може би да, но утро някак поне според мен - не ;)
- бих ти препоръчал да намалиш токите като недозиказана мисъл или описание, в началото са премного, а да напишеш малко повече описание няма да пострада динамиката, самия аз също пиша ИЛИЗШНО И ДРАЗНЕЩИ многотчия в коментарите ми, но при теб е като разказ и текст- акоси съгласна малко ги намали, не да ги махнеш съвсем
- последно - когато се създава нещо като приятелство или сезагатва за нормална човешка близост между ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ТИПОВЕ МЪЖКИ, не знам - някак на мен ми идва не много ок - между хард типове го приемам,когато обачестуденти и преподаватели от мъжки пол сесближават винаги много ми омеква чувството/НЕ ПОДОЗИРАМ НИКАКВО ХОМО,ЗНАМ ЧЕ ПРИ ТЕБ НЯМА ТАКОВА, просто мое усещане - игнорирай го
НУЖНА Е ВЕЧЕ ПОЯВАТА НА ЖЕНСКИ ПЕРСОНАЖ ИЛИ ПЕРСОНАЖИ :)
......
като четешкоментара ми ще излезекато само критиката а не е така - просто не споменавам всичко друго което ми хареса, а то наистина е всичко друго!!!
и да,създава усещане за съспенс ли се казваше - провокира любопитство