Асен наблюдаваше утайката от кафето, която рисуваше причудливи картини по дъното и стените на скромната му пласмасова чаша, докъто събеседниците на масата обсъждаха някакъв проект, в който Владимиров явно настояваше да включат и него.

- Момчето е много умно, повярвай, Иванов! – говореше пламенно на професора. – Имам чувството, че... Е, това може да ти прозвучи глупаво, но мисля, че се познаваме отпреди.

- Ти помниш ли нещо от предишната ни експедиция? – прошепна архелогът в ухото му. – Да не те е спохпдило нещо като видение?

- Не, съжалявам, миналото ми е пълна мъгла – призна Калоян.

Другият одобрително кимна, а младежът внезапно вдигна глава и се загледа с люопитсво в асистента си.

- Май спонехте нещо за някакъв проект – продума той, стремейки се да не издава стеснението си. – Ако искате, споделете ми!

- Няма нищо секретно – усмихна се по-младият преподавател, - Имаме официално разрешение да потърсим легендарното съкровище в Царевец, за което вроятно си чувал.

/Не, всъщност не беше, но историята му се стори позната/.

- Извинете – промълви объркано той, хващайки се за челото. – Малко ме забoля главата – и тръгна към изхода.

 На излизане от бара едва не се сблъска с елегантна и красива около 40- годишна жена, която изпитателно го изгледа... И внезапно осъзна, въпреки, че черната качулка прикриваше гъстите, тежки руси коси – тя беше... четвъртият конник, каквото и да означаваше това... Лицето от видението не бе така мило, а твърдо и решително. На мъжките си одежди имаше колан, в който носеше някакъв странен уред... Внезапно страните му въображаеми "сънища", го пренесоха в подземието на Царевец, където Иванов заплашваше Владимиров с меч...
"Това е невъзможно" - помисли си трескаво той, наблюдавайки приятелските взимоотношения между двамата си бъдещи преподаватели...
- Заповадйте при нас, госпожа Енчева – покани я професорът, а тя с изискана усмивка се присъедини към компанията на двамата преподаватели.

- Каква чест – прошепна сам на себе си Владимиров – Самият ректор на университета да пие кафе с мен. – Но откъде я познавам?...

- Имате ли нещо против, да включи още един в експедицията? – попита през това време колегата му. – Имам чувството, че някакъв неизвестен студент би могъл да ни е от помощ.

- Защо не? – отвърна тя, поръчвайки си безалкохолно...

Асен се отказа от лекцията... Имаше много неща да изяснява в главата си, а не можеше... Залута се из града, като насън мина по моста над Янтра, под паметника на четиримата конници – Асен, Петър, Калоян, Иван-Асен II-ри. „Мостът на самоубийците“ – мина му през ума, макар цялото пространство да бе отбелязано с „катинари на влюбените“.

Погледна през перилата, към разбушувалата се, мътна вода и изведнъж картината проблесна в ума му... Цялата сцена от средновековното Търново /малка част от спомените му като  член на научен орден от стара Италия/...

/следва финал/

 

 

наистина ми хареса, защото е смело,директно, поддържа очакване и интерес,което може би е най-важното за сюжета - очакване за още, интерес, напрежение итн

сюжета му е майката както се казва ;)

...

сега разбира се, само за това което НЕ ми хареса

- срамежливо... младежа срамежливо попитал - ок, може да е срамежлив, нали ениов студент,но някак не е особено мъжко, поне да прикрие да,се посбори с тази срамежливост

ако човек описва сина си като майак или баща, детето си, може да напише срамежливо,но ПОНЕ ЗА МЕН тази дума не е особено подходяща за младежи в разказ и живот, оосбено ако тия младежи предполагам са решителни кавалеристи, ездачи и чукачи във фентъзи, последното айде няма да са, но тъгъдък тъгъдък :) ще са по-решително

- ректорката е руса, което никак не е често срещано сред българките, може да е изрусена, макар да не си го посчила, а и някой ще каже не е нужо да се посочва, но все пак това с русото е някак шаблон, нали не си го написала заради мен да е руса, не държа казано на шега :)

обикновено повечето ректори май са сухари и по експедиции не ходят, ако са рисковани по приключески експедиици мисля, че не - ректорите обуират лаври на режене на ленти админстриране итн по-често, разбира се, не е невъзможно каката да си е ректорка

това е никаквъ кахър и не е критика, нп

критиката ми досега все едно не е критика - може да си остане срамежливостта и русата ректорка - всичко е ок

имам само една друга забележка,която също НЕ е и няма как да е задължителна

но ми се струва СЕРИОЗНА ;) наистина !

...

когато разкриваш спомен на студента, като припознмава или познаватози или онзи, то...

ДОБРЕ Е СПОМЕНА ДА Е НЯКАКВА СИТУАЦИЯ, не просто лице или кавалкада

би станало по-интересно и БИ РАЗКРИЛО НЕЩО ЗА ВСЕКИ ГЕРОЙ НЯКАКВА ОТДЕЛНА СИТУАЦИЯ

- примерно еди-кой си в бой

- или еди-кой си събиращ или обучаващхопра

- или еди-коя си на гроб или накоронация или дори във флирт

зависи какви искаш да наоправиш героите си

благодаря за препоръките. Мисля, че лесно бих могла да коригирам текста си, според критиките ти, така че се заемам, защото котката ме събуди:)... Аз лично познавам доста руси жени от България, така че не виждам проблем героинята да е руса... Освен това, тя не е традиционен ректор, а член на научен орган в средновековието, това, че в настоящето се подвизава като "шеф на университет" е друга бира:)... Иначе ако кажеш, ще я направя и тъмнокоса, за мен не е проблем. В моите очи, красотата на човек е в чертите на лицето и в излъчването, цветът на коси и очи няма чак такова значение:)... Ще ме извините, ако има някоя и друга правописна грешка, но, както ви споменах, налага ми се да пиша на фонетична:)... А сега, отивам да прочета новия ти пост...

Да, добре е да има жена- конник. :)
Но аз си чакам продължението за третия конник- стария професор, отрицателният герой. Отрицателният герой винаги е епицентъра на сюжета. Това са специални персонажи, които трябва да ухажваме най- много при писане.
Поздрави. :-* :)

П.п: Иначе съм съгласна с мнението на ГТ, че мъжките герои трябва да са по- пауър - мъжки. Но това е защото аз предпочитам такива. Но това не значи, че ти трябва да променяш визията си за психологическите характеристики на своите персонажи. :)

И аз харесвам женските персонажи, които проявяват понякога леко мъжки качества, тази съм планирала да бъде такава. В следващата част ще има продължение за отрицателния герой, но такива на мен не винаги ми се получават, та не отговарям:).
Да, и двамата сте прави, че мъжките образи трябва да са по-хард, ще се опитам да поправя това. Бях два дни на място без нет, затова сега ти отговарям. Поздрави:)

Спомних си за един филм. :) "Каубои и извънземни". Даниел Крейг играе мъж, изгубил паметта си. Да, има някакво естествено объркване, но психологически изобщо не се държи като объркан. Ако искаш и имаш време го погледни. ;)
Поздрави. :-* :)

Поздрави:)