разказ

Слънцето  преваляше към запад, беше изкачило стръмния връх и лъчите му се разтапяха в развълнуваната река, а светлината биеше право в очите. За щастие, сенките на огромните дървета наоколо бяха започнали да се издължават …

 

 - И какво ще правим сега ? - попита замислено побелелият д-р Хамет.

 

- Ще трябва да изчакаме Шулц да поправи лодката - отвърна професорът по история и мързеливо се опъна под една палма, грамадната му осанка тромаво се раздвижи.

 

- Междувременно няма да е лошо, ако мъжката част от компанията се постарае да стъкне огън и да си сготвим нещо за ядене. Освен това вероятно ще трябва да преспим тук, така че ще е добре да опънем палатките  - намеси се в разговора г-жа Стоун - доктор по филология и историческа лингвистика. Тя бе единствената жена в експедицията. Беше около 50-те, имаше сурово, но донейде красиво лице…

 

- Предложението Ви е практично, колкото и да ми е неприятно да го призная – историкът Сол се надигна без особено желание и започна да събира съчки.

 

Малкият им екип, предприел тази авантюристична разходка по поречието на Амазонка, се състоеше само от четири човека. Поводът бе една особено интересна каменна плоча, открита преди няколко месеца по тези места. Тя бе любопитна с две неща: Първо - със загатването за наченки на писмено слово от време, когато учените не са и предполагали да е съществувало в тази част на Америка. Точната дата не можеше да бъде определена, но със сигурност беше от преди откриването на континента от европейците. Документът очевидно бе създаден от отдавна изчезнало индианско племе. Другият, още по-интересен факт - в него имаше свидетелство за посещение на същества от друга планета.

 

Голяма част от научните среди не погледна сериозно на това, но група ентусиасти, начело с културолога д-р Хамет, успя да издейства скромен бюджет за експедиция до мястото на находката. Целта - евентуално разкриване на веществени следи от пребиваването на пришълците. Включиха се специалистката по древни езикови системи Ейвелин Стоун, историкът Максуел Сол и немският естествоизпитател Рихманд Шулц, най-активния в целия екип. Той дълго бе изследвал района и можеше да им помогне, както с определяне на посоката, така и с доста от местните диалекти. Освен това беше по-опитен в управлението на моторни лодки.

 Въпреки неговите способности, един следобед силно земетресение ги изправи на нокти. Някакъв паднал клон удари малкия им плавателен съд и те сe завъртяха по течението. Двигателят им се повреди, а инерцията ги изхвърли няколко метра по-надолу по устието на Амазонка. Когато се удариха в брега, д-р Хамет и Сол получиха леки наранявания. Установиха, че са се отклонили от верния път. А на всичко отгоре, сега се налагаше да останат около 5-6 дни, докато Шулц отстрани проблема с двигателя...

 Всички се включиха в подготовката на лагера. Ейвелин приготви някаква имровизирана вечеря от сухите им запаси. След като се подкрепиха, пуснаха портативния уокмен на Рихманд и отново подхванаха темата за тайнствения надпис.

- Дори наистина тук да е имало посещение от далечна цивилизация - каза скептично Шулц, - вероятно няма никакъв шанс да открием нещо. От надписа се разбира, че вероятно в своето невежество, индианците са убили "нашествениците" преди да разберат за какво става дума.

 Той се изправи и започна да обикаля наоколо. Беше висок и строен, имаше релефно телосложение  и аристократични черти на лицето, засенчено от дълги, руси къдрици, а небесно сините му очи наблюдаваха красивия пейзаж с някакво безпокойство …     

 - Не ми се вярва - възрази д-р Хамет. - Тези същества трябва да са разполагали с доста по-модерни оръжия дори от нашите. Едва ли са се оставили да бъдат победени със стрели и фунийки. Сигурно след като са били нападнати, те са избили племето до крак. Затова няма друго писмено свидетелство от него.

 

- Тогава кой е написал това? - филоложката посочи компютърната разпечатката със символите от плочата.

 На светлината на джобния си фенер, тя дълго се взира в странната смесица от математически знаци, елементи от писмената система на маите и схематични рисунки. Цял екип от историци, лингвисти, филолози и какви ли не специалисти, бе необходим, за да ги разгадаят /поне до някъде и с известни уговорки/. В общи линии, учените го бяха превели горе-долу така:

 "От луната се появиха странни същества, които не приличаха на нас. Напомняха повече синовете на Звездните пътешественици от света на четирикраките..."

 

- Струва ми се, че тяхното посещение не е било еднократно. Тук е намекнато нещо за това - допълни тя и продължи да чете нататък:

 

"Единият от тях бе лунен, а другите слънчеви. Телата им можеха да променят формата и цвета си. Използваха непознати за племето ни земни духове, за да се пазят от слънчевите стрели. Имаха огнени кълба, за да се свързват със звездите и с тях убиха Лунната сянка. Носеха големи.../неразбираем символ/ и в тях бяха заровили опасни предмети. Най-страшна ни се стори малката лоша кутия, с която крадяха духове. Вождът каза: Те са пратеници на мрачните сили. Трябва да ги убием, защото не са деца на светлината..." По-нататък не беше разтълкувано.

 В целия текст липсваха каквито и да било препинателни знаци, а времената бяха използвани напълно безразборно.

 - Ако допуснем, че извънземните не са имали право да унищожават разумни форми на живот... - намеси се историкът.

 - Но в документа пише, че са убили Лунната сянка - прекъсна го Хамет.

 - Може би не е било нарочно - предизвикали са облъчване, което е убило някой. Разбрали се, че това вреди на местните и са спрели - настоя Сол. - Предполагам, че са намерили начин да се защитят, без да нарушават законите за ненамеса. След подобно негостоприемно поведение, са решили, че жителите на нашата планета не са дозрели за подобен контакт. Сигурно ще отскочат пак - след около 10-тина, 20... хиляди години.

 - Сол, вашите шеги... - започна Ейвелин.

 - Вижте това! - извика внезапно Шулц.

 Всички го погледнаха изненадано. Той държеше тънка, прозрачна пластина, доста зацапана и надраскана с объркващи символи.

 - Струва ми се, че е от поликарбонат - каза Сол, загледан в блестящата, синкава повърхност от другата страна на предмета. - Има метално покритие. Едва ли е от времето на находката. Прилича на парче от нещо по-голямо.

 - Но знаците напомнят тези върху плочата! - развълнувано заяви Ейвелин като се вгледа в тях. - Говори се нещо за лунен човек и пътека към звездите...

 - Имам неприятното чувство, че някой си прави лоши шеги с нас - раздразнено заяви природоизпитателят.

 - А тази скала имаше ли я преди, на светлото. Сякаш не я бях забелязал. - замислено промълви историкът, насочвайки фенера си надясно. Лъчът освети малка, белезникава скала в плитката част на реката. Странно, че никой не я бе видял през деня. Тя бе обградена от буйна растителност и препречваше пътя нататък, но в дъното й имаше отвор.

 - Подобна структура на камъка не е характерна за тази част на джунглата - зачуди се Шулц, като взе откъртено парче от масива и започна да го разтрива между пръстите си.

 Езиковедката разгледа обстойно тесния процеп в основата на скалата с надеждата да открие надписи.

 - Тук няма нищо! - разочаровано констатира тя. - Но какво е това в далечината?

 Сол надничаше любопитно зад гърба й. Наистина на около 50-тина метра след своеобразния тунел се забелязваха неясни очертания.

 - Говори се за останки от някакво обредно селище по тези места ! - развълнува се и той.

 - Хайде да проверим! - предложи ентусиазирано д-р Стоун и скоро нейният авантюризъм завладя и останалата част от екипа. Дори решиха да преместят лагера си там ( стори им се по-закътано ). Те загасиха огъня, взеха багажа и палатките си и се запровираха през кухината. Отворът едва стигаше, за да преминат под скалата. Водата минаваше от там и дрехите им се намокриха, специалните им обувки започнаха да се хлъзгат по влажната почва. Сол, който беше по-едър от останалите, леко се заклещи, но с общи усилия успяха да го издърпат и благополучно се оказаха от другата страна на скалното образувание.

 Когато наближиха, неясните очертания постепенно започнаха да придобиват форма на човешки фигури, но изглеждаха неподвижни и имаха особени, зловещи лица. Неприятното усещане се подсилваше от песента, която издаваше уокмена. Предпочитаха да си говорят, за да неутрализират потискащите емоции.

 - Не ви ли се струва, че в тази част на джунглата дърветата са по-млади ? - запита естествоизпитателят.

 - Интересно защо никъде не виждам...

 Изведнъж няколко изсвирвания във въздуха ги предупредиха за приближаващата опсност, а докато се усетят, Хамет извика, преви се и се хвана за рамото... От него течеше кръв, а в раната бе забодена... индианска стрела (от тези, дето да се срещат само в редките находки на колекционери). Всички се вторачиха в него... На бледата светлина от фенерите различиха маскираното лице на разгневен индианец с препаска от времето на приключенските романи. Това, което каза, не беше на нито един местен диалект и Шулц не го разбра. Беше насочил към тях смъртоносната си фунийка за стрели. Скоро се оказаха наобиколени от още 20-тина негови сънародници.

 - Хвърлете фенерите! – кресна внезапно Ейвелин. - И изгасете уокмена, това ги плаши...

 Тя каза нещо неясно, посочи към луната, а след това към себе си и останалите. Тогава индианецът малко се поуспокои…

 Всъщност, на по-близък до съвременния език, надписът би трябвало да се тълкува по-скоро по следния начин:

 "През нощта се появиха странни същества, които не бяха точно като нас. Но напомняха повече синовете на великите вождове, отколкото породата на четирикраките. Една жена и няколко мъже. Обвивката на телата им можеше да променя формата и цвета си. Използваха непознати за племето ни растения, за да се пазят от топлината.

 Имаха огнени кълба, за да гледат звездите и когато пристигнаха, разпръснаха тъмнината с тях. Носеха големи торби и в тях бяха скрили опасни предмети. Най-страшна ни се стори малката черна кутия - от нея се чуваха откраднати гласове. Вождът каза: Те са пратеници на мрачните сили. Трябва да ги убием, защото не са деца на светлината. Ранихме единия от тях. Съществата хвърлиха своите оръжия и изключиха черната кутия. Жената направи жест, с който да ни покаже, че те също са деца на светлината. После разбрахме, че тя може да говори нашия език, макар и не много добре.

 Запознахме се и те живяха известно време близо до лагера ни. Помогнаха ни с много неща, които направиха живота ни по-добър. Мъжете ни учеха да познаваме билките и да лекуваме раните си.

 Жената ни показа магически символи, с които да предаваме мислите си. Но не можахме да ги усвоим много добре, защото гостите ни останаха само за месец. На 29-тата нощ от пристигането  си, те си тръгнаха през малката бяла скала, която се появява само по новолуние. Но преди това ни подариха пеещата си кутия и кръглата пластина, която се върти в нея, за да издава звук. Надписахме я - "От лунния човек, който ни показа пътя към звездите."…

 

Мири, пиши ме в официалния лист на феновете ти. От известно време се хванах, че с нетърпение очаквам следващия ти разказ.
Поздрави и за този. :)

Радвам се, че и този ти е допаднал , честно казано, за предишните се старах повече. а Път към звездите беше малко на прима виста, но дано да се е получил донякъде. Поздрави:)

- така като "гледам" или по-точно казано като чета - пишейки за шулц си имала напредвид половината от мен казано на шега :)

- чудесен фрагмент или за мен този разказ би трябнвало да е фрагмент от нещо по-обемно, поне аз така бих предпочел, защото не съм фен на шеговити разкази или дори оригинални хрумвания поднесени много добре, но все пак без задълбочен и сериозен край :)

- ако правилно съм разбрал и чел (а аз прочетох ВСИЧКО без да пропускам нищо) та ако правилно съм разбрал това е нещо като "врътка" във времето - началото е породено от края или "безвремието", пак казвам/пиша аз лично не предпочитам такива завъртулки, но всеки с вкуса си :)

- според мен си го написала много добре, началото и средата много ме заинтригуваха, това с писмената и полегатия текст е много добро, грабна ми вниманието и с интерес прочетох всичко, просто края не е моя тип финал, но за много други хора ще е супер без съмнение

- излишно е да спомена детайли като: в походни условия яхнии не се готвят не смао поради липсата на подправки и топлообработка, а поради бол причини - проблеми с киорем и стомах, умора на участниците или стремеж свобжодниото време да се ползва за почивка, храната знаеш е обикновено, сушена, пушена, обработена и както се казва най-често "суха" освен всякакви витамини, "тубички" и пр.концентрати

- маратонки на експедиция не, това е абсурд :) за сериозни хора, също така извън всеобщото човешко заблуждение, истината е че лък и стрели, че и фуния и пр. приспособления в гора и нощ са почти неприложими, няма да обяснявам защо - половината при9чини ще се сетиш сама, другата половина да не се натоварвам да я пиша :)

независимо от това разкаяза ти е супер, както казах споредм мен е написан интригуващо, приятно и провокира моя интерес и то много, вграждането или вплитането на писмена, намеци за артефакти и особена експедиция е повече от супер ! просто финала не е за мен

Радвам се,че част от разказа ми е провокирал интереса ти, след малко, като си почина, ще поработя върху забележките ти. Ще помисля и за по-сериозен финал. Да, правилно си разбрал, за пътуване във времето става въпрос. Шулц е моят фаворит в този разказ, но самият разказ не е достатъчно сериозен, за да опиша героя в дълбочина. Вчера бях без нет, затова сега ти отговарям. Благодаря за прочита и отзива:)

яхнията е отпаднала,ноп на нейно място се е появило абсурдното изречение завършващо с вечеря от ПОДРЪЧНИ МАТЕРИАЛИ :) - яхнията бешер по-добре :)

още преди щях да напиша,че за първи път попадам на име като Рихманд/вероятно съществува, но с имената знаеш не винаги ти се получава

финала като го прочетох втори път не е проблем, но се очаква продължение какво е станало след като са си тръгнали, можеш да го продължиш

като бях юноша много обичах да чета изгубения свят на ак дойл, години по-късно напреавиха и нелош сериал

преправих го на вечеря от сухите им запаси, ей, нямаш угодия :))). За имената, знаеш, не съм много добра и прецизна:). Може да напиша продължение, когато ме тресне пак графоманията :)... И аз харесвах тази книга, а наскоро с дъщеря ми четохме заедно един приключенски роман с индианци, явно това ми е повлияло :)

Единственият път е чрез възкресението. Цялата вселена е населена с непаднали в грях същества, ангелите. И да отидем няма как да ги видим. Скоро ще дойде възкресението и ще можем да отидем до звездите.
Вижте последната ми публикация, в която Бог казва, че планетите от Слънчевата система са населени от същества в нетление.

Сега ще прочета последната Ви публикация...

ПОЗДРАВИ! ЛЕК ИЗКАЗ. ПИШЕТЕ

Благодаря:)