Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09 10:27 - Пациентът „Х”
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 291 Коментари: 4 Гласове:
7

Последна промяна: 17.09 13:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ***
Защо този случай не й излизаше от ума? Защо не можеше да го остави в болницата, като всички останали? Дори когато се прибра в къщи, Марта не успя да прогони от мислите си хубавия пациент, толкова безпомощен и объркан, толкова убеден, че е стар космически пътешественик. Наистина култа към тези хора можеше да доведе до печални последици сред младежта. Дали поради факта, че в съвремието си нямаха подобен светъл пример за подражание и го търсеха в идеализацията на миналото, в романтичната епоха на първите изследователи? Каквато и причина да имаше, тя за първи път се сблъскваше с толкова ярък образец за отрицанието на собствения си живот и бягство от реалността чрез припознаването си в друг. Може би след години щеше да напише научен труд по въпроса, но сега просто я преследваха тези очи, изпълнени с толкова ужас пред фактите на действителността, отчаянието на погледа, убедеността му, че тя е лудата, а той – правият. И като че ли не бе само професионален интересът, който я караше да разсъждава с часове само за него, пренебрегвайки всички останали случаи. Тя не искаше да си го признае, но в съзнанието й все по-често се появяваше образът му, а дръзкото, безцеремонно държание я привличаше по необясним начин.

Накрая не издържа, обади се сестрата от нощната смяна:

- Как е новосъбудилият се пациент? Има ли някаква промяна?

- В какъв смисъл промяна?

- Говори ли още за Даниел Мейбъл? – запита предпазливо, понеже не бе посмяла да предаде пред колегите си целия им диалог, от страх да не го тикнат направо в психиатричното.

- Не, но очевидно е пълен дивак. Не сме имали толкова тежък случай... Когато му занесох храната, като че изобщо не ме забеляза. За да привлека вниманието му, го попитах защо не е пуснал телевизора, а той отвърна, че не виждал телевизор в стаята. Представяш ли си? Както и да е, показах му го, пуснах го, а той гледаше като малко дете голямата холограма в стената. Даже сякаш леко се поуплаши в първия миг. Благодари ми, но след като излязох, чух, че го спря. Малко по-късно помоли да се изкъпе и аз му обясних какъв е реда – т.е., че трябва да остави старите си дрехи на автомата пред банята, а този от другата й страна ще му предаде нови. Направих тези уточнения, понеже ми се стори хаотичен и леко несвестен човек. И моля ти се, това същество, взе да ме пита за ония парцали, с които сме го намерили. Дали сме ги били запазили. Отвърнах тактично, че редът в болницата е такъв – да се носят пижами, предоставени от заведението /вместо директно да му заявя, че сме изхвърли онези старомодни боклуци в контейнер за рециклиране, да не хабим пералните роботи за тях/, а той заяви, че пижамите ни приличали на клоунски дрехи. Пак започнах да го увещавам, чу широката кройка е за негово удобство, а целта на ярките багри е да подобри настроението му, на което чудакът ми заяви, цитирам: „Да изглеждам като палячо не ме прави щастлив, а тези пижами са естетическо престъпление, дело на извратен мозък.” Направо затръшнах вратата под носа му и го оставих да си се вайка пред когото си ще.

Психотерапевтката ненадейно избухна в смях, докато слушаше непретенциозния му анализ върху болничните пижами /донейде съвпадаше с мнението й/... После внезапно й хрумна, че трябва незабавно да се върне в отделението. Нощта наближаваше, а това бе благоприятен момент за бягство от страна на някой буен и неотстъпчив пациент като него, пък охранителните мерки не бяха особено строги, защото подобно необуздано чудо не бяха виждали в кротката болница „Леонардо Валенса”.

По пътя дори се погрижи да закупи от някакъв бедняшки магазин старомодни дрехи, които и да не бяха съвсем като неговите, донякъде биха задоволили „взискателния” му вкус. Но реакциите му продължаваха да я изумяват. Ако можеше до разбере самоотъждествяването със славна личност от миналото, то не можеше да схване културния шок, в който го тласкаха съвременните технологии като огромния холограмен телевизор и „календарът-дисплей”, незнанието му за основни медицински проблеми /например невидимия печат, поставян при всяка задължителна имунизация, който може да се види само на ултрачервена светлина/ и други подобни дреболии, ясни на всяко дете в двайсет и четвърти век...

Унесена в мисли, неусетно стигна до болничната градинка, където биониженерите бяха стигнали до своето съвършенство, постарали се бяха да пресъздадат истинската красота на земната флора, че дори уханието на теменужките се долавяше приятно из въздуха в прохладната вечер...

Завари „питомеца си” със зачервени от плач очи, да спори с някакъв прислужник робот, защото последният отказваше да замени вечерната му порция храна с бутилка уиски и пакет долнопробни цигари.

- Но въпросът не е в себестойността на храната Ви, господине – обясняваше му машината. – Просто болничната политика не позволява употребата на алкохол и вредни вещества със съдържание на никотин в здравното заведение.

- Вредя на моето си здраве, бе, идиот! Колко пъти трябва да ти повтарям? Не стига, че нямаш бели дробове, но очевидно нямаш и мозък.

- Достатъчно, Даниел! – обади се властно жената, като несъзнателно започна да го нарича с името, на което той самият държеше. – Няма нужда да обиждаш горкия Марбелт. В днешно време и те имат чувство за лично достойнство, ако не знаеш.

- Благодаря, мис – обърна се чинно към нея роботът.

- Остави храната и си върви, аз ще се оправям с него – каза тя кротко.

Морбелт мълчаливо постави табличката върху масата пред леглото на болния и излезе без повече коментари.

Пациентът скочи изнервено с думите:

- Тръгвам си! Къде трябва да подпиша и да се изпарявам оттук.

Жената го погледна със устни, свити в лека насмешка, както се наблюдава непослушно, наивно хлапе.

- Не става така – обясни му добродушно и меко. – Първо трябва да получиш всички имунизации, включени в задължителния здравно-медицински пакет, те по презумпция са безплатни...

- Тогава ме пуснете да си вървя и ще идвам само за ваксините.

- Не, не може! Без тези ваксини ти си опасен не само за себе си, но и за хората около теб. По принцип не би могъл да получиш билет за Марс, без да ги и имаш и не проумявам как си успял да се качиш на борда на туристическата совалка и как си преминал земните гранични контроли – те са много строги в това отношение.

- Не мога да отговоря на въпроса, тъй като имам амнезия – в тона му се прокраднаха иронични нотки.

- Именно това те спасява дотук от затвора... засега...

- Моля? – извърна се изумено към нея.

- Да. Време е да погледнеш истината в очите и да осъзнаеш, че положението ти никак не е розово. Но аз мога да ти помогна, Даниел, защото виждам, че не си биологично оръжие, пратено ни от терористи, както предположиха някои. Виждам, че си просто много объркан и разстроен човек.

- С други думи: изперкал. Разбирам, всички тук си го мислите.

- Нямах това предвид. Ето – в знак на помирение му подаде тесния панталон, наподобяващ някогашните дънки, както и карираната риза и шалчето – любим аксесоар на неговия кумир. – Дано ти харесат – добави тихо.

- С тези по-малко ще наподобявам поклонник на Айви Гендал – рече намусено.

- Дори примерите с кинозвездите, дето даваш, са стари, но както и да е.

Той нетърпеливо свали тениската и веднага усети по смущението в очите на Марта, че е допуснал грешка по отношение на съвременния марсиански етикет /явно тук порядките бяха по-консервативни, колкото и странно да бе/. Все пак, в погледа й имаше и друго, освен неодобрение...

Тя за миг си представи, как го прегръща, но бързо разтърси глава, за да избие от съзнанието си тази непрофесионална мисъл. После тръгна решително към пациента си. Той побърза да навлече новата риза и малко смутено й сподели:

- Ще мога да ти се изплатя по-късно, когато изляза от болницата и си намеря някаква работа.

- Дотук за дължиш 500 денария само престоя и медицинските процедури, докато бе в хибернация – заяви му жестоко /искаше да го провокира, да го накара да се замисли за истинското свое семейство/.

- Нямам пукнат цент, както ти казах. Когато ръшвах за Фобос, не вземах дори джобни със себе си, защото там нямаше ни ресторанти, ни нощни барове, а си бе един пущинак с изгледи за населяване след стотина години. Та предпочитах да си пазя спестяванията за новоколонизираните градове на майката Марс /колегата Рене се готвеше да открива виртуален стриптийз бар, но ме увери, че цените ще бъдат убийствени/.

- Имаш шантаво чувство за хумор.

- Благодаря, пак заповядай. Между другото, няма да ям този синтетичен боклук, може да го дадете на някой по-отчаян от мен.

- Сутринта ти хареса храната.

- Сутринта бях изгладнял като вълк, а и още не ми бяхте отровила живота ми с новината, че трябва да плащам за всичко това. Само да питам, водата безплатна ли е все още? Вече нямам апетит, освен ако някоя санитарка не се смили над мен и не сложи цианкалий в храната ми.

- Не говори така. Ето, за да те успокоя по този въпрос, те уверявам, че ако до края на лечението нямаш подкрепа от близките си, аз ще поема разноските. Но искам да ми обещаеш, че поне ще направиш някакъв опит. Не мога да ти помогна, ако ти сам не поискаш това.

- Колко щедро предложение – забеляза с характерния си сарказъм. – Да Ви кажа, в момента за пакет цигари и бутилка уиски съм готов да се държа като нормален човек в продължение на – присви замислено големите си сини очи – да кажем за... петнайсет минути.

- Двайсет.

- Осемнайсет и нито секунда повече. Имаме ли сделка? – подаде й ръка делово.

Тя го премери с поглед от глава до пети, след което отвърна на жеста му, но каза полушеговито:

- При условие, че ми отпуснеш една чашка от дажбата си.

- Дадено.

Стиснаха си ръцете и лекарката отиде до най-близкия бар, като остави разпореждане на роботите пазачи да бъдат по-бдителни с „пациента Х”, както бяха свикнали да го наричат помежду си.

/следва/




Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - +
17.09 13:06
разбира се и тази част ми хареса, но в нея не се случва нещо екстрено или променящо нещата

не е и нужно да се случва нещо повратно - неможе и нетрябва да се пише само екшън, действие или обрати, разбираемо е - нужни са и по-спокойни моменти разкриващи това или онова в персонажите

показала си ясно симпатията, "полу"изкушението или разликата в цивлизованост "сега" и разлика преди, която разлика провокира интерес итн :)

......

това, което на мен не ми пасна:

- ръшвах за Фобос, вероятно е тръгвах за Фобос

- обяснението със стриптийзбара мисля е излишно,но нп и да го има

- героя казва "изяснявам", това от уста на мъж като този е почти невъзможно :) по-скоро друга дума

......

според мен, подчертавам - според мне/няма как да е вместо друг :), та според мен марлоувщината/стила на чандлър или прекаленото слизане на героите до злободневие може да намалиш, но нп и да остане в желанието ти да ги покажеш по-непосредствени или по-мачовски :) и все пак ми се струва, че малко трябва да намалиш или ТУК-ТАМЕ/не навсякъде да обереш някои по-простовати изрази, които ти целенасочено влагаш в твоите персонажи, въпреки, че ти простовата НЕ си
цитирай
2. miri479 - Здравей, Митак,
17.09 13:53
Благодаря за прочита и коментара, съгласна съм, че не става нищо съществено в тази част, но ми се искаше да обясня отношенията между героите, които тепърва ще се развиват... Ръшвах е тръгвах, исках да покажа старомодния му жаргон, стриптийзбара беше с цел малко по-забавно да звучи този разговор/а по мое виждане, това е шега от негова страна/. Изяснявам го замених с повтарям. Да, преди време много си падах по Чандлър и явно това ми се отразява понякога, утре ще се опитам да пообера простоватите изрази. Благодаря за това, че споделяш и нещата, с които не си съгласен в моите писания, това показва, че си чел внимателно. Радвам се, че някои от нещата са ти харесали:)
цитирай
3. germantiger - ++
17.09 14:49
в тази част ясно се "видя"/прочете :), че главната героиня и главния герой явно ще се харесат, поне аз винаги искам в това което чета като художествена литература да има и любовна линия :)
цитирай
4. miri479 - ще има
17.09 15:58
и любовна линия :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 162292
Постинги: 160
Коментари: 694
Гласове: 2182
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031