/разказ/

 

- Мамка му, мамка му, мамка му! – крещеше Деймиан, надвесен над разваления комуникационен пункт.

- Грешка 358 – отвърна за 10-ти път устройството и засвятка в червено.

Той падна съкрушен върху командния пункт. Люкът се отвори и отвън нахлу смразяващ студ. Пленителните синкаво-лилави светлини на тази негостоприемна планета проблеснаха за миг, докато вратата се затвори зад гърба на партньора му – инженерът Съливън  Сангало. Когато свали предпазния шлем, чаровна усмивка озари красивото му лице, с деликатно изваяни скули, покрито от дълги, кестеняви коси. Вечният му оптимизъм в момента не бе в унисон с отчаянието на колегата – пилот.

- Имам добра и лоша новина – обяви той.

- Зарежи клишетата, давай лошата! - мрачно отвърна другият.

- Може да е от командния модул, това ще ми отнеме 6 месеца за поправка.

- Нямаме толкова запаси.

- Благодаря, Шерлок, изчислил съм го и без теб.

- Трябва да ограничите консумацията до минимум – намеси се роботът Бърни, който безшумно бе влязъл в помещението.

- Знам, млъквай,скапана тенекия! – изръмжа Деймиян.

- По-кротко, това не е обикновен робот, а самоубучаващ се, високо интелигентен…

- Спести си лекцията, жабарче! Знам, направил си го сам, още преди университета, твоя собствена разработка, понеже си гений, дрън-дрън…

- Точно така – скромно отвърна младежът. – И за кой път да ти обяснявам, че не съм жабар. Имам само една четвърт италианска кръв…

- Достатъчно, за да те спасявам от побои в баровете, заради някакви мацки… Иполита ли беше последната, или Елизабет?

- А вие, ирландците може да се похвалите с деликатността на слон в стъкларски магазин. Както и да е, не стигнахме до добрата, може да е само една част от сервизния модул, която ще оправя за нула време.

- Вероятност 30 към 70 – намеси се отново Бърни.

- Ти няма ли най-после… - пилотът тръгна застрашително към машината.

- Стоп, стоп – застана помежду им Съливан – Хайде, изключи се и върви да почиваш, вече не можем да работим, заради наближаващата буря, но утре ще продължим с диагностиката – обърна се внимателно към „питомеца“ си, - а ти, спри да нервничиш и ми кажи, докъде стигна с комуникационната система? – попита партньора си.

- Опитах какво ли не, показва само грешка 358.

- И какво трябва да значи това?

- Не знам – смутено отвърна ирландецът, - явно съм пропуснал тази лекция.

„Както и урокът, как се акостира с невредим кораб в негодна за живот планета, при условия на метеоритен дъжд“ – помисли си събеседникът му.

За щастие, базата от първата мисия ги бе приютила временно и бе спасила живота им, но нямаха много време.

- Да пийнем по уиски – предложи помирително събеседникът му.

- Трябва да пестим…

- Ще пестим от утре, друже – потупа го добродушно по рамото едрият, рижав мъж…

Звездите трептяха красиви и изглеждаха толкова безобидни от пункта на А332, сияеха мамещо в кроткото, нощно небе… Двамата мъже вечеряха  мълчаливо в тихия уют на временното си убежище, а навън вилнееше една от помитащите бури на планетата – буря, от която и защитните им костюми не биха ги спасили. Свистенето й бе единствения звук, който се чуваше в мрачната тишина… Деймиян се бе отнесъл в спомени за съпругата и децата си, които може би никога повече нямаше да види. В ушите му звучеше весела глъчка, нежен женски глас, а в носа му се усещаше приятния аромат на домашно приготвено ястие… Тези „безобидни“ звезди го бяха подмамили твърде далеч…

Сътрапезникът  му си спомняше кучето Бърни, което мащехата му изгони в приют… Най-добрият му приятел от детството… Кръсти на него първото си изобретение, но когато получи стипендия за високвалифицирано учебно заведение,… баща му се гордееше повече с доведения му брат… баскетболист – също като пастрока си…

На другата утрин, когато последните призрачни, виолетови отблясъци на бурята стихнаха и се показа чисто, спокойно небе, двама от тримата не бяха в каютата…

/следва/

поне за мен финала ти е великолепен

все едно чета завуршен автор и фантастика в книга

началото ми се стори малко "по-ръбесто" и недодялано, но след това надграждаше

също така това начало предизвиква интерес - има риск, има дилема, иам ралзични подходи и характери има и на финала топлота или малко драматизъм, точно толквоа колкото трябва за начало и за предястие

въпроса е как ще развиеш или как си развила това нчало - дали след това е сериозно или комедийно, аз съм за сериозното, но моите предпочитания са си мои :)

иначе обикновено реагирам като ирландеца, но съм умник като жабарчето

хубаво е най-сетне тиоя образи да НЕ се противопоставят, а да се обединят в един или едно

има такива хора :) ;) и аз съм живото доказателство за емоция и ум в едно

а про по маса велики гении във война и литература са били двуполюсни, разбира се аз съм далече, далече от тия титани

грешката 358 е като дразнещите неща с уиндоуса......

Да, началото е малко недодялано, но се опитвах да представя избухливия нрав на ирландеца. В момента го пиша, засега съм стигнала само дотук, но НЕ планирам комедийно продължение. Разбира се, ти си живото доказателство, че човек може да бъде силно емоционален и много интелигентен едновременно:). В последствие ще има малко развитие на образите, но разказът е предвиден да е кратък, така че няма да е много пространно. Благодаря за прочита и отзивите:)

прави умелата "употреба на характери" в диалога. Не толкова от описанията за героите може да се съди за тях, а повече от диалозите в които са участници. "... все едно чета завършен автор и фантастика в книга..." - и аз поддържам това. Засега. Засега - като закачливо предупреждение за следва-щото... Приветствам те.

Косев, дано не те разочаровам:)