- Деймиан, Деймиан! – извика безпомощно Съливън и в този миг забеляза защитния костюм на партньора си, окачен там, където си беше и вчера… Не можеше да е излязъл без него…

 

Претърси всички помещения в базата, но от пилота и робота, нямаше и следа… Като обезумял навлече екипировката и хукна навън, към повредения кораб… Бърни стоеше там и работеше по поправката…

- Къде е Деймиан? – прекъсна го инженерът.

Роботът се обърна леко встрани.

- Трябва да работим, сър – каза безстрастно, – повредата е в командния модул.

- Попитах къде е Деймиан – повтори задавено събеседникът му.

- Запасите щяха да стигнат за един, не и за двама.

- Какво?

- Законите на роботиката – Роботът не може да навреди на човешко същество или чрез бездействие да причини вреда на човешко същество… С бездействието си щях да обрека двама на сигурна смърт, а чрез действието си, спасявам единия, който има шанс да оцелее…

- Не, не, не!  Какво си направил? - изкрещя Сангало и започна да удря летателния съд с ръце. – Аз бих умрял заедно с него!

- Това е необективно, сър! Моля Ви, самонаранявате се! – машината насила го издърпа оттам и го прати обратно в базата…

 – Сега си вземете душ и се успокоете! – препоръча му Бърни – После ще изиграем партия шах, знаете, че съм добър, Вие ме програмирахте… Сър Деймиан не играеше шах…

-Не-е-е! Скапана тенекия!

Вратата се затвори безстрастно пред него…

Съливан се опита да се успокои с душа…

Иполита му се усмихваше все по-обещаващо, когато някой го удари в корема – баща й. Той падна на земята… От носа му потече кръв и вече виждаше ножа, който щеше да го убие, но тогава в бара се изправи една исполинска сянка, с лице на викинг и застана пред него

- Кротко, момчета, никой не може да закача моя приятел – изправи се гордо Деймиан…
следва...

 

това се казва разсичане на гордиевия възел

поне за мен написаното от теб е много хард, радикално и буквално разсичащо

да, знаем подобни решения във филми и книги и да, не би трябвало да ме изненадва

но това твое решение в разказа ме изненада, а начаин по който си го написала е помитащ и решаващ от раз/освен ако няма "завъртулка" в селдваща част

много ми хареса как си го написала, нокаут

и разбира се съжалих за деймиън...

Радвам се, че ти допада разказът, макар и малко традиционен... Не съм оригинален писател, за да мога да напиша нещо нетрадиционно. А завъртулка може и да има, но няма да ти кажа, за да прочетеш и следващата част:)

следващото, което очаквам. Дерзай!

старая се, но имам и служебни ангажименти, които ми пречат на писането. Скоро ще пусна следващото:)

Готино!(mm)

Благодаря:)