Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2021 13:31 - Противоречие в закона 3 – край
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 2000 Коментари: 10 Гласове:
7

Последна промяна: 20.09.2021 20:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Бърни работеше съсредоточено върху командния модул. Изведнъж забеляза сянка, която се движеше малко странно из синкава мъгла… Когато се приближи, разпозна Съливан. Ходеше като пиян и пееше някакви безсмислици:
- Иполита, Иполита, свети слънце в косите ти…

- Добре ли сте, сър? – разтревожено попита роботът. – Пил ли сте нещо?

-Абсолютно… нищо – отвърна самоуверено другият и зае малко особена артистична поза.

„Не може да е полудял токова бързо, проверих психическото му състояние – беше стабилно“ – помисли си събеседникът му.

- А сега, да пробваме какво ще стане, ако свържем тази жичка ето… тук – промълви инженерът с безумен поглед и понечи да изпълни намерението си, но машината го спря.

- Какво правите, Вие знаете, би трябвало да знаете, че това ще предизвика късо съединение!

- Точно така, бум, бум, бум – разхили се Сангало.

- Трябва да си починете, сър, - зашепна успокоително Бърни и го поведе към станцията. – Разбирам, че сте разстроен от загубата на партньора си, но все още имате мен. Аз съм брилянтен събеседник, мога да ви слушам с часове, без да пророня и дума…

Когато стигнаха в помещението, роботът вдигна една греда и отвори малка дупчица в пода, за която човекът не бе подозирал. След малко усети мощен блъсък, политна и се оказа в неосветена стая под каютата за спане.

- След малко ще Ви донеса нещо за ядене – обяви Бърни затвори горния люк.

Младежът се оказа в пълна тъмнина и безпомощно се сви на кълбо. „Изолатор – помисли си той – Тук са затваряли лудите“…

Когато очите му свикнаха с мрака, забеляза тънък дървен параван, зад който се чуваше нечие учестено дишане.

- Кой е там? – извика обнадеждено. – Деймиян!

Никой не отговори… Той блъсна дъската и влетя в съседната стая… Там стоеше пилотът, попрегърбен и изнемощял, изглеждаше като болен…

- Тенекията и теб ли прати тук? – попита отпаднало.

- Знаех, че не те е убил, знаех си – инженерът зарадвано затича към него. – Престорих се на луд, за да ме отведе при теб.

- Така е, остави ме сам, да умра тук от глад и жажда.

- Защо не ми отговори, когато те виках?

- Защото, хлапе – отвърна му уморено – скапаната тенекия е права. Безполезен съм – потроших кораба и не мога да оправя комуникационния пункт, за да извикаме помощ… Аз съм само бреме за теб…

- Не говори глупости – извика Съливан и една сълза се стече по бледото му лице, - а кой ще кара този кораб на връщане?

- Тенекията – отговори му кротко, - самообучил се е, нали си го програмирал такъв – гениален…

- Няма да те оставя тук – решително заяви жабарят. – Ще оцелеем или двамата, или нито един, точка по този въпрос! А ти ще ми помагаш в поправката на кораба – ще ти казвам какво да правиш и ти ще го изпълняваш, ясно!

- Да, сър – събеседникът му иронично му козирува…

Над тях се чуха тромави стъпки.

- Тенекията идва – рече тревожно инженерът, скрий се, аз ще се оправя с него!

- Нося Ви храна, сър – извика роботът отгоре. – Пригответе се да я поемете.

Съливан сложи паравана на мястото му и кротко помоли:

- Бърни, пусни ме, вече съм готов да работя, бях малко полудял, но вече съм съгласен, че ти прав – Деймиян само хабеше запасите ни, а ти нямаш нужда от консумация…

- Открихте ли нещо там долу, сър? – запита го подозрително.

 - Не, какво да открия в тази тъмница?

- И няма да има повече „бум, бум“ ?

- Няма, разбира се, казвам ти, бях временно полудял. Сега ще работим по кораба, а довечера ще изиграем партия шах, става ли?

Вместо отговор, една подвижна стълба се спусна към него. Той я изкачи доста пъргаво, после нежно погали робота по рамото и незабелязано изключи бутона, който захранваше всичките му системи… Бърни залитна и произнесе насечено:

- Сър,… аз мислех, че съм Ваш… приятел… Вие… ме кръстихте на кучето… си…

После падна омаломощен на земята… Една сълза се търколи по изваяните скули на Сангало… Деймиян бързо се изкатери и беше при него, приятелски го потупа по рамото:

- Знам, хлапе, ти го обичаше, той беше твоето първо изобретение… Ще ме научиш ли да играя шах?... Съжалявам, но нямаме време за сантименталности, пий едно уиски и да вървим на кораба!

Той вече обличаше защитния си костюм.

- Но какво е това? – извика обнадеждено инженерът, забелязвайки малка светеща точка на комуникационния пункт…

- Летателен апарат – невярващо изрече пилотът. – Идват за нас, хлапе, идват за нас!

Двамата се прегърнаха и заскачаха от радост, като деца…

В синкава мъглявина на планетата се приземи боен летателен обект, от него слезе мъж, под чиито костюм се разпознаваше униформата на военен. Той строго изгледа двамата „корабокрушенци“, които тичаха към него и изненадано произнесе:

- Я, вие сте живи! Когато не получихме сигнал от вас, си помислихме…

- Тогава защо сте тук?

- За робота, той би трябвало да е оцелял.

- Но, сър, вижте, роботът може да бъде опасен – започна Съливан. – Сам се убедих, че обективната логика, в съчетание с висок интелект…

- Или ми давате робота, или няма да спася и вас двамата! – отсече събеседникът му.

Деймиян незабелязано се отдалечи от тях.

- Но, сър, вижте, той е мое изобретение и аз решавам…

Непознатият внезапно падна… Пилотът стоеше зад него,… с крик в ръка.

- Какво правиш? - извика Сангало.

- От опит знам, че тези във военни униформи, не се поддават на преговори и дрънканици за обективната логика – отвърна безстрастно. – Хайде, да го качим на кораба и да се омитаме оттук…

Звездите светеха, красиви и безобидни, в притихналото нощно небе.

- Мисля, че ще си имаме проблеми – сподели инженерът. – Откраднахме кораб и пленихме военен пилот…

- Ще му мислим, когато стигнем на Земята – отвърна другият, който вече си представяше нежното лице на своята Хелга и малките ръчички на синовете си… - С мен ли си, хлапе?

- С теб съм, братле! Как беше: „Никой не може да се закача с моя приятел!“ ?…

/край/

 

 




Гласувай:
7



1. tonsun - - От опит знам, че тези във военни ...
08.01.2021 13:48
- От опит знам, че тези във военни униформи, не се поддават на преговори и дрънканици за обективната логика

:)))))))) Оказа се , че и тия дето владеят логиката не поддават на преговори. Добре, че са тия, дето понякога пренебрегват всякаква логика....

Много ми хареса! Адмирации!(hi)
цитирай
2. miri479 - Много блaгодаря tonsun:),
08.01.2021 15:22
така е, добре, че са хората, които пренебрегват всякаква логика. Радвам се, че ти е харесало, поздрави:)
цитирай
3. barin - Здравей, Мири. Изчетох трите ча...
08.01.2021 19:58
Здравей, Мири. Изчетох трите части. Както и друг път-харесаха ми. Мисля, че Тонсън отчасти в коментара не е прав. В Академията се учи дисциплина" Водене на преговори".
Поздрави!
цитирай
4. miri479 - Възможно е, Барин, никога
08.01.2021 20:20
не съм била военен, само дъщеря на такъв и мисля, че на децата им е малко трудно понякога,но всички деца си обичат родителите:). Ако в академията се учи такава дисциплина, аз трябва да се извиня за невежеството си! Поздрави!
цитирай
5. barin - Всъщност чисто военните дисцип...
08.01.2021 20:28
Всъщност чисто военните дисциплини, като"Управление на оперативно-тактическите формирования" и останалите в Командно-щабния факултет не я учат дисциплината'Водене на преговори'. Аз учих новата по това време специалност"Основи и управление на административните и правните процеси и дейности". Тя не е чисто военна специалност и сега също я има. Призната е и извън Българската армия.
цитирай
6. miri479 - Благодаря за допълненето, Барин:),
08.01.2021 20:48
Явно не всички военни са я учили. Ще трябва да почета малко повечко, за да мога да

пиша за тези неща:)




цитирай
7. tonsun - Здравей, Мири. Изчетох трите ча...
08.01.2021 20:56
barin написа:
Здравей, Мири. Изчетох трите части. Както и друг път-харесаха ми. Мисля, че Тонсън отчасти в коментара не е прав. В Академията се учи дисциплина" Водене на преговори".
Поздрави!


Здрасти, barin! (hi)

Явно се получи недоразумение.. :)
Изречението ...
"- От опит знам, че тези във военни униформи, не се поддават на преговори и дрънканици за обективната логика"....
е част от текста, която цитирах. И понеже пропуснах кавичките, се получи, като мой коментар...
И аз нямам идея, до колко военните биха поддали при преговори, но при роботите май няма да има мърдане.;) Тия са пълно... ДжИлязо:))))

цитирай
8. miri479 - Да, "- От опит знам, че тези във
08.01.2021 21:07
във военни униформи, не се поддават на преговори" - е цитат от разказа ми, съжалявам ако с този цитат съм обидила някого, нямах никого конкретно предвид...
цитирай
9. tonsun - във военни униформи, не се поддават ...
08.01.2021 21:40
miri479 написа:
във военни униформи, не се поддават на преговори" - е цитат от разказа ми, съжалявам ако с този цитат съм обидила някого, нямах никого конкретно предвид...


miri479! 'Що се извиняваш? Ние сме големи хора и знаем какво е художeствена измислица.
А знаем също, че военните "движат по устав"! И тук е въпросът, доколко Уставът позволява "поддаването" при преговори.
Което, ако питаш мен в случая няма никакво значение, защото при художествената измислица всичко е позволено. А тази твоя художествена измислица, много си я бива.
Давай следващата и прощавай, ако създадох суматоха без да искам.
Готина вечер!(hi)
цитирай
10. miri479 - Добро утро,
09.01.2021 06:37
споко, tonsun, не си предизвикал никаква суматоха, радвам се, че тази моя художествена измислица ти е харесала, готин ден:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 555275
Постинги: 237
Коментари: 1252
Гласове: 5762
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031