Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02 11:32 - Особен случай
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 727 Коментари: 13 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 разказ

-Значи, не можете да си спомните? - психиатърът отново впи изпитателен поглед в Самюел.

Пациентът безмълвно поклати глава и се взря безмаслено в прозрачната синева на небето.

- Поне нещо откъслечно, някакъв намек... Нещо, което да сте сънували... - без особена надежда пророни Питърсън.

- Помня, че имаха малки зелени кутийки...

Пак тези безсмислици! Вече месец! Само това повтаряше - имали зелени очи, имали жълти тераси... Абсурдни отговори... На всички въпроси, с които го атакуваха лекарите и семейството му. Странен случай! Не се поддаваше нито на апаратите за хипноанализа, нито на електричните подходи... Нищо не бе в състояние да разруши бариерата, която сам си бе поставил за пред света.

Психиатърът излезе обезсърчен от стаята. Какво ли можеха да означават тези кутийки? Абсолютно нищо, естествено! Какво бе накарало толкова интелигентен и силен мъж изведнъж да полудее? Всичко започнало преди месец, след като се върнал от поредното си космическо пътешествие. Тогава открили разумни същества на някаква малка планета в галактика, наречена от местните жители Млечен път. Хората там още били в сравнително ранен стадий на развитие. Не познавали междупланетните трансфери. Не знаели нищо за Галактическия съвет и Федерацията на ГАР /трите най-развити цивилизации в познатия свят/. Тепърва започвали плахи опити за изследване на Космоса. Нищо необичайно ! Има много такива общества. Но откакто бил на Земята /така се казвала планетата/, със Самюел се случило нещо странно. Той се прибрал в Галаксион и първоначално изпаднал в странна апатия. Не разговарял с никого. А когато го попитали нещо, отговарял с разни несвързани глупости, като тази с кутийките. Настоявал да го наричат със земното му име. Първо решили, че е някакъв временен шок след изтощителното пътуване. Но след опита за самоубийство, семейството му било принудено да го изпрати в психиатричното отделение на Универсалната болница в Аерин - под лекарско наблюдение.

***

След като Питърсън замина, Самюел си отдъхна и се отпусна успокоен на леглото. Вече можеше да поспи. Поне над сънищата му нямаха контрол. Поне в тях можеше да бъде отново с Мериан. Да вдъхва аромата й, да си говори с нея... Той се отпусна. Тя се появи отново в съня му с онзи старомоден жълт чадър /на Земята още не познаваха защитните капсули/ и със смешния начин, по който отмяташе косата си. Не минаваше за красавица на своята планета, но в неговите очи беше съвършена. Тя го смяташе за студент по медицина и винаги се възхищаваше от неговите познания, които на Галаксон притежаваше всяко средно интелигентно шестнадесетгодишно хлапе. Гласът й беше нежен, но малко нервен. Обичаше големите й, сини очи. Те се разширяваха от щастие винаги, когато погледнеха към звездите. Разкриваше му наивните си представи за Космоса и с вълнение се питаше дали има разумни същества ...на някоя от тези планети. Тъжно споделяше, че едва ли ще доживее мига, когато хората ще се свържат с тях...

Но съня му продължи по-дълго, отколкото искаше. Видя катастрофата, кръвта, линейките... Там автомобилите бяха много опасни...Спомни си я в болничното легло... бледа и неподвижна... На неговата планета комата не беше толкова тежко състояние - там биха се справили само с няколко обикновени инжекции, но не и на Земята...

- Колко пъти да ти повтарям, Самюел! - говореше приятелят му Слът. - Знаеш законите на Корпорацията на ГАР. Не можем да се намесваме, Н-Е  М-О-Ж-Е-М! Трябва сами да се справят.

- Но те страдат, Слът! - гласът му изтъня. - Те страдат... Нали и ти си вярващ! Религията ни учи да помагаме.

- И ние сме страдали, докато стигнем дотук. Това са периоди в развитието на една цивилизация.

- Не можем ли да им дадем нашите познания и опит?

- Ти си непоправим идеалист, Сам! Същия спор водихме и на Хиралдия, където искаше да спасиш заразените от холера. А не преценяваш, че ако не се научат сами да се лекуват, следващата страшна зараза ще ги повали. Ще бъдат неподготвени за нея... Не можем да им дадем цялата информация наведнъж. Бавно. Стъпка по стъпка.

- Но аз ти говоря за един човек, Слът, само за един. Моля те! Това няма да промени нищо.

- Съжалявам, но правилата не могат да се нарушават, дори и когато сме влюбени. Знам, че е тежко и много съжалявам... но няма как...

***

Самюел се събуди, облян в пот.

- Включи осветлението - изкомандва той и компютърното управление в стаята веднага го послуша.

Знаеше, че няма да може да заспи отново. Вграденият в костюма му часовник показваше 3:30 през нощта. Оставаше половин час до края на дежурството...

Спомни се тъмната й, мека коса и допирът на устните... Детинската трапчинка на бузата. И непоправимия оптимизъм... Винаги изглеждаше весела и бодра, колкото и тъжни неща да й се случваха...

- Желаете ли лека, здравословна порция милойски гъби? - попита любезно кухненския робот.

- Не - отвърна Самюел.

Пред очите му изплува лицето й:

- Приготвила съм ти вечеря - собственоръчно. Дано ти хареса. Много се старах. - тя му се усмихваше подкупващо.

Толкова беше щастлива от постижението си... Не посмя да й каже, че картофите са малко по-препечени, отколкото е редно. Пържолата пък бе твърде алангле за неговия вкус... Сега и най-майсторски приготвената храна, не можеше да му достави такова удоволствие като нейната "собственоръчно приготвена вечеря"...

Почувства леко, нежно разтърсване - будилникът в леглото му - 4:00. Знаеше, че сега лекарите си тръгват и включват на автоматична защита. Докато се правеше на луд, беше разбрал много неща за режима и мерките за сигурност в болницата... Вратата на стаята му се заключва, но може да се отвори при евентуално наводнение, пожар или друго бедствие. Опасност от такова на практика не съществуваше. Дори цигарите, които пушеше бяха обвити с невидими предпазни бариери и нямаше как да предизвикат злополука... Но той си пазеше една обикновена запалка на Мериан - от онези, газовите. Щракна и я доближи до чаршафа си... Скоро материята започна за гори и компютърът много внимателно му съобщи, че се налага да излезе за около 15 минути, докато автоматичните пожарогасители отстранят проблема. Червената лампичка мигна 3 пъти - т.е. трета степен на опасност. Вратата се отвори от само себе си и той потъна в потискащия, мрачен коридор... Стаята с медикаментите - първата в ляво. Код за достъп - 3896. Вътре всичко се управляваше от компютър. Паролата му бе научил веднъж, преструвайки се, че получава истеричен шок. Отвори лекарствения каталог - ваксина срещу Милойски грип, ампули за хрема, антидепресанти...

***

- Горкият човек - говореха си на другата сутрин полицаите, като оглеждаха разпиления му на парчета аеромобил. - Нима охранителният апарат не е засякъл летящата насреща му почистваща кола! Не го ли е предупредил?

- Явно не е обърнал внимание - снощи е избягал от психиатричното отделение, като преди това е откраднал цяла кофа антидепресанти. Бил е наблъскан с Антиаспин.

- Инспекторе, обадиха се от Универсалната болница - от склада липсват и четири ампули Левкотанин.

- Левкотанин - замисли се инсп. Боанстик - това пък за какво му е било?

***

Самюел изхвърли антидепресантите в рециклиращото устройство /те бяха само за заблуда/ и прибра внимателно четирите ампули в камерата за съхранение. Привключи на автопилот с максимална скорост и зададе координати към Млечния път и планетата Земя. Беше наел кораба с фалшиви документи и вероятно никога нямаше да го върне на Галаксион. Но тава бе най-малкия му проблем - в момента нарушаваше поне пет от законите на Федерацията... Би трябвало да го осъдят на доживотен... Но той просто не мислеше да се прибира в своя подреден и безопасен свят.




Гласувай:
11
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. fun1001 - @@@) поредните завъртулки...
06.02 11:55
и,това ли се 'търси' в Буквите,мири..
....не,не ви разбирам младите,или..комай..дааа)))
цитирай
2. miri479 - Писах Ви, да не четете,
06.02 12:03
Аз отдавна не пиша в Буквите. Повече няма да отговарям на коментарите Ви, а ако си позволите да обидите друг блогър под мой пост, ще трия!
цитирай
3. fun1001 - ...това са детински..капризи..
06.02 12:19
..къде са Ви.."любимите"..коментващи)
и най вече..за что!!?
...амии, весело..и,наслукаа..

пп.
а,къде съм 'обидила"..някого?
не е честно така..
цитирай
4. wonder - fun1001
06.02 16:29
Кажи ми сега Какво искаш от Мири? Защо я тормозиш безпричинно?
Ако ти харесва - четеш, ако не - излизаш от блога и повече не влизаш.
Ти приличаш на дете с калашников, което търчи от блог на блог и ръси куршумни нелепости и без да си предизвикана започваш да обиждаш непознати хора?
А съм сигурна и че не четеш - просто държиш да намяташ малко кал и зачезваш. ;)))
цитирай
5. leonleonovpom2 - Да!
06.02 16:39
Има си писателски талант момичето и аз смятам ,че трябва да бъде насърчавано!
А не обратното!

Успех, Мири!
цитирай
6. miri479 - Благодаря, wonder,
06.02 16:49
аз не съм я предизвикала с нищо, тя просто си обича да провокира ;))
цитирай
7. miri479 - Благодаря,leonleonovpom2,
06.02 16:54
Благодаря,leonleonovpom2!
цитирай
8. valdor1355 - Мири, Мисля, че трябва да има про...
06.02 17:50
Мири, Мисля, че трябва да има продължение.
Джуфло, толкова ли ти е непосилно да бъдеш нормална потребителка? :)))))
цитирай
9. miri479 - Ще опитам,
06.02 18:12
Валдор, но постоянно ме влекът различни теми и не мога да се съсредоточа в една:)). На Юлия вече няма да отговарям - отговаря се на човек, когото уважаваш:))
цитирай
10. tonsun - И аз искам продължение... :)
07.02 10:52
И аз искам продължение... :)
Поздрави! (hi)
цитирай
11. miri479 - Ще се постарая,
07.02 11:31
Поздрави :) (hi)
цитирай
12. barin - Към мкоментара на tonsun: позна...
08.02 08:22
Към мкоментара на tonsun: познавайки писането на авторката сигурно продължение ще има.
цитирай
13. sekirata - ЛЕО, ТИ.... ЛИ СИ? КЪДЕ ГО ВИДЯ ТОЗИ ПИСАТЕЛСКИ ТАЛАНТ В МИРИ...ХА ,ХА!?
26.06 14:15
И ти барин, май с друго Ви е грабнало момето,дърти п...ве!

Хайде стойте си в калта.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 251851
Постинги: 199
Коментари: 1078
Гласове: 3141
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031