Слънцето отплуваше към хоризонта, разпилявайки пурпурните отблясъци на залеза над развълнуваното море. Капитанът блажено броеше златните монети и скъпоценностите, които бяха заработили с днешния улов.

 - Какво да правим с този? – попита грубо един пират, избутвайки вързания свещеник в каютата му.

-   Хвърлете го през борда – отвърна отегчено. – Никаква полза от него.

Старата пантера заблъска окаяния нещастник към трюма.

- Какво става тук? – обади се Лесланд, разбуден от врявата.

- Шефът заповяда да го изхвърлим.

- Не! – застана решително младежът пред него. – Та той, той… Няма никакъв шанс, с вързани ръце и крака… Той, той… - обърка се – Той е Божи служител!

- Не ми казвай, че те е споходило Провидението! – отвърна подигравателно Пантерата  и заблъска още по-силно стария мъж към борда.

Минавайки покрай младежа, побелелият му прошепна доверително:

- Ти си добро хлапе, пази се от проклятието!

После политна към морската бездна, казвайки последната си молитва, инстинктивно опитвайки се, да се освободи от въжетата. Лесланд мълчаливо и тъжно гледаше, как тялото му се бори с вълните, докато не замря…завинаги…

След товда, подтиснат, взе храна и вода, и отиде при каютата на майлейди. Тя се задърпа уплашено, като зверче, хванато в клетка.

- Спокойно, нищо няма да Ви направя, майлейди! – рече той, очите му бяха сини и пронизващи, сякаш гледаха направо в душата, момичето се извърна от тях…

- Не сте се хранила цял ден – каза кротко той и й подаде залък към устните.

- Не искам крадената ти храна! – отвърна графинята, обръщайки лицето си настрани.

- Както решите – отговори хладно, запътвайки се към изхода, но пред вратата се спря… Върна се, отвърза ръцете й с думите:

- И без друго няма къде да избягате, с вързани глезени, ако огладнеете, хапнете!

Когато остана сама, девойката жадно отпи от водата и лакомо се нахвърли върху храната,, но случайна гръмотевица я смути… После дочу и странна, завладяваща песен… Идваше от морето… Докуцука трудно до малкия си прозорец и видя бурята…

Пиратският кораб се люшкаше като дребна, орехова черупка из вълните на разбушувалото се море, светкавиците го застигаха, а красиви, златокоси русалки примамваха моряците към дълбините…

- Сега вече ще ги хванем! Заредете оръдията! – изрече победоносно капитанът на кралския Furious, наблюдавайки как пиратският се клатушка на всички страни...

Но при първите изстрели, разбойническият Бумеранг… изчезна в мъглата… Войнът потърка очите си… пред него се белееше само морска пяна…

следва

 

първо благодаря за линка с музиката- уж кратки 5 минути но включват много рефрени и фрагменти които заедно поне аз всичките не съм ги имал

ако добре помня музиката е на ханс циммер или един друг германец и звучи типично нордически

ако беше руско щеше да е по-сълзливо, ако беше южно италианско щеше да е по-игриво, но понеже звученето е нордическо е стегнато, като марш, цел, устрем и една идея дисциплинирано и силно

за фрагмента/текста

разбира се, чеми хареса, отново има действие без почивка

младежа се проявява нещо като джентълмен и защитник - типично за теб протагонист положителен герой, с една идея мила наивност и доброта - тези образи са типични за теб и товас лично аз одобрявам, макар понякога да не е особено реалистично, лично на мен ми харесва

общо взето два са акцентите - опита попеску да бъде спасен и отношението към момичето загриженост, има и лек акцент на финала какво ще е продължението - явно пиратите са преследвани, започва гонка и след тях има "потеря", загатваш по-голям мащаб и продължение - дай Боже

минуса поне според мен, отново е лек или незначителен:

- обикновено в присъствие на млада дама, дори отрепките се опитват/понякога да се обръщат към нея с титла или уважение, за това според мен лесланд трябва да й говори не на "ти", а да продължи на майлейди

- другия малък минус е финала на попчето - таквиа хора почти винаги преди края си дуднат нещо за Господ, някаква молитва, цитат или вопъл към Товреца според тях,атози си замина много светски, не духовно

готина, нали:). Не знаех, че е нордическа, просто ми харесва, благодаря за инфото:)

загатнала си отнвоо за проклятието което провокира интерес у читателя да иска и да клюбопитства за какво иде реч

дребен минус е прозвището синята пантера - зщао синя незнам - ако беше мръсната пантера щяхме да си кажем че пирата е мърляч или старата пантеера ако е стар итн

имената на кораби в английския флот/макар това да е фентъзи обикновено са на някакви исторически личности аристократи или нещо като силно прилагателно

например УОРСПАЙТ е име на английски кораб и то често флагман линкор безнрой пъти - различни кораби са наричани така един след друг по традиция

или другия пример ФЮРИЪС... ледоносец за име на кораб някак не върви, но това е фебнтъзи ивсъщност върви, нп

ще обърна внимание на обръщението от Лесланд, а свещеникът няма време за молитва, според мен...

понякога на англичаните не им се получава с наименованията като например с ИНДИФАТИКЪБЪЛ

същия английски лидер е потопен от гермаянския ФОН ДЕР ТАН, като ако добре помня от 1 200 души еклипаж англичани оцеляват само... 2

а как звучи - ФОН ДЕР ТАН - ето това е име на кораб ;)

или ДЕР ФЛИНГЕР срещу КУИН МЕРРИ - крайцерски бой, като след попадения в каюткамерата със снарядите английски тежък крайцер вече го няма

и Бити казвал аписаната в журнала реплика: УОТ ДЪ ФАКИНГ ГОЙНГ ОН, УИТ ДИС БЛЪДИ ШИПС... :)

ооо не :)

тия хора винаги имат време за молитвИ

на корабите, те не са толкова важни за мен:)

не, не е нордическа, просто създателите й са германци и въпреки глобализирания свят нордическото се проявява по някакъв начин, както ако бяха италианци вероятно щеше да се прояви италианското или южняшкото в тях

опитах се да поработя върху забележките ти, името на германския кораб е много хубаво,а музиката страшно ми харесва:)