Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2021 12:01 - Проклятието 3 - край
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 3190 Коментари: 4 Гласове:
14

Последна промяна: 23.04.2021 19:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Пиратите сякаш бяха полудели - хвърляха се самоубийствено в разбушуваното море и ставаха жертва или на подводните течения, или на изстрелите от  Furious.

- Спрете, не правете това! - викаше отчаяно Лесланд, опитвайки се да прегради пътя им към борда, но те бяха обезумели от магията на русалките и го изтласкваха назад. Само той не се поддаде на тази опасна игра, може би, защото не беше толкова жаден за злато, колкото за приключения, а може, защото в лицето на всяка сирена виждаше... майлейди, която бе по-изящна дори ефирните морски видения. Забеляза и капитанът да върви като завладян от нещо към коварните дълбини, носеше и папагала със себе си.

- Не, сър, не - застана на пътя му младежът. - Това е проклятието, за което ме предупреди свещеникът - отначало не вярвах, но...

Другият грубо го блъсна и момъкът едва запази равновесие, за да не падне и той в морето, но успя да се овладее и се закрепи зад борда, а птицата използва уместно единствената дума, която знаеше:

- Крет-тен!

След което и двамата със стопанина му полетяха към мамещите прегръдки на русалките... Пернатият излезе от воата и замаха крила, ала едва ли щеше да издържи дълго. Корабът потъваше, Лесланд усети край себе си един куршум и внезапно отрезвен, се понесе към каютата на Елизабет... Тя стоеше, бледа и обърната към прозореца.

- Какво става? - попита.

Без да й отговаря, той развърза краката й и лаконично се поинтересува:

- Можете ли да плувате?

- Да - отвърна му делово.

- Тогава остава само да доплувате до кралския кораб, там ще сте в безопасност.

- Но няма ли да стрелят по мен, преди са разбрали коя съм?

- Не знам, - поколеба се той, - но тук не можете да останете. Всеки случай, аз няма да плувам към тях, не съм си поръчвал бесилка за утре. А тази съборетина всеки миг ще се разруши.

Като за потвърждение на думите му, една греда отгоре падна и удари момичето по главата. Тя изпадна в безсъзнание... Събуди се от нежните лъчи на изгрева, които се простираха над хоризонта и плуваха във водите до нея. Бе заобиколена от прекрасни, девствени дървета, които сякаш я мамеха да се разходи край тях. Усети, че й е студено, попипа лицето си, някой беше превързал раната та челото й, а косите й още бяха мокри. Тя стана и се огледа, никъде не се виждаше жива душа. След кратка разходка сред вековната гора, окъпана в лъчи, тя установи, че се намира на малък, необитаем остров,обзе я паника и когато забеляза самотната лодка в морето, радостно завика към нея, развявайки белите, широки ръкави на роклята си като знаме.

- Помощ! - крещеше. - Тук, тук!

Гребецът явно я забеляза и тръгна към нея, това я окуражи и тя още по-отчаяно започна да привлича вниманието му, а когато я наближи, разпозна красивото, мъжествено лице на Лесланд.

- Защо викате, Ваше благородие, аз и без това идвах тук  - усмихна се чаровно той. - Нося храна - и й подаде цяла мрежа, пълна с риба. - Можете ли да готвите?

- Н-не съвсем - смутено отвърна девойката.

- Знаех си аз, нямаше полза да мъкна и Вас, докато едновременно плувах и се пазех от куршумите на Вашите хора.  А Вие дори няма да ми помогнете с пригатвянето на храната- забеляза той, като извади камата си и започна да почиства рибата. - Плувах няколко метра, докато не забелязах тази красавица - посочи лодката. - Стара е, но ще ни свърши работа, аз се ориентирам по звездите, знам как да стигна до Англия. Там ще Ви оставя на брега и ще се приберете по живо, по здраво. Къде се намира дворецът Ви?

- Близо е до морето - тя му обясни местоположението и дори направи нещо като скица с една клечка в пясъка.

- Чудесно, ще Ви върна най-близо до там, откъдето ще можете спокойно до се приберете пеша

- И няма да търсиш откуп за мен? - зачуди се момичето.

- Не - дрезгаво отговори младият човек - всичко свърши, няма вече кораб, няма приятели, няма капитан, дори старата пантера и противния папагал изчезнаха - той се извърна леко встрани, за да скрие предателската сълза, от която се срамуваше. - Проклятието унищожи целия ми живот...

- Какво ще правиш сега ? - поинтересува се тя.

- Нямам представа...

- Знаеш ли - девойката внезапно се оживи, - ако отидем заедно при баща ми, ако ме върнеш жива и невредима, той няма да те прати на бесилото, той е щедър и благороден човек, може би ще намери начин да ти помогне.

- Достатъчно - гневно извика Лесланд и започна ожесточено да реже рибата, откъсвайки и цели парчета месо - знам достатъчно за благородството на аристократите! Убедил съм се в него!

- Нима са ти сторили нещо ? - попита го кротко.

- Обесиха баща ми... на площада, пред очите ми... А озверялата тълпа крещеше вманиачено : Смърт на пирата, убийте пирата!... Сигурно и Вашият щедър родител, или подобни на него, са били сред тези почтени хорица - нова сълза го опари по бузата и той се приведе леко надолу, продължавайки по-спокойно да се занимава с обяда им.

- Съжалявам -  съчувствено го погледна Елизабет.

Малко по-късно тихо добави :

- Затова ли реши да станеш... като него... Не се ли поучи от тази история ?...

Свирепият му поглед я накара да си глътне езика... Разбойникът започна да разпалва огън...

Нахраниха се в мълчание, после тихо се отправиха към лодката... Графинята предложи да му помага с гребането, но мъжът твърдо отказа... Пътуваха дълго, докато стигнаха суша.

- Е, аз съм дотук - прошепна пиратът. - Още съм млад, да умирам. Ще се справите ли сама ?

- Разбира се, съвсем близо сме до дома.

Този път тя не отклони поглед от пронизващите очи - гледаше смело и дръзко, право в тях. Нежно докосна ръката му и тихичко произнесе :

- Ти... ти си добър човек, Лесланд, благодаря ти за всичко и сбогом...

Бързо го целуна по бузата и затича се към пристанището, за да скрие сълзите си, а той дълго гледа развяващите се, златисти коси, и белите поли на роклята й.

- Сбогом, прекрасна майлейди! Никога няма да Ви забравя! - промълви, поемайки самотен и прегърбен с малката си, очукана лодка, в неизвестна посока...
/край/
P.p. Клиповете, с благдарност към Дон Тоусън и Тигъра:)












Гласувай:
15



1. tonsun - https://www.youtube.com/watch?v=L83nI8Py4qw
17.03.2021 11:32
Не знам защо, но все си мислех, че мацката ще "прегърне" пиратската идея и ще поемат двама в открито море...
Или може би нещо подобно ще се случи в продължението?!?
цитирай
2. miri479 - Благодаря, tonsun,
17.03.2021 11:51
това би било добър край, ще помисля за продължение. Мерси за поздрава, хубав ден:)...
цитирай
3. krumbelosvet - Велик филм
18.03.2021 14:38
Който е възродил у едно момиче душата на Робърт Стивънсън - авторът на "Островът на съкровищата"!!!
Да живее племето на мечтателите!!!
А аз грешният съм си мислил, от какви ли шумни храносмилателни действия иде прякорът на пирата Бен Гън (син на топ, оръдие)...
цитирай
4. miri479 - Който е възродил у едно момиче ду...
18.03.2021 17:06
krumbelosvet написа:
Който е възродил у едно момиче душата на Робърт Стивънсън - авторът на "Островът на съкровищата"!!!
Да живее племето на мечтателите!!!
А аз грешният съм си мислил, от какви ли шумни храносмилателни действия иде прякорът на пирата Бен Гън (син на топ, оръдие)...


Благодаря за коментара, krumbelosvet. Островът на съкровищата е много добра книга, филма май не съм го гледала, за съжаление,поздрави:)!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 555743
Постинги: 237
Коментари: 1252
Гласове: 5763
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031