Прочетен: 3190 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 23.04.2021 19:51
- Спрете, не правете това! - викаше отчаяно Лесланд, опитвайки се да прегради пътя им към борда, но те бяха обезумели от магията на русалките и го изтласкваха назад. Само той не се поддаде на тази опасна игра, може би, защото не беше толкова жаден за злато, колкото за приключения, а може, защото в лицето на всяка сирена виждаше... майлейди, която бе по-изящна дори ефирните морски видения. Забеляза и капитанът да върви като завладян от нещо към коварните дълбини, носеше и папагала със себе си.
- Не, сър, не - застана на пътя му младежът. - Това е проклятието, за което ме предупреди свещеникът - отначало не вярвах, но...
Другият грубо го блъсна и момъкът едва запази равновесие, за да не падне и той в морето, но успя да се овладее и се закрепи зад борда, а птицата използва уместно единствената дума, която знаеше:
- Крет-тен!
След което и двамата със стопанина му полетяха към мамещите прегръдки на русалките... Пернатият излезе от воата и замаха крила, ала едва ли щеше да издържи дълго. Корабът потъваше, Лесланд усети край себе си един куршум и внезапно отрезвен, се понесе към каютата на Елизабет... Тя стоеше, бледа и обърната към прозореца.
- Какво става? - попита.
Без да й отговаря, той развърза краката й и лаконично се поинтересува:
- Можете ли да плувате?
- Да - отвърна му делово.
- Тогава остава само да доплувате до кралския кораб, там ще сте в безопасност.
- Но няма ли да стрелят по мен, преди са разбрали коя съм?
- Не знам, - поколеба се той, - но тук не можете да останете. Всеки случай, аз няма да плувам към тях, не съм си поръчвал бесилка за утре. А тази съборетина всеки миг ще се разруши.
Като за потвърждение на думите му, една греда отгоре падна и удари момичето по главата. Тя изпадна в безсъзнание... Събуди се от нежните лъчи на изгрева, които се простираха над хоризонта и плуваха във водите до нея. Бе заобиколена от прекрасни, девствени дървета, които сякаш я мамеха да се разходи край тях. Усети, че й е студено, попипа лицето си, някой беше превързал раната та челото й, а косите й още бяха мокри. Тя стана и се огледа, никъде не се виждаше жива душа. След кратка разходка сред вековната гора, окъпана в лъчи, тя установи, че се намира на малък, необитаем остров,обзе я паника и когато забеляза самотната лодка в морето, радостно завика към нея, развявайки белите, широки ръкави на роклята си като знаме.
- Помощ! - крещеше. - Тук, тук!
Гребецът явно я забеляза и тръгна към нея, това я окуражи и тя още по-отчаяно започна да привлича вниманието му, а когато я наближи, разпозна красивото, мъжествено лице на Лесланд.
- Защо викате, Ваше благородие, аз и без това идвах тук - усмихна се чаровно той. - Нося храна - и й подаде цяла мрежа, пълна с риба. - Можете ли да готвите?
- Н-не съвсем - смутено отвърна девойката.
- Знаех си аз, нямаше полза да мъкна и Вас, докато едновременно плувах и се пазех от куршумите на Вашите хора. А Вие дори няма да ми помогнете с пригатвянето на храната- забеляза той, като извади камата си и започна да почиства рибата. - Плувах няколко метра, докато не забелязах тази красавица - посочи лодката. - Стара е, но ще ни свърши работа, аз се ориентирам по звездите, знам как да стигна до Англия. Там ще Ви оставя на брега и ще се приберете по живо, по здраво. Къде се намира дворецът Ви?
- Близо е до морето - тя му обясни местоположението и дори направи нещо като скица с една клечка в пясъка.
- Чудесно, ще Ви върна най-близо до там, откъдето ще можете спокойно до се приберете пеша
- И няма да търсиш откуп за мен? - зачуди се момичето.
- Не - дрезгаво отговори младият човек - всичко свърши, няма вече кораб, няма приятели, няма капитан, дори старата пантера и противния папагал изчезнаха - той се извърна леко встрани, за да скрие предателската сълза, от която се срамуваше. - Проклятието унищожи целия ми живот...
- Какво ще правиш сега ? - поинтересува се тя.
- Нямам представа...
- Знаеш ли - девойката внезапно се оживи, - ако отидем заедно при баща ми, ако ме върнеш жива и невредима, той няма да те прати на бесилото, той е щедър и благороден човек, може би ще намери начин да ти помогне.
- Достатъчно - гневно извика Лесланд и започна ожесточено да реже рибата, откъсвайки и цели парчета месо - знам достатъчно за благородството на аристократите! Убедил съм се в него!
- Нима са ти сторили нещо ? - попита го кротко.
- Обесиха баща ми... на площада, пред очите ми... А озверялата тълпа крещеше вманиачено : Смърт на пирата, убийте пирата!... Сигурно и Вашият щедър родител, или подобни на него, са били сред тези почтени хорица - нова сълза го опари по бузата и той се приведе леко надолу, продължавайки по-спокойно да се занимава с обяда им.
- Съжалявам - съчувствено го погледна Елизабет.
Малко по-късно тихо добави :
- Затова ли реши да станеш... като него... Не се ли поучи от тази история ?...
Свирепият му поглед я накара да си глътне езика... Разбойникът започна да разпалва огън...
Нахраниха се в мълчание, после тихо се отправиха към лодката... Графинята предложи да му помага с гребането, но мъжът твърдо отказа... Пътуваха дълго, докато стигнаха суша.
- Е, аз съм дотук - прошепна пиратът. - Още съм млад, да умирам. Ще се справите ли сама ?
- Разбира се, съвсем близо сме до дома.
Този път тя не отклони поглед от пронизващите очи - гледаше смело и дръзко, право в тях. Нежно докосна ръката му и тихичко произнесе :
- Ти... ти си добър човек, Лесланд, благодаря ти за всичко и сбогом...
Бързо го целуна по бузата и затича се към пристанището, за да скрие сълзите си, а той дълго гледа развяващите се, златисти коси, и белите поли на роклята й.
- Сбогом, прекрасна майлейди! Никога няма да Ви забравя! - промълви, поемайки самотен и прегърбен с малката си, очукана лодка, в неизвестна посока...
/край/
P.p. Клиповете, с благдарност към Дон Тоусън и Тигъра:)
Или може би нещо подобно ще се случи в продължението?!?
Да живее племето на мечтателите!!!
А аз грешният съм си мислил, от какви ли шумни храносмилателни действия иде прякорът на пирата Бен Гън (син на топ, оръдие)...
Да живее племето на мечтателите!!!
А аз грешният съм си мислил, от какви ли шумни храносмилателни действия иде прякорът на пирата Бен Гън (син на топ, оръдие)...
Благодаря за коментара, krumbelosvet. Островът на съкровищата е много добра книга, филма май не съм го гледала, за съжаление,поздрави:)!