Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.06.2021 18:18 - Възходът и падението на кралство Голдия
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 1533 Коментари: 6 Гласове:
10

Последна промяна: 16.06.2021 11:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Глава 3: Хана

С течение на времето, Норман се примири с отсъствието на Олав и отново се сближи силно с братовчед си. Колкото и да негодуваше, и да се противопоставяше, винаги го придружаваше в приключението до пещерата Арганд, пазеше пред входа от нежелани посетители, хванал книга в ръка, гризейки някое свежо стръкче трева, като селянин… А момичето беше толкова мило, пееше им песни и им разказваше легенди от дълбините на народната мъдрост, плетеше им венчета от цветя, които вероятно  тежаха по-малко от царска корона,носеше им прости селски питки, но за да се хранят с тях, не се налагаше да спазват стриктно дворцовия церемониал…  И двамата бяха наясно, че тази приказка все някога ще свърши, но бяха твърде млади, за да си дадат сметка за последиците…

Никой не се усъмни в самотните им разходки, уж за лов, макар да не носеха никакъв улов… Никой, освен… Харила… Тя прати след тях най-доверения си шпионин, доведен от нейното херцогство, за когото дори съпругът й не подозираше…

Младежите яздеха волно, във весели закачки и шеги, без дори да подозират, че някой ги следва. Срещата бе уговорена при реката, където се запознаха с деварконда… Девойката ги чакаше с вечната си усмивка, цветни венчета и обикновена, селска храна, ухаеща на примамливи билки… Но този път, нещата не се развиха както обикновено…

Лордът тъкмо бе стигнал до най-увлекателната част на романа – великанът се изправяше срещу юнака в смъртоносен двубойМладежът четеше, галейки разсеяно вярната си ловна хрътка Едуард… Когато чу страховития галоп на много конски копита – не беше един, цяла свита приближаваше откъм двореца…

- Лесли, Лесли – развика се той, катерейки се по хълма към входа на пещерата, в бързината хващайки остри камъни, които израниха ръцете му и несигурни треви, хлъзгащи го отново към дъното. – Мисля, че видях глиган! – простена, мъчейки се да предупреди своя сродник, ала кралят наближаваше все по-устремно със свитата си… Мрачна сянка надвисна над пълзящия към Арганд момък.

- Дръпни се, сукалче, знам какво правиш! – кресна му яростно Родханд и го изрита силно в ребрата.

Момчето се запревива от болка, а предното му куче се нахвърли върху нападателя на своя господар.

- Не, Еди, не! -  изстена стопанинът му отчаяно, ала животното не послуша и скоро остана без едно око, ранено от владетелските служители.

То изскимтя с подвита опашка и кръв по муцуната, върна се при Норман, чиито очи се наляха от мъка и умиление.

- Съжалявам, приятелю – прегърна го нежно той, а кръвта потече по дрехите му…

Двамата влюбени тъкмо се бяха облекли и девойката се канеше да излезе през един от тайните входове, ала закъсня…

- Лесли! – извика владетелят гневно. – Разбрах какво става, по 30 камшика на двамата! – разпореди на служителите си, които извлякоха грубо младежа.

- К-к-как на двамата, аз съм сам, татко – възпротиви се объркано престолонаследникът. – Нека са 60 камшика за мен.

- Не, не си сам! – кралят го изгледа като буреносен облак. – Всичко видях!

Хана стоеше коленичила, молейки милост за любимия си, ала никой не й обърна внимание …

- Още ли се лигавиш с този пес? – поинтересува се монархът, забелязвайки племенника си, прегърнал осакатеното куче. – Тръгвай!

Войните помъкнаха момъка, наедно с прегрешилия му сродник…

- Съжалявам! – прошепна извинително принцът.

- Аз съм си виновен – отвърна твърдо Норман и гордо вдигна чело, по бузите му още съхнеха следите от сълзи…

 Гората шумеше развълнувано, птиците пееха тревожно, изпращайки тази печална процесия…

- Татко! – извика изплашено Елза на входа на замъка, предусещайки какво се задава.

- Спокойно, момичето ми, ти си почивай! – помилва я бащински  Родханд, загрижен за крехкото й здраве.

- Не, ще остана тук, да видим докъде ще стигнеш в жестокостта си – отвърна му дръзко девойката, наблюдавайки мрачно родителя си…

Камшиците заплющяха злокобно в наказателната зала…  Никой от двамата не извика, а кралят присвиваше очи при всеки удар на бича, сякаш удряха по неговото тяло… Извърна лице към прозореца, за да не гледа и се унесе в спомени за брат си и за това, как отне сина му от отчаяната майка със зловещата си заплаха:

- Когато дойде нова война, подготвен ли искаш да го изпратиш, или като тънкоръка арфистка, в каквото си го превърнала с твоите глезотии­?...

Тогава Норман бе едва на 14 години…

- Господарю, дъщеря Ви припадна, да спрем ли? – чу някъде от дълбините в мрачните  подземия на съзнанието си.

- Не – отвърна с непознат за себе си глас…

Жестоките наказания продължиха, оглушавайки го…

- Господарю, племенникът Ви загуби съзнание, да прекратим ли?

- Не! – нима той самият изрече това?...

В това време, майката на Хана си говореше разтревожено с една съседка:

- Не ми казва къде ходи и какво прави – всеки ден по едно и също време… Имам чувството, че я е подлъгал някой големец, който само си играе с нея… Но това не е най-страшното, напоследък ми де струва, че… носи в утробата си дете… - нареждаше отчаяно тя. – А едно момче от съседното село я иска, но тя не ще ида чуе… Ако имаше баща…

- Спокойно, знам едни билки, ще я приспим – посъветва я събеседницата й, - докато се усети, ще бъде в съседното село и ще е късно за капризи…

- Законно ли е? – прекръсти се другата. – Да не ни обвинят във вещество?

- Спокойно, това е съвсем обикновена отвара…

Речно-сторено… Без да подозира, бедната девойка се оказа в обикновена селска къща, омъжена за простодушен и много добронамерен човек…

Няколко дни по-късно, двама тъжни и омърлушени конници, все още не преодолели болките в гърбовете си, спряха пред дома на вдовицата… Тя ги изгледа изплашено и притеснено. Дрехите им предлагаха благороднически произход.

- Търсим Хана – обяви по-едрият, загръщайки се по-здраво с черната си качулка.

- Тя се задоми и вече не живее тук – отвърна пребледняла старицата.

Младежите наведоха още по-горестно глави и по-слабият едва-едва пророни:

- Тогава това е от нас, за… прикята й – и свали в краката й един чувал жълтици… Това бе извинението, което им наложи крал Родханд  да занесат лично на подлъганото момиче.

- Благодаря – майката изумено сведе чело. – От кого да предам?

- Няма значение – отвърна мрачно Лесли, - просто се погрижете да стигнат до нея.

И двамата пришпориха наобратно конете си, с наведени глави и тъжни лица.

 В един момент престолонаследникът се обърна и с решителен жест свали пръстена, украсяващ дясната му ръка.

- А това е лично от мен – подаде го на селянката.

- Но…

- Сбогом, госпожо! – и те потеглиха като вихри.

Изплашена и объркана, старицата се замисли, дали не е прибързала, лишавайки дъщеря си от прекрасен живот със знатна особа…

- Не бързай да й пращаш златото! – рече съседката. – Не знаем какъв е тоя Санко /съпругът й/ - Ами ако й го заграби?

Глупавата жена за пореден път я послуша, а малко по-късно се спомина и съветницата й се възползва от монетите… Така за Хана остана само един златен пръстен, украсен с диаманти, който скри прилежно в малка кутийка… Тя никога не забрави храбрия момък, спасил я от деварконда, а мъжът й я обичаше все така предано, безмълвно и безнадеждно, макар да разбираше, че детето е от някой непознат и тайнствен левент. Човекът, заради когото тя никога нямаше да му отвърне с взаимност…

Харила не беше доволна от милостивото наказание над брата на съпруга си и братовчед му, а сватбата на Елза бе отложена, заради влошеното й здраве… Няколко дни след това, кралят получи тревожни вести от граф Олав и реши отново да изпита коравостта на първородния си син и племенника си …

 (следва)




Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. valdor1355 - Много се радвам, че отново публи...
08.06.2021 23:26
Много се радвам, че отново публикуваш. Красиво написаните неща трябва да радват хората.
Поздрави, Мири! :-* :)
цитирай
2. miri479 - Благодаря за комплимента,
09.06.2021 08:01
Валдор, за втори път ме насърчаваш да не се отказвам да публикувам, така че причината да го правя си ти. Поздрави:-* :)
цитирай
3. tonsun - Все ми се искаше някоя от девойките ...
09.06.2021 12:12
Все ми се искаше някоя от девойките да извади меч и да покаже характер... напук на миловидността си. :)
Но нищо се незнае, нали?!?;)
цитирай
4. miri479 - Благодаря, Тонсън,
09.06.2021 12:42
по-нататък съм предвидила и такива девойки:)
цитирай
5. catforlife - И аз се радвам, че отново пишеш! ...
11.06.2021 08:45
И аз се радвам, че отново пишеш!
Чакам продължението...
Поздрави!
цитирай
6. miri479 - Благодаря, catforlife,
11.06.2021 09:19
тепърва ще го пиша, но това е опит да пресъздам в съкратен вид един доста дълъг текст, който изчезна заради развален компютър, така че имам нещо като предварителен план:). Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 555308
Постинги: 237
Коментари: 1252
Гласове: 5762
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031