Прочетен: 1378 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 20.06.2022 09:45
Вълчето
финал
В тясната къщичка на чобанина беше влажно и не особено подредено. Двамата приятели седяха пред запалената свещ и тихо говореха, сякаш се страхуваха, че някой може да ги подслушва:
- Значи си го заплашил пред цялата кръчма и си му налетял на бой, пък бай Цако ви разтървал – пророни мрачно Камен.
- Човек в яда си казва неща, дето не мисли и прави глупости, за които съжалява после – оправда се Манол, вдигайки примирително рамене.
- Тръгнал си веднага, след като той е напуснал пивницата – продължи анализиращо събеседникът му.
- Да.
- И после го намират мъртъв, а от извършителя няма следа…
- Сякаш се е изпарил в нищото…
- Дотук не звучи много добре за теб, а ти къде беше?
- Отидох до… Невена… Хвърлих два камъка по прозореца й - това си е наш сигнал… Беше късно и родителите й спяха, тя се промъкна тихомълком откъм мазето… Нищо лошо не сме направили - разхождахме се край реката, хванати за ръце, - задъха се леко,докато разкаваше - предложих й да избягаме заедно, тя прие, разменихме си клетви вярност и се целунахме под звездите…
Овчарят мечтателно се загледа в дъсчения таван.
- Това бе най-прекрасната нощ в живота ми - и да вляза в кауша, заради нея, няма съжалявам – завърши.
-Значи момичето е свидетел, че си бил с нея, по времето на убийството - светна обнадеждено учителят.
- Никога няма да очерня момата, която обичам така, кой ще повярва, че само сме си говорили…посред нощ. По-добре да умра -той притисна ръка до широката си гръд.
Настъпи гробовно мълчание. След кратък размисъл, Камен решително заяви:
- Аз ще ти бъда алиби – дошъл си при мен, играли сме карти и сме пили ракия до сутринта.
- Не, даскале, няма да ти позволя да се вкараш в грях, заради мен - изгледа го искрено трогнат.
- Но аз знам, че ми казваш истината!
- Не, няма да лъжесвидетелстваш, ясно! – закани му се с юмрук. - Ей на, заптиите идват - забеляза след малко, взирайки се навън…
- Търсим Манол – рече единият от новодошлите.
-Аз – изправи се гордо едрият селянин.
- Идваш с нас, момче - заяви му привидно добронамерено, дори се опита да имитира усмивка, - че имаме малко приказка.
- Но…- приятелят му понечи да се възпротиви…
- Теб не те питаме нищо…засега – отвърна многозначително служителят на реда.
Овчарят пое към изхода, с походката на обречен…
Един месец по-късно, красавицата Невена, бе заприличала на сянка, но настояваше да свидетелства.
- Кротувай и си знай мястото, няма да ме позориш пред всички! – баща й Борис грубо я блъсна в стаята и енергично заключи вратата.
- Не – девойката се разрида и заблъска по коравото дърво - нищо грешно не сме сторили, кълна се!
- Аз отивам на делото – чу безпристрастния глас на родителя си. – Искам да видя този разбойник обесен.
- Не, не, не! – тя плачеше и безпомощно се мъчеше да се освободи, но нямаше вече кой да я чуе в опустялата къща…
Нещо влетя с трясък през прозореца й след миг видя малко вълче, гледащо я умолително, сочейки сякаш с муцунка към изхода… Момичето решително скочи и се запъти към местното читалище (където по изключение се водеше процесът), а четириногият я последва, подобно на куче…
Почти всички мъже от селото се бяха събрали. Обвиняемият бе поотслабнал, с прорасла брада и коса, но така изглеждаше дори по-мъжествен. В сините му очи се четеше примирение и тъга. Кметът закриваше своите с ръце, за да невидят другите колко са зачервени от плач по изгубения му син, а под тези на даскала имаше сенки, кожата му някак бе изтъняла и по ръцете му се очертаваха ясно фините, синкави вени.
- Сам ли бяхте в нощта на убийството? – дочуха гласът съдията.
- Сам - отвърна твърдо Манол.
- Не, бъркаш се, точно нея вечер играхме карти, не помниш ли? - намеси се Камен.
- Тишина! - прекъсна го побелелият мъж - Когато Ви дам думата да свидетелствате, тогава ще говорите!
- Лъже – намеси се внезапно Борис, - защото, защото… - запъна се, тъй като истината компрометираше собствената му дъщеря - аз го видях край реката и… беше сам. Двамата са приятели и тоя се опитва да го измъкне, господин съдия.
- Моля, ред в залата! - настоя заптието, охраняващо разпита.
Но нищо не можеше да спре гнева на почернения баща.
- Лъжеш, за да прикриеш убиеца на сина ми! – скочи яростно кметът. - От утре не си на работа, даскале, ти не си годен да възпитаваш деца!
Всички погледнаха обвинително младия учител, ала в този миг влетя развълнуваната Невена - беше бледа, с разрошена коса, но с горящи като от треска очи:
- Господин съдия, не може да го е извършил той, ние бяхме двамата на реката, много далече от улицата на Кирил.
Манол за малко да падне – никога не го бе било толкова яд на нея, никога не й се бе възхищавал толкова и никога не я бе виждал толкова… красива…
- Млъкни, ти си полудяла - баща й тръгна към нея със свити пестници, готов да изведе насила от сградата, ала внезапно се закова, защото пътят му към девойката бе препречен от вълче, яростно оголило зъби.
Заптието посегна за пистолета, ала със светкавична бързина, нехарактерна дори за неговия вид, животното скочи и ухапа ръката му, така че той извика и изпусна оръжието. Всички видяха разкъсаната му плът и кръвта, обагрила белия под на читалището.
А малкият хищник разтърси глава и ги погледна предизвикателно, сякаш задаваше въпрос: „Някой друг ще опита ли?“.
Мъжете бяха притихнали, бай Цако прибра обратно камата, що бе извадил решително преди минута. Само даскалът не се изплаши, той бе познал своя приятел, когото освободи от капана преди месец. „Тогава нищо не ни направи, сега пази Невена и напада само хора, които го застрашават“ - мислеше той и внезапно, сякаш някаква външна сила го водеше, тръгна към хищника с голи ръце, съществото не трепна, не издаде и звук, просто го наблюдаваше предано. Младежът претегна ръка, пак без да знае защо, погали влажната му муцуна. Създанието изви от удоволствие…
Залата ахна, дори кметът и Борис наблюдаваха сцената вцепенени… Манол се приближи до любимата си, никой не посмя да го спре, дори съдията бе в потрес… Овчарят се взря в умните, кафяви очи на „звяра“ и едва сега осъзна, защо тогава не му даде сърце да го убие - та това бяха очите на Бранко, изчезналото братче на убития от Кирил съсед… Да, определено не беше обикновено вълче!...
край
а, ти, откъде знаеш, кой е тозз, и какво, цели..
аз, па знам, че е долен интригант, с 55 имена
и обича..селски клюки, и чужди..бул..зелки )))
......ще си проличи...
5. petgrig - с конкретния казус, защото чета ...
13:50
miri479 написа:
