Тя се разхождаше из пустите части на селото , наслаждавайки се на сутрешния хлад, аромата на липите, приспивният  ромон на малката рекичка и красивата гледка.  Девствени гори се сливаха с  хоризонта, а надвисналите над тях скални зъбери, създаваха усещане за покой, напомняха й стара, чута много отдавна приказка… Може би някоя баба в момента я четеше на внучето си, или пък приказката си търсеше нов разказвач…Четириногият  я следваше неотклонно,изплезил език. Внезапно  нададе предупредителен  звук – срещу   тях стоеше младеж с черна качулка, посред  лято…  Първата й грешка беше, че за миг се загледа в непознатия, понеже малко приличаше на любимия й актьор, втората, че извади телефона си, за да заснеме пейзажа. На свой ред той извади малокалибрен Reck, насочвайки го към нея…  Откъм последните къщи на селото,на десетина метра  от тях, изкукурига петел, бясно залаяха кучета… Пистолетът беше със  заглушител…

***

- Убиецът  на Кристиян Манчев от Пловдив е обект на държавно издирване.Вероятно е напуснал града, но не и страната. Молим всеки гражданин, разпознал лицето на снимката, да се обади незабавно  на 112. Предупреждаваме, че издирваният може да е въоръжен и опасен…
(следва)

браво, имаш талант на разказвачка!

Благодаря!

Има, я. Браво, Мири и давай напред. Това начало предизвиква очаквания, но аз вярвам в теб, в подхваната ти дързост за нестандартност, която бих желал да бъде твое лице за изненади, а не рошава тривиалност. Дерзай, заслужаваш да дерзаеш.

ще се постарая;)

На една страничка развита тема за цял роман!?
Дори и лирическото отклонение не е спестено!?
Продължавай!

Желая ти успех!

мисля да има още, не знам кога, но ще има;)... Понякога просто ме мързи да пиша;). А на сила няма смисъл да се пише, поне според мен;)