Прочетен: 917 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 15.07.2019 09:31
/разказ/
Това лято, шарената котка пред блока роди и това предизвика напрегнати конфликти сред децата в квартала. Всяко искаше да "припознае" поне едно от котенцата за "свое", макар че никое не посмя да го занесе у дома. Така станаха разпри за черното, сивото и оранжевото, защото много малчугани искаха да са „техни”, а правата за притежание бяха трудно доказуеми. На заявлението: „Ама аз първа го видях”, контрааргументът бе: „Аз пък първи си го „заплюх””... Наскоро родените животинчета бяха доверчиви и позволяваха да ги галят, дори да ги разнасят насам-натам, но всяко хлапе зорко следеше, „неговото” коте да не попада в ръцете на друг дребосък...
Само Валя, майката на Катя, се съгласи да приютят чисто черното коте... Макар и любвеобилно, приятелски настроено към хората, то се обезпокои при вида на апартамента... Постараха се да не го стресират още първия ден – даваха му мляко, държаха го в ръце и му говореха успокоително, докато не започна кратко да преде в скута на новите си стопани...
Въпреки това, през нощта изчезна... Беше скочило от терасата, за да се върне при истинското си семейство... Примириха се с това му решение и продължиха само да му носят ядене пред входа...
Обаче напрежението ескалира, понеже се оказа, че Черното било „притежание” на Илиян /изживяващ се като тартор на тукашните момчета/ и той започна люта „война” с Катя, задето си е позволила да му го „краде”... Валя няколко пъти ходи да потушава скандалите им, защото русокосият палавник ставаше на моменти дори агресивен... Тормозеше дъщеря й, даже когато не беше на двора – звънеше по домофона им и правеше демонстрации, или се заканваше... Нервите й се опънаха много сериозно... Веднъж стигнаха до остри пререкания на игрището, та всички котки наоколо изплашено се покриха, а децата ги наблюдаваха стреснато.
- Ти си хулиган – не издържа възмутената майка и му се разкрещя, заплаши да говори с родителите му, ала си остана си само със заплахите...
Катя вече излизаше само, когато него го няма и общуваше единствено с Анета – слабичко, добродушно момиченце от съседния вход, влюбено в котките и говорещо само за котки...
С тръгването на училище, препирните позатихнаха, защото малчуганите вече не можеха да играят толкова често навън...
В една есенна вечер, вятърът носеше печално падналите листа по алеите пред жилищния комплекс. Заръмя кротък дъждец... Катя и майка й се прибираха, водейки оживен разговор за предстояща екскурзия, когато се натъкнаха на Ани и Илиян. Русокосият изглеждаше толкова тъжен, че дори Валя го съжали, колкото и да я беше ядосвал...
- Отровили са неговото коте – сподели тъжно другото дете, поглеждайки „хулигана”.
- Невъзможно – заяви убедено жената. – Сигурно просто е понастинало.
Ала момиченцето посочи към входната врата с малката си ръчица и не пророни повече дума, само жално наведе глава...
Двете се отправиха бързо натам и внезапно застинаха – животинчето лежеше безжизнено, с отворени очи и пяна около муцунката... На кого може да е пречило едно толкова малко и беззащитно създание?... Не понесоха гледката и се извърнаха настрани... Там стоеше Илиян, откъснал цвете от градинката. Катя също взе един минзухар и го остави до мъртвото коте...
- Съжалявам – произнесе тя и една сълза се стече по бледото й лице.
- И аз съжалявам – призна тихо той. – По-добре да беше останало при вас.
Това бе краткото им сдобряване, а майката се задоволи само с препоръка, да не го пипат...
Валя включи компютъра – една приятелка била пуснала снимките си от морето във фейсбук и сега бе „редно” тя да ги лайкне... А кой знае защо, Черното не й излизаше от ума... Докато търсеше въпросната фотосесия, попадна на някакъв весел клип, с хитростите на котките, шернат от друг неин познат... И внезапно заплака безмълвно... Дори не знаеше точно за кого: за животинчето, за дъщеря си, за Илиян, за Ани... Или за света, в който се налагаше да живеят всички тези деца...
